Без ентусиазирана публика и скандирания всеки футболен мач става скучен, сив и се губи основната му идея - удоволствието за зрителите. От тази гледна точка фенклубовете са жизнена необходимост - като слънцето, въздуха и водата. Без тях футболистите ще получават подкрепа при гостуванията от 2-3 коли хора. А на домакинствата ще се чувстват като на театър.

Но в един момент фенклубовете в България започват да носят вреда. Пресният пример е от централния клуб на привържениците на ЦСКА. Неговият председател Димитър Ангелов-Дучето, привлече вниманието, като взе страната на треньора Миодраг Йешич в битката му срещу шеф N2 в клуба Стефан Орманджиев. Битка, прекършена почти в зародиш от собственика Васил Божков.



Дучето е много спорна фигура



Той е стар цесекар, харизматична личност за останалите привърженици. Той е и човекът, който поведе "червеното" недоволство след резилите от "Литекс" с 0:8 през 1998-а и 0:3 през 2001-а, довели до изтръгнати греди от футболните врати на стадион "Българска армия". Благодарение на Дучето фенклубовете на ЦСКА се нароиха до 700, включая тези в чужбина. Той пътува навсякъде с отбора, организира походите на запалянковци за гостуванията на "Милан", "Славия" (Прага), "Монако" и т.н. Но също се меси в работата на ЦСКА. Не е тайна, че плакатите и скандиранията, които периодично се появяват на стадиона срещу Орманджиев, са плод на междуличностната вражда между Дучето и бившия рефер. Ако се пита случаен фен преди някой мач с какво му е виновен Орманджиев, той няма да отговори нищо смислено. И ще повтори това, което е чул от Дучето.

Да, в чуждестранните отбори нерядко има ропот срещу клубните ръководства. Но той е при драстични проблеми като големи дългове, продажба на емблематични футболисти, хронична слаба игра заради лоша кадрова политика. И това става с размахване на бели кърпички (в Испания), транспаранти, призоваващи за оставки, с искане за общо събрание... И никога с грозни псувни и нецензурни изрази по плакатите. Ако Орманджиев наистина вреди - да се направи подписка за оставката му. И в подобни спорове да не се допускат компрометиращи постъпки, като постоянно присъствие в любимото заведение за Йешич "Сръбска скара". Защото така ставаш рупор в ръцете на наставника, който наистина има органична омраза с шефа на надзорния съвет на клуба.

Друг минус на Дучето (в превод от италиански - водач) е, че като всеки лидер не търпи да му се противоречи. Лошото си отношение срещу свой опонент той показа през март 2002 г., когато след мач с "Литекс" в София, получи упрек от друг привърженик на ЦСКА. Спорът прераства в бой, в който случайният фен го отнася. За лош късмет това е заснето от камера на телевизия M-SAT. Дучето разбира и насилствено отнема касетата, за което лежи една нощ в I РПУ.

И още нещо неприемливо във фенклуба на ЦСКА. Централата му бе доскоро разположена над съблекалнята на отбора.



Къде го има това?



Когато вече бившият член на УС на ЦСКА Георги Илиев-Майкъла се опита да премахне този парадокс, бе нарочен за вредител на клуба. След поредния конфликт с Дучето пък Орманджиев нареди на фенклуба да си търси другаде собствена сграда. Последва вой до небесата.

Всъщност, като организация на обществени начала един фенклуб не трябва да е зависим по никакъв начин от футболния клуб. Камо ли да ползва помещение в сградата му.

Основната организация на привържениците на "Левски" например си има офис - на ул. "Тодорини кукли", до ст. "Георги Аспарухов". Много от срещите на членовете се правят и в помещението на ул. "Струма" 5. Но и при "сините" има други кусури. Там началникът на запалянковците Златин Тепсиев-Голди е галеник на ръководството на "Левски" и дори по едно време бе член на Надзорния съвет, редом до Майкъл Чорни. Въпросният Голди не се ползва със същия авторитет сред своите, какъвто има Дучето. Съществува дори негова постоянна опозиция в лицето на фенклуба от столичния квартал "Люлин", наричащ себе си гордо "София-Запад". Оттам си имат постоянно проблеми с полицията. Това пък



рефлектира върху ПФК "Левски",



който постоянно плаща глоби, най-вече в евротурнирите. При което за Голди остава само да си дере гърлото до пресипване на въпросните мачове, без да може да озапти хулиганите. Впрочем и от самия футболен клуб са си виновни с изказвания от сорта на неофициалното преди реванша с "Удинезе": "Подкрепяйте ни, както знаете, пък глобите ще ги плащаме ние"...

Липса на уважение има и към шефа на третия по големина фенклуб в България - този на "Локомотив" (Пловдив). Мартин Вълков, известен и като Умброто, дори е мразен от част от ултрасите с факта, че предпочита да гледа мачовете от ложите, а не в агитката. Особено докато бе жив собственикът на клуба Георги Илиев. При финансовата криза, налегнала напоследък "Локо", името на Вълков взе, че се позагуби. Но пък на преден план излезе организация, наричаща се "Бизнесгрупа", с председател д-р Константин Думанов. В нея влизат по-заможни привърженици на "Локо", които се опитват да държат тима на крака, като дават пари от себе си за премии на футболистите. А в същото време Умброто не прави нищо, за да спре зулумите на своите хора, които през пролетния сезон само за 3 мача (с "Левски", "Нафтекс" и "Пирин 1922") са навлекли на и без това закъсалия клуб глоби за 7000 лв.

Колко пари пък изкарват водачите на фенклубовете от обикновените привърженици не се знае точно. Но, че има такова нещо, е обществена тайна. Най-удобните поводи са екскурзиите, при тях често се случва редовите запалянковци да доплащат към предварителната цена, но...тръгнал си, няма начин, бъркаш се. Съществува и друга порочна практика. Покрай дербитата, когато има трескаво търсене на билети, пропуските за сектора за агитката се дават на шефа на фенклуба. Няма аршин по какъв принцип се продават билетите, на кого и т.н. Стават и гафове. Например, покрай условието, че се пазят места за фенове от провинцията, се блокират 1000-2000 бройки. В деня на мача става ясно, че хората няма да дойдат и пропуските остават непродадени, а празните места зейват като язви сред ликуващата тълпа.

Никой от началниците на трите най-големи фенклуба не се опитва да скрие, че му е приятна



компанията на собствениците -



Васил Божков, Тодор Батков или пък Георги Илиев приживе. Доста порочно срастване.

В "Берое" също се създаде "удобно" формирование на феновете. Стори го президентът на клуба Николай Банев. На мач с ЦСКА миналата есен той бе обиждан от "зелената" агитка и в резултат така се разлюти, че нареди виновниците да бъдат разпознавани по видеозапис и щеше да ги дава под съд. После се отказа, но пък нареди създаването на казионен фенклуб с председател Емил Танев. Подобен запъртък никога не може твърдо да защитава интересите на запалянковците, без да се съобразява с тези на ръководството. Та нали то дава пари на шефовете на фенските организации и нормално не иска да чува каквито и да е дюдюкания по свой адрес. А споменатите тартори на агитките, вместо да обслужват интересите на членската си маса, угодничат на интересите на шефовете на футболните отбори, демагогствайки пред аудиторията си.



---каре---

РАЗЛИЧНОСТ

Анти у нас се държат май само в "Славия". Там са "на нож" със собствениците още след идването им през 1995 г. Не помогна и спечелването на титлата и купата година по-късно. "Белите" фенове наистина са малко, но пък са завидно сплотени и независими. Те не се страхуват да изявяват своето мнение директно пред шефа на клуба Венцеслав Стефанов. И макар той да ги нарича "простаци" и "лумпени", те най-често му отвръщат хумористично. Като в домакинството с "Нафтекс" (1:0) миналия ноември, когато в знак на протест срещу слабите игри на "Славия" фенове влязоха на терена и, без да дразнят вратаря на гостите Владислав Стоянов, си биха дузпички. Ядосан от протеста, Стефанов тръгна с гардовете си да търси обяснение от агитката. Оттам му отвърнаха, че техен принцип е никога да не псуват. От "Овча купел" доказват, че действат със стил, след като разпространяват декларации срещу "левскарщината в "Славия", безхарактерната игра и подигравките с историята на клуба и публиката му". И вдигат плакати от типа: "С нас зле, а без нас закъде?".