Третата поправка в конституцията, чието окончателно приемане е насрочено за днес, 30 март, неочаквано разпали такъв политико-магистратски евродебат, като че ли ще променят статуквото в държавата.

А става дума за насила разпалени спорове и скандали, в които аргументите "за" и "против" по същество липсваха за сметка на олелията и прокобата как точно заради тях Европейският съюз ще ни наложи предпазна клауза по Глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи". Стигна се до оперетни моменти, в които се обясняваше как Еврокомисията нямала специалисти по конституционно право, за да може да направи обективен преглед на промените, до постоянно сменящи се мнения на министри и политици, до управленски и опозиционни юридически гафове, до упреци в инатене и до взаимни обвинения как се подлагало на опасност еврочленството ни.

Нищо подобно. По презумпция и по куп обективни и субективни причини



Третата поправка е камуфлаж



и има едничката цел да регистрира някакъв опит за промяна в най-деликатната и най-критикуваната област по линия на бъдещото членство в ЕС - правосъдието и вътрешните работи. Така е и с новия Наказателно-процесуален кодекс (влизащ в сила от 28 април т.г), за проблемите от който вече започнаха предупрежденията, и с новия закон за МВР (влизащ в сила на 1 май т.г.), който със сигурност в началото ще предизвика сътресения в системата.

Обективно депутатите бяха с вързани ръце, благодарение на две последователни решения на Конституционния съд - от 2003 г. и от 2005 г., които намалиха до минимум възможностите за промени в конституцията по линия на съдебната система. Другото ограничение дойде от различните становища на коалиционните партньори от управляващата коалиция от БСП, НДСВ и ДПС (както междувпрочем и вътре в самите партии) по обема и съдържанието на промените. Едните искаха например да падне изцяло имунитетът на народните представители, други държаха частично да се запази. Част от управляващите предлагаха да падне неприкосновеността поне на прокурорите и следователите и да остане само на съдиите, други пък държаха всички магистрати да си останат с поне функционален имунитет. Едните настояваха сега да се промени и частта за местното самоуправление и да се дадат повече права на общините, другите контрираха, че трябва да се концентрират само върху "възможните и непосредствено необходимите" промени.

Така на практика се родиха само безобидни изменения,



колкото някои да ги представят за кардинални



Основната разправия беше главно за имунитета на народните представители и правомощията на правосъдния министър. И в двата случая за натиск бяха използвани имагинерни аргументи: "Европейски съюз", "Еврокомисията" и "евроекспертите". Твърдеше се, че някакви анонимни структури и хора искали това или онова. В първия случай се твърдеше, че Съюзът настоява да падне изцяло имунитетът на депутатите. Това не стана. При втория пък твърдението бе, че експертите от ЕК са против правомощията на правосъдния министър. Тук всичко се реши с една редакционна поправка, министърът няма да контролира, а ще проверява.

Всъщност изобщо не е ясно защо точно това бе превърнато в проблем миналата седмица.

И сега по закона за съдебната власт инспекторатът към правосъдното министерство има право да проверява прокуратурата и съда до апелативно ниво за образуването, движението и приключването на делата и преписките. Нещо повече. И от ЕС, и от магистратските среди смятаха, че е далеч по-добре да бъде разширено правото на инспекторите на министъра на правосъдието - да могат да проверяват и върховните съдилища и прокуратури. Като елемент от противодействието срещу възможностите за корупция вътре в системата. Така например ще се знае дали се спазват сроковете, дали не се задържа или не се ускорява нарочно едно дело или преписка. И това се предвижда да стане не само чрез промените в конституцията, но и чрез вече внесени промени в закона за съдебната власт.

Като цяло точно магистратското съсловие е против промените в основния закон. На десетки форуми представители на най-висшите ръководни органи на съда, следствието и прокуратурата ги обявиха за безсмислени, опасни, противоконституционни. Дори шефът на Върховния касационен съд Иван Григоров обяви, че ще изчака доклада на Еврокомисията и след април вероятно ще сезира Конституционния съд. Интересно дали ще изпълни заканата си, или просто така си е говорел. Главният прокурор Борис Велчев пък обяви вчера, че би сезирал КС само ако някой злоупотреби с промените.

В крайна сметка одумваните поправки са определено безсмислени, но поне са сравнително безобидни. Какво от това, че омбудсманът ще фигурира в конституцията, след като не се променят по никакъв начин правомощията му, които има сега по закон? Само дето ще може да сезира КС, но единствено с искане за отмяна на противоречащи на конституцията закони, и то ако се нарушават правата и свободите на гражданите. Като имаме пет институции, които сега могат да се обръщат към съда, всичко ли ни е наред?

Вписването на възможността и дознанието в МВР да разследва само узаконява едно противоконституционно фактическо положение. Това че ще може да се свалят имунитетите на депутатите за всички престъпления от общ характер, а не само за тежките, също нищо не променя. Досега за 15 години са искани 8 имунитета, и то винаги е имало грандиозни скандали в парламента. И само един е осъден. По същество статуквото се запазва, защото депутатите си оставиха правото те да разрешават дали да бъде свален или не нечий имунитет. Само скандалите ще стават по-често и ще са по-шумни. Вярно е, че народният представител с поискан имунитет вече може и сам да се откаже от него, но пак парламентът трябва да гласува.

И този път



не се бръкна дълбоко в "правосъдната рана"



Общо е мнението - и на опозицията, и на тези, които са "за", че в общи линии съдебната реформа тепърва предстои. Но пак се влиза в словесната въртележка, че без Велико Народно събрание това не е възможно, ерго трябва ли да свика и кога и т.н., и т.н.

В крайна сметка Третата поправка и дебатите около нея дадоха възможност на много политици, министри, депутати и магистрати да се налудуват.

Сега остава номерът да мине и пред Еврокомисията, която необяснимо се е втренчила точно в тези конституционни промени. Освен ако някой откъм България не й пали огъня.

А за истинската съдебна реформа ще чакаме.