Бойко Борисов отказа битката за президентството и по този начин шансовете на Георги Първанов да бъде първият преизбран държавен глава скочиха до небесата. Това е главният извод от лансирането на т. нар. движение Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ).

Бившият лидер на социалистите остана без сериозен съперник за вота. Онази разбита команда - десните, едва ли ще излезе с единна кандидатура, жълтите ще се чудят до последно какво да правят, а към края на годината ГЕРБ-ът ще е глътнал "Атака"-та на Сидеров, който все още се изживява като втора политическа сила.

Коалицията футболист-пожарникар (Лечков-Борисов) изложи стройна теория за развитието на ГЕРБ през следващите година и половина. Какво се знае досега? Правят движението през юни, привличат полицаи, армейци и обикновени хора, разрастват се към края на годината и регистрират ГЕРБ по закона за политическите партии, а след това печелят категорично предсрочните парламентарни избори през следващата пролет. След това газят всички общини на редовните местни избори догодина.

Има няколко



съмнителни пункта в този строен план



и те показват, че това не е крайният вариант, в който ще се осъществи. На първо място - щом Бойко Борисов няма да участва в президентските избори тази година, няма абсолютно никакъв смисъл да се бърза със създаването на национално движение. Разбира се, пълни глупости са, че се прави движение, а не партия, за да могат хората с пагони да си намерят мястото. Просто Бойко, който и шеф на ООН да стане един ден, пак ще си остане милиционер, дразни вътрешният министър Румен Петков.

Вторият огромен проблем в плана на ГЕРБ е желанието му да спечели законодателната и изпълнителната власт след избори догодина. Кой е казал на Борисов, че през следващата пролет ще има парламентарна криза? Какво дава повод на Лечков да твърди, че точно след година Станишев и кабинетът му ще се сгромолясат? Абсолютно нищо! Изстрелите, които периодично просвистяват между коалиционните партньори, едва ли могат да убият този кабинет. Очевидно е - тандемът Борисов-Лечков е твърде неопитен, за



да прецени трезво кога една власт започва да пада



и колко време минава между фаталния коалиционен проблем и реалния разпад на едно мнозинство. Което е странно. Хайде, Лечков е още пресен в политиката - не разбира. Но Бойко се въртеше около политици, още когато Тодор Живков беше жив - би трябвало да знае, че караниците в провинцията едва ли ще накривят шапките на Станишев, Доган и царя, та те да хлопнат кепенците на коалицията.

След като Бойко няма да участва в президентски избори и едва ли ще му падне парламентарен вот преди редовния след три години, остава едно - да поиграе в местните избори през ноември следващата година. Да, но затова въобще не му е необходима партия. Властта в доста общини се печели напоследък не от партийци, а от независими кандидати, издигнати от инициативни комитети - Йоан Костадинов, Войслав Бубев, Йордан Лечков, Георги Иванов... Т.е. за Борисов е достатъчно да събере около себе си верни другари и те да се афишират като съмишленици. Няма нужда от партия, от движение, от чета или рота. Достатъчно е няколко приятели на Лечков да се обявят за "Граждани за развитието на Сливен" - и той пак ще е кандидат-кмет. Видяхте как Бойко спечели изборите - събра няколко приятели от Банкя, регистрираха го като независим и той оглави столицата.

И като дръпнем чертата, какво се получава? Ако не броим изборите за евродепутати, които трябва да се проведат до края на 2007 г., няма вот до 2009 г., за който на Бойко Борисов да му трябва партия.



Тогава защо е целият шум?



Отговорът е прост и логичен - тъй като няма как да се отклони общественото внимание от личността Борисов, то най-добре е да се говори не за работата му като кмет, а за политическите му планове. Защото е очевидно, че градоначалникът не сколасва. Четири месеца след като встъпи в длъжност, на Бойко явно съвсем му е писнало да търси площадка за боклук и пари за дупки. ГЕРБ е отчаян зов - да поговорим за нещо друго...

Шумът обаче помага и на БСП. Почти сигурно е, че социалистите ще влязат в историята с преизбрания си президент. БСП получава много голяма глътка въздух. С ГЕРБ напред Бойко просто плаши гаргите около себе си, той гласове от социалистите няма да отнеме. Нероденото движение обаче ще нанесе наистина тежък удар върху националистите от "Атака". Уплашени от действията на депутатите си, от медиите, от Сидеров, доста симпатизанти на партията ще се залепят като гербова марка за ГЕРБ. Така Борисов, описван натрапчиво като "умерен националист", ще свърши неоценима услуга на статуквото. Рейтингът на левицата в края на годината ще бъде по-голям, отколкото в началото.

От напъните на Борисов може да спечели и СДС. През последните седмици генералът открито пофлиртува с десните. Този флирт, тромав по Борисовски, бе сериозен. Поне от страна на кмета. Но животът е тежък и несправедлив - оказа се, че момчето има желание, но партията нещо се дърпа. Ако СДС не прецени правилно ситуацията, ако не проведе сериозен дебат на предстоящата след седмица национална конференция, може тотално да изпусне последната ракета-носител, която да го извлече от дъното.

А Борисов не го мислете - до 2009 г. има време да смени още няколко пъти курса.