Бурята в чаша вода, която се разрази по повод изказването на Меглена Кунева пред Висшия съдебен съвет, прикрива реални проблеми в тройната коалиция. Рискът от суспендиране действието на глава "Правосъдие и вътрешни работи" в договора на България с ЕС е известен отдавна. Този риск нараства в същата степен, с която намалява рискът от цялостно отлагане на българското членство от 2007 г. за 2008 г. Нещо повече, ако докладите на Европейската комисия не са достатъчно положителни спрямо процеса на адаптация на България към изискванията на съюза, съществува и риск за суспендиране на други глави. Например "Селско стопанство" - ако обръчът от фирми на Ахмед Доган и Нихат Кабил продължава да държи институциите, свързани със селското стопанство в сегашното им състояние, една подобна стъпка също така няма да бъде учудваща.

Но скандалът, предизвикан от изказването на Кунева, няма пряко отношение към дилемите на европейската ни интеграция. Той е



фойерверк, целящ

отвличане на вниманието



на общественото мнение от два други неприятни за собственика на НДСВ проблема. Първият е свързан с действията на парламентарната комисия за царските имоти. Образно можем да определим темата "Царски имоти" като "малката кражба" на Мадридския изгнаник. Вторият проблем - и "голямата кражба" - е, разбира се, магистрала "Тракия", по която ВАС трябва да се произнесе до 28 март. Наричам магистрала Тракия "голямата кражба", тъй като тя наистина е грабежът на века. Ако концесията се осъществи, ежегодно през следващите 35 години към нечии джобове ще текат "царски рушвети". Сетете се в чии.

Но скандалът с евентуалното суспендиране действието на глава "Правосъдие и вътрешни работи" има и по-дълбок смисъл. Той показва реалната дълбочина на кризата в българската политическа система. Демокрацията е процес на състезателно управление. А настоящото правителство е акт на премахване на политическата конкуренция от политическата сцена в България. С изключение на радикалната "Атака" и няколко омаломощени десни фракции, всички реални политически играчи са на "софрата". БСП, НДСВ и ДПС постигнаха корпоративно споразумение за съвместно партньорско източване на държавата, което не оставя абсолютно никакво легитимно пространство не само за принципен и идеен политически дебат, но дори и за прагматичен дебат относно разпределението на баницата между управляващи и опозиция. Тази



корпоративна подмяна

на демократичния модел



на управление води до две неизбежни последствия. Първо, демокрацията като система компенсира липсата на реална опозиция чрез стремглаво нарастване влиянието на извънсистемната "Атака". Скандализирани от корпоративното безсрамие на властта, хората все по-често ще се ориентират към "Атака" - не защото са очаровани от Волен Сидеров или неговите колеги, а защото искат да зашлевят шамар на арогантни господа, които се държат като независими от своите гласоподаватели в структурите на властта. Вторият ефект от корпоративното монополизиране на властта са нарастващите конфликти и нетърпимост между тримата участници в коалицията. Доган и неговите сътрапезници от ДПС са така преяли с власт, че трудно могат да потиснат неимоверно увеличилия се апетит. Затова на този етап екшънът се разиграва преди всичко между БСП и НДСВ. Нарастващата нервност от приближаващия провал на корпоративното споразумение кара участниците в коалицията да бъдат все по-нетърпеливи, все по-объркани и все по-алчни - като за последно.

Лошото на тази ситуация не е в това, че коалицията може да се разпадне. Лошото е, че тя няма разумна алтернатива. Ресурсите на българската демократична система, ресурсите на гражданската подкрепа за институциите на властта бяха безскрупулно пропилени от царския експеримент и от трипартийния корпоративен план на Георги Първанов да си осигури преизбиране наесен. Ако тази коалиция се провали сега, на прага не стои нищо друго освен "Атака" и подобните на "Атака". Трябва откровено да си признаем докъде сме се докарали, за да видим дали можем все още да направим нещо за излизане от порочния кръг на корпоративната брокерска политика, произвеждаща антидемократични алтернативи за българското общество.