За да може някой да застане на твоя страна, като начало трябва да знае, че съществуваш; след това трябва да знае, че имаш кауза, която отстояваш; и накрая - че тази кауза няма да му навреди. О, да, забравих най-важното - трябва да имаш пари. Независимо дали става въпрос за държава, за корпорация или отделен човек, никой не може сам да отстои своите интереси и затова се нуждае от специализирана помощ. Така, както ти е нужен адвокат в съда, за да отстояваш версията за своята невинност, така ти трябват и специалисти по комуникация, за да се справиш в такава тежка администрация като тази на ЕС. Разбира се, не е без значение дали можеш правилно да си избереш специалист. Нещо като: кажи ми какъв ти е лобистът, за да ти кажа какъв си.

България нае лобистка компания, за да се справи с надвисналия Дамоклев меч, наречен "предпазни клаузи". Вместо да събере позитиви от това, попадна в поредния си вътрешен скандал. Едва ли на някого в Брюксел ще му направи огромно впечатление самото наемане на компанията "Ай Джи Интернешънъл Инк.", но е възможно и да се посмее на начина, по който употребяваме лобисткия инструмент за отстояване на интересите си. Механизмите на този бизнес са в голямата си степен законни, макар и не винаги морални, и затова



фактът, че Шевес е скандален, не би трябвало да е изненада



Отдавна не бях си спомнял историята на Найра, малко кувейтско момиче, което с разказите си преобърна нагласите в САЩ в подкрепа на военна инвазия в Залива през 1991-а. Покрай аферата "Шевес" я извадих от нафталина. Момичето разказваше през сълзи пред Конгреса за зверствата на иракските войници. "Аз видях как в болницата... те вадеха децата от кувьозите и ги хвърляха на земята", разказваше Найра. Светът беше потресен и преповтаряше тази история като луд. Новият фашизъм се беше появил. Така ни казваха по CNN.

Чудно е, че никой не си беше задал въпроса: "Откъде се взе това момиче?". Ако беше си го задал и отговорил, щеше да стане ясно, че Найра е дъщеря на кувейтския посланик в САЩ и изобщо не е помирисвала събитията, за които разказва. Всъщност такива събития никога не са се случвали в Кувейт. Те се оказаха плод на криейтив тима на една от най-големите компании в света - "Хил и Нолтън", наета от държавата Кувейт, за да лобира в нейна полза. Десетки репортажи от безчинствата на войниците се оказаха фалшиви. Кампанията обаче постига целта си. Доскорошният приятел на Вашингтон Саддам се превърна в новия Хитлер. Половин милион войници освободиха Кувейт за дни.

Ето това е



прекрасен пример за ефекта "Защо Албания?",



познат ни от сценария на Дейвид Мамет "Да разлаем кучетата". В него между другото специалист по черен ПР търси начин да отърве президента от сексскандал. Както казва героят, "трябва ни нещо драматично, трябва ни война". Защо Албания? Ами какво знае един американец за Албания? Точно така - нищо, а това е много подозрително - албанците са потайни хора, защото мислят лошото на САЩ. Война!



Истината очевидно е въпрос на трактовка



Когато човек или група от хора искрено вярват в каузата си и искат да постигнат целта си на всяка цена, едва ли биха се поколебали да прибегнат към услугите на подобен специалист като героя на Мамет или като Шевес.

Ето нашата истина: ние не сме си свършили работата у дома - не сме преборили нито престъпността, нито корупцията, но много ни се иска ЕС да не задейства предпазните клаузи. Как да убедим Брюксел, без му направим някой лобистки фокус? Морално ли е? Ми не е, но пък си е нашата кауза.

Днес същата скандална компания "Хил и Ноултън" от аферата "Найра" има гигантски офис в Брюксел. Там работят повече от 1000 души, които лобират за свои корпоративни и политически клиенти. Клиентите им хич не се притесняват от методите им, точно обратното - самият факт, че са успели да защитят интересите на Кувейт, е достатъчна атестация за качество на услугите.

По различни данни в столицата на ЕС работят повече от 15 000 души, свързани с този бизнес. Очевидно лобизмът е печелившо занимание, колкото и силно оръжие. Той отдавна не може да се заключи в рамките на първоначалното си определение. Границите му се размиват в сходни дейности и нови термини - ПР, застъпничество, активизъм. Той не е единствено форма на влияние върху отделни политици за приемане на нужните решения, а нещо значително по-голямо. Лобизмът действа и извън коридорите на администрацията. Затова са нужни много постоянство, много инвестиции и много фокуси.

България, уви, още няма изградена политика в това отношение. Историята с Шевес ни показва, че



"каузата България" е по-скоро завеса,



зад която се финансират съвсем други дейности. Предизборни кампании, примерно. В крайна сметка е очевидно, че ако в затвора влязат няколко корумпирани политици, магистрати или поне бандити, ще има значително по-голям пропаганден ефект сред евробюрократите, отколкото ако наемем дори компания от ранга "Хил и Ноултън". Ако поне малко си подредим задния двор, няма да са ни нужни никакви фокуси, никакви Албании, никакви Найри.