- Г-жо Конова, отново има стотици наводнени къщи в страната, които не са застраховани. Държавата е оставила този процес изцяло във ваши ръце и засега не се вижда резултат?

- Ако през 2005 г. природните бедствия бяха епизодични, макар че нанасяха големи вреди, това, което наблюдаваме през 2006-а, е един изключителен интензитет и постоянство в настъпването на бедствия. Двата най-красноречиви примера са повишеното ниво на подпочвените води и увеличеният дебит на повечето реки и язовири. Асоциацията на българските застрахователи беше поканена от парламентарната комисия за бедствия в края на януари и тогава изложихме нашите виждания, както и практиките в другите страни по изграждане на катастрофичен пул. Резолюцията, с която завърши заседанието, беше, че държавата ще участва в организираната от асоциацията кръгла маса през май, на която да бъдат дискутирани проблемите. Опитваме се да привлечем чуждестранни участници, защото има интерес от създаване на т.нар Балкански катастрофичен пул, който да обхване България, Румъния и Гърция. На този форум аз лично очаквам да се излезе с конкретни решения и да стане ясно държавата подкрепя или не създаването на катастрофичен пул.

- И все пак, не се ли бавим прекалено много, защото новите бедствия ни връхлитат?

- Не бих казала, защото часовникът за създаване на катастрофичен пул е спрял много отдавна. Ние тепърва се опитваме той да започне да работи в ритъм. Асоциацията има готовност, но ще предприеме ефективни действия само след като имаме категоричната правителствена подкрепа за създаване на подобно нещо. На срещата ни с парламентарната комисия обсъждахме и дали всички застрахователи да имат право да правят такива застраховки, или само тези, които отговарят на по-високи капиталови изисквания. Не е невъзможно създаването на катастрофичен пул да залегне и в готвения нов закон за катастрофичните бедствия.

- Имате ли информация дали хората, които пострадаха от наводненията миналата година, вече са застраховали къщите си?

- За съжаление, при подобни природни бедствия пострадалите са сред бедните слоеве на населението, които дори при строежа на своето имущество не са взели необходимите предпазни мерки, за да ограничат щетите. Голяма част от хората продължават да нямат застраховка. Ако миналата година говорехме, че не повече от 7% от населението притежават такава застраховка, то сега са не повече от 9 - 9.5%, което е изключително ниско.

- Как си го обяснявате?

- Има две причини. В България всеки мисли, че поставяйки проблема си, някой друг ще му го реши. Факт е и че миналата година неконтролируемо се раздадоха средства - онези прословути по 1000 лева за закупуване на имущество. Но не видях държавата, която финансираше, да призове получателите на тези помощи да застраховат новото си имущество, тъй като при ново наводнение то може отново да бъде повредено. Така че продължава да се мисли - особено в по-бедните райони, където все още се раздават средства, че държавата ще се погрижи.

- Застрахователите полагат ли някакви усилия да рекламират застраховките си в ромските квартали и бедните села, които като че ли пострадаха най-много?

- Смея да твърдя, че да. Всички застрахователи дават допълнителни стимули на агентите си. В масовия случай става въпрос за застрахователна премия от 30 лева годишно, което разделено на 12 месеца, прави по 2.50 лв. Знам, че има много хора в България, за които 2.50 на месец са изключително голяма сума. Но все пак трябва приоритетно да ги заделят, за да бъдат подсигурени.

- След земетресението в Кърджали обаче се оказа, че хора, които са се застраховали, не знаят, че трусът не влиза в обхвата на договора им?

- За съжаление, има застрахователни агенти, които на всяка цена се опитват да сключат застраховка и не ги интересува какво са продали. Има обаче и други, които много държат на своя клиент. Както във всяко нещо в природата, има черно и бяло.

- В сериозен проблем тази година се превърна и застраховката "Гражданска отговорност". За да се повиши процентът на застрахованите, се изтегли срокът за подмяна на табелите. Какво ще правим догодина - пак ли ще сменяме номера?

- Застрахователите, повярвайте ми, нямат никаква вина и никакъв лобизъм за смяна на регистрационните номера. От 2000 г. алармираме, че налагайки старата статистика на пътна полиция за брой автомобили в движение към броя застраховани автомобили, се получава плашещо нисък процент на застрахованите. Един от проблемите например е автомобилният парк на бившите текезесета - трактори, самоходно движещи машини. След смяната на собствеността те са изчезнали от правното пространство, но не и от статистиката на КАТ. Никой не се е погрижил да отиде и да ги отпише, за да се получи максимално достоверен брой на движещи се автомобили, спрямо който застрахователите да наложат своята статистика. Нещо повече - никой в България не води статистика за онези автомобили с български регистрационни номера, които са на т.нар емигранти. В Италия и Испания например, където има концентрация на българи, техните автомобили не подлежат на "Гражданска отговорност". Там карат със своята Зелена карта.

Застрахователите несправедливо бяха набедени. А броят на застрахованите сега автомобили е същият - може да е мръднал само със стотици хиляди - спрямо миналата година.

- Смятате ли, че догодина отново може да има проблем с "Гражданска отговорност"?

- Не смятам, защото много беше писано. А и застрахователите вече плащат много високо обезщетение при настъпване на събитие, така че всеки ще разбере смисъла от това да имаш застраховка. За събития, настъпили през 2005-а, вече има присъждания, при които застрахователите изплащат неимуществени вреди в размер на 250 000 лв. С влизането в сила на кодекса, застрахователите имат задължението да покриват и т.нар. пропуснати ползи, като плащане на доживотна рента. Минимум три пъти ще скочат отговорностите им.

- Как варират цените на застраховката?

- Трябва да има електронен сайт, на който всеки може да направи справка коя компания какви цени и условия предлага. Стигна се до онзи парадокс в края на декември и началото на януари, при който някои компании ежедневно сменяха цените. Всички чухме за цени от 45 лева и от 550 лв. Една и съща компания може да продаде застраховката за 45 лв. в Силистра, но ако си в София, ако си на 26 години и караш ауди, трябва да платиш 570 лв.

- Сбъднаха ли се страховете ви за дъмпинг на пазара след либерализацията?

- Категорично да. Това, което знам, е, че надзорът внимателно наблюдава този процес и взима своите мерки. Задължава застрахователи да променят своите цени или акционерите да допълват с финансови средства компаниите, за да се получи онази достатъчна премия, с която да бъдат изплащани бъдещи искове. Защото това е най-дългоопашатата застраховка. Искът може да бъде предявен до 5 години след настъпване на събитието.

- Какви са опасностите за клиентите и налага ли се допълнителна регулация?

- Вече има практика в това отношение с една застрахователна компания, която изцяло заложи на застраховка "Гражданска отговорност" в своя портфейл, раздаваше бонуси и имаше много клиенти. Но й беше отнет лицензът и всички, които се "опариха", са пример какво може да се случи. В момента те търсят застрахователя, водят съдебни искове. Ако той разполага с активи, които могат да бъдат разпродадени, клиентът ще бъде обезщетен. Ако ли няма - не. Затова отново е поставен въпросът за създаване на обезпечителен фонд. При гласуването на кодекса за застраховането в парламента, между първо и второ четене нямаше време да бъде обмислена подобна идея. Нормално е от 1 януари 2007-а да заработи подобен обезпечителен фонд.

- Оправдаха ли се очакванията, че либерализацията ще намали цените на застраховките под нивата, определени от Комисията за финансов надзор (КФН)?

- Сбъднаха се. Цените средно намаляха с около 50%, всички компании свалиха цените си под прага. И всички са наясно, че в момента тече период на преразпределение на този пазар.

- Ще се увеличи ли цената на "Гражданска отговорност" след включване на Зелена карта, когато влезем в ЕС?

- Лично аз очаквам да се увеличи. В Гърция тази застраховка за среден клас автомобил струва 380 евро. У нас пазарът ще каже.

- Има ли реален ефект от информационната система, която трябваше да се изгради между застрахователите, КАТ и КФН с цел да "засече" шофьорите без застраховки?

- Има. Особено връзката КФН - Гаранционен фонд, в момента тя е двупосочна. Но що се касае до връзката Гаранционен фонд-КФН към КАТ, тя съществува, но нещата остават там. Няма обратна връзка.