В консервативната етика на банкерското съсловие здраво е залегнал принципът по никакъв начин да не се критикуват колеги. Мълчанието е признак на нежелание за спор и никога - знак за одобрение. И все пак има неща, които не бива да се подминават с мълчание, защото несъстоятелни тези могат да наложат не само погрешни, но и направо



вредни представи за действителността



Типичен пример ни поднесоха преди дни неколцина изключително симпатични и жизнерадостни колеги от италианската Булбанк във вид на проучване за състоянието на българската икономика. От шумно огласените в пресата изводи излизало, че българите вече сме свръхзадлъжнели. (По-нататък от изявленията се оказва, че преди две години сме били още по-свръхзадлъжнели, пък ако се бяха върнали още пет години назад със същата вятър методика, колегите щяха да се смаят още колко по-тежко е било бремето на българина в процент към банковия му влог.) И защо сме свръхзадлъжнели? Защото кредитите били по 960 лв. на глава, а спестяванията само 1151 лв. То значело, че "съотношението на пасивите към активите в домакинския бюджет" било 43%. Това



можеше и да е вярно,



но ако домакинските бюджети на българина се пълнеха само от онези неща, които витаят в главите на икономистите от "УниКредит": "Това включва пари в брой, пенсионни осигуровки, акции и инвестиции във фондове." Да, но следователно не включва огромната част от активите на българското домакинство. Защото за разлика от портфейла на италианеца, германеца, словенеца и пр. основният актив на българина в този списък го няма. Главното имущество на нашенеца е, разбира се, неговият дом. Ако го бяха прибавили към активите на домакинствата (а у нас броят на жилищата е по-голям от броя домакинства) дори при средна цена на жилище от 10 хил. евро, заемите щяха да се окажат не 43%, а едва 4.64%. И това още нямаше да е вярно. Защото италианската методика за проучване на българската икономика е подценила драстично и втория по дял в портфейла актив на българина: парите в брой. Само част от спестяванията на българите са в банки и само част от тях са в левове, доста малка част. По начало



българинът спестява във валута,



това може да се види и по структурата на банковите влогове на населението, от които под 30% са в левове. А който не вярва дори на банка и се доверява само на буркан, с още по-голяма сигурност е предпочел да затваря твърда валута, а не родни банкноти, които няколко пъти са се стопявали в ръцете му до нищо. Само левовите банкноти и монети в обращение са малко над 6 млрд. (само това дава към 860 лв. на глава). Вярно, повечето от тях са във фирмите и съвсем малко под дюшека на чичо. Но колко евро, долари и пендари са скатали нашенците, можем само да гадаем. Със сигурност са повече от онези 1151 лв. на глава, колкото излизат спестяванията в проучването.



Българинът има други инвестиции,



които италианецът и събратята му европейци от охолство са позабравили. Чичо няма да инвестира в инвестиционни фондове, но пък си има земица и цяло домашно стопанство с инвентар, което според по-земни проучватели осигурява средно към 1/3 от храната на трапезата. Той е саможив и не лови вяра на мениджъри. По-скоро ще се регистрира като земеделски производител, едноличен търговец, може да е член на земеделска кооперация или да има дял в ООД, но акции средният чичо не би купил (освен ако от нямане къде да дене боновата си книжка, не се е сдобил с акции от немай къде). Всичко това обрисува картината на една все още



хиперреална икономика,



за която немеят букварите, от които по-учените банкери преписват методиките си. Затова тези методики дават резултати, пред които комикът Лафазанов бледнее. И как не, като си взел няма 5% от актива и налагаш връз него целия пасив. Не виждаш придобитите жилища, но се кахъриш, че растели жилищните и потребителските (т.е. пак за жилището, но за мебели и оборудване) кредити. Тук на помощ трябва да ни дойде здравият разум, за да разберем, че българинът не само не е сред най-задлъжнелите в Европа, а тъкмо обратното - твърде консервативен е към поемането на дълг. Това, че за седем години дълговете на домакинствата нараснаха към 10 пъти, само показва ниската база на сравнението. И имайте предвид, че голяма част от изглеждащите като жилищни и потребителски кредити са всъщност производствени. Защото мъдрите чужди български банки се бият да кредитират потребителя, но от селскостопански кредит бягат и на оборотни заеми за дребни търговци се цупят. Какво прави земеделецът и едноличният търговски дребосък: залага си къщата и взема "потребителски" заем, с който замества отказаното му нормално търговско финансиране. Та накратко: българинът не задлъжнява прекомерно, просто живее и работи извън стерилните матрици. И (засега) се изплъзва от европейския калъп за проучване и прогнозиране.