При социализма кандидат-студентите, които не можеха или ги мързеше да се подготвят за приемните изпити, търсеха "втория начин", за да влязат в университета. Изглежда, че някои от тези кандидат-студенти сега управляват България, защото решиха да я вкарат "с връзки" в ЕС, след като нямат волята да подготвят държавата съгласно изискванията на Брюксел.

Скандалът с израелската лобистка фирма I.J. International Inc. на съдения израелски гражданин Шимон Шевес е оздравителният шамар, който трябва да върне властта в правия път. Точно преди финала на тъй трудното ни пътуване към Евросъюза Външно министерство реши да плати близо 1,5 млн. лв. на офшорен лобист, регистриран на Вирджинските острови (каква девствена чистота!), за да ни покаже задния вход на европейския дом. В същото време на гости у нас са двайсетина евродепутати за редовно заседание на Съвместния парламентарен комитет ЕС-България плюс поредната проверяваща група от Еврокомисията, която работи по втория мониторингов доклад за България. Всички питат как страната се променя след забележките, че не е готова за ЕС, и никой не търси контакти с каквито и да е лобисти. Вниманието им е фокусирано върху най-тежките проблеми - корупцията и организираната престъпност.



Какви факти получават от първа ръка



по интересуващите ги въпроси?

За корупцията:

1. Не друг, а лично външният министър Ивайло Калфин се забърква в афера, от която в медиите се носи корупционна миризма. Наетият лобист Шимон Шевес печели публичен конкурс, без да представи свидетелство за съдимост. Заедно с това Външно проявява скрупульозност към реномирана австрийска лобистка фирма, защото документите й не били в непрозрачен плик. Ако не за друго, тя би могла да лобира поне пред собствената си държава, която сега е председател на ЕС и която бави ратифицирането на договора с България.

2. НСБОП представя годишния си отчет, в който заканите за удар по корупцията на високи нива стигат само до чиновници на средно равнище. Няма и намек за бивши или настоящи министри, работили по непрозрачна сделка за отдаване на концесия за магистрала, за съмнителни операции с външния дълг, нанесли огромни щети на държавата, за затваряне на очите пред крупна контрабанда на цигари и др.

За организираната престъпност:

1. В същия доклад на НСБОП се посочва, че вместо да бъдат разгромени големите престъпни групировки, през последната година са се появили още две.

2. Министърът на вътрешните работи Румен Петков се среща с главния прокурор Борис Велчев, за да набележат мерки за борба с бандитизма, и заявява, че "след акциите през последните две седмици са се откроили три проблема - установеният висок брой малолетни и непълнолетни в питейните заведения след 22.00 ч., пияните шофьори и тези без книжки".

3. По въпроса за мафиотите, за които толкова настойчиво питат евроинспекторите, отговорът е следният: В България може да бъде осъден дори министърът на правосъдието (Георги Петканов за клевета), но не и мафиотски бос.



Гузната съвест на управниците



при сделки с лобисти личи от факта, че правят всичко възможно да ги отричат. Калфин си призна за Шевес, когато бе осветен от медиите. Бившият финансов министър Милен Велчев и наследникът му на поста мълчат под предлог за секретност за подобна сделка, сключена с Шевес през 2003 г. от финансовото министерство за 177 780 долара. Тогава израелецът трябвало да лобира чрез фирмата RSLB Partners за финансова помощ от САЩ, както и за отслабване на натиска на Вашингтон да опростим иракския дълг, възлизащ на 1,7 млрд. долара. Година преди това правителството отпуска 200 000 лв за консултантски и посреднически услуги, включително лобиране в полза на българската кандидатура за членство в НАТО. Сега дипломацията ни се преструва, че е забравила тази сделка, която беше напълно излишна, при положение че страната бе приета в алианса в пакет от седем държави.



Лобирането е като платената любов



- може да бъде законно, без да се смята за морално. Докладчикът в Европарламента за България Джефри ван Орден например, който сега е очевидец на скандала с Външно, много внимава да не му лепнат етикета "лобист". Той твърди, че е само "критикуващ приятел на България", макар че определено й помага за приемане в ЕС през 2007 г. Затова е добър пример за подражание. Малцина знаят, че веднага след новогодишните празници, на 4 януари 2006 г., Ван Орден отиде и допълни декларацията за доходите си през 2005 г. В нея записа, че е получил "метален кинжал и пепелник от българските власти по време на посещение от 31 октомври до 4 ноември 2005 г. в качеството си на докладчик". Добрият образ на държавата, както и приятелите не се купуват с пари.