Пред очите ни се ражда ново държавно образувание, което след време юридическата наука може да определи като полуправова държава. Това е средното положение между правова и бандитска държава.

Въпросното образувание е на път да влезе в Европейския съюз през 2007 г., който възнамерява да приложи към него за първи път в историята си предпазна клауза, признаваща частично решенията на неговия съд. Присъдите по граждански дела ще се смятат за валидни, присъдите по наказателни - не. Така излиза от черновата на втория мониторингов доклад за България, пратен тази седмица от Брюксел за сведение и изучаване от министър Меглена Кунева и всички, които й се сърдят за лошата вест.

Въртяха се, надничаха, разпитваха с месеци евроекспертите и



прогледнаха за най-елементарната истина,



която можеха да научат в първата кръчма след пресичане на границата. А тя е, че в България правовата система функционира само спрямо народа, но не и срещу бандитите. Като предупреждават, че няма да признават решенията по наказателните дела, те всъщност казват, че няма да признават онова, което не съществува. През последните месеци пратениците на Брюксел едва ли не умоляваха нашите власти да осъдят поне един мафиотски бос, да разгромят поне една организирана престъпна групировка, да разобличат поне един корумпиран висш функционер. Резултатът е нулев. Следователно Евросъюзът е прав да изчака в България да започнат да се налагат наказания над крупните престъпници и тогава да се произнесе: има ли българска наказателна система? То и чудовището от Лох Нес би трябвало да обитава Евросъюза, но никой не го признава официално, защото няма безспорни доказателства, че съществува.

Омбудсманът Гиньо Ганев коментира по следния начин пред "Сега" необикновената ситуация: "Защо в чужбина да признават онова, което и у нас не се признава? При мен постоянно постъпват оплаквания, че влезли в сила решения на съда не се изпълняват." Тоест, не стига, че съдът е пестелив на осъдителни решения, но и част от тях остават само на книга.



Какво означава да не бъдат признавани



нашите наказателни дела? Западен юрист обясни по следния начин: "Ако искате да вкарате някого в затвора, за да ни убедите, че се борите с престъпността, ще трябва да ни го дадете ние да го осъдим." Нищо ново. Така например, нашите сводници търкат наровете само ако са заловени и осъдени в чужди държави. У нас си шетат на свобода, дори ако срещу тях са издадени ефективни присъди в чужбина. Ако се погледне от обратната страна, осъден в България чужденец ще се смята за невинен от нашите партньори в ЕС, дори и да е очевидно, че е извършил престъпление. По тази логика британският футболен хулиган Майкъл Шийлдс, който разби с камък главата на български младеж, ще има чисто съдебно досие в Европа без значение на колко инстанции е потвърдена присъдата му в България.

Властите, които чувстват, че оттук нататък ще управляват не държава, а територия, изпаднаха в истерично настроение. Най-напред се нахвърлиха върху Кунева, а след това започнаха взаимно да се успокояват, че каквото и да ни правят, процедурата щяла да трае най-много три години, защото така било записано в договора с ЕС. Това е поредното доказателство, че те продължават да не са го чели. Предпазната клауза в чл. 38 предвижда санкцията да бъде въведена през първите три години след приемането, даже и преди това. "Мерките остават в сила не по-дълго, отколкото е строго необходимо и се отменят, когато недостатъците се отстранят. Те могат да се прилагат и след периода, определен в първи параграф (трите години), доколкото съответните недостатъци съществуват."

Започне ли се веднъж, няма да има спиране, докато останалите членки в ЕС не кажат единодушно: "Стига им толкова!"