Идеята кметове да създадат партия в България прилича на някакъв вид генетичен експеримент - резултатът може да бъде от изключително смешен до изключително зловещ. Ако подобна идея беше хрумнала на група "Мис Българии", опитът евентуално можеше да има поне известна естетическа стойност, но в случая дори и това липсва.

Последните заявки, направени от кмета на Сливен Йордан Лечков за създаването на партия, насочена към спечелване на следващите местни и следващите - според него предсрочни - парламентарни избори, само още веднъж потвърждават съществуващите мнения, че българският политически живот е затънал в много дълбоко блато. Измъкването оттам изглежда изключително трудно дори и българският политически живот да се казваше Барон Мюнхаузен. А той не се казва така, защото на всички е известно, че пред абсурдната европейска идея да се измъкнеш от блатото, като се хванеш за собствената си коса, българите предпочитат прагматичната идея да се теглят един друг за краката надолу.

Българските кметове, както ги описва Лечков, също изглеждат прагматични. Те не са нито червени, нито сини, нито жълти. Те са хора, които, когато ги питат за идеологията на бъдещата партия, отговарят: "Всички сме българи и който е за нас, е добре дошъл". После пък допълват, че политическата им ориентация е "център, център-ляво, център-дясно". С една дума - либерали. С повече думи - идва пролетта на кметското недоволство.

Всъщност



кметовете са прави

да са недоволни



Както от години повтаря пловдивският градоначалник Иван Чомаков, цитиран напоследък от Йордан Лечков, ако в България може да се говори за децентрализация, това е децентрализация само на отговорностите и проблемите, но не и на възможностите. Сякаш по стар социалистически навик държавата продължава да се държи като рекетьор не само спрямо "обикновените хора", но и спрямо представителите на местната власт. Кметовете са прави също, когато - говорейки от свое, но и от тяхно име - Бойко Борисов напомня, че има "нечувана криза" в съдебната система, че назначаването на несметно количество заместник областни управители и заместник-министри раздува администрацията и създава проблеми, вместо да ги решава. "А реално няма опозиция" - добави също в изявление на 21 февруари популярният генерал, който и в това отношение е прав. Всъщност, изглежда, всеки от кметовете, както впрочем и всеки гражданин на тази страна, има свой списък с неуредици и глупости, от които му е дошло до гуша.

Историята обаче познава не един и два случая, когато от правилни предпоставки се правят погрешни изводи, и случаят с идеята за създаване на кметска партия в България е точно такъв. Първият и основен въпрос, който възниква по този повод, е



за какво би се борила

такава партия



Или по-точно - в името на какво. Мъглявият отговор, който се чува досега, звучи познато - ще се борим да оправим положението.

Звучи познато още от 1990 г., когато реформаторът Луканов дойде на власт, за да оправи положението, забърквано в продължение на 45 години от нереформираните му другари-комунисти. Звучи познато от 1991 г., когато СДС дойде на власт, като говореше за синята идея, без да казва каква точно е тя. Звучи познато от 1994 г., когато социалистът Жан Виденов дойде на власт, за да оправи положението след "шока" на десния преход, който всъщност беше удушен още в зародиш. Да не говорим за царствените послания от 2001 г., които доведоха до заместване на частично грешните решения при Костов с оправяне в стил "политика на амебата", която реагира само при убождане или ако случайно я пуснат да плува в сярна киселина.

Та именно защото положението през цялото време се оправяше, сега има нужда кметовете да се намесят.

Освен повод за ирония обаче, това е повод и за жалост. "В страната има огромен вакуум от политици и отговорни хора, който ражда необходимост от нови лица" - каза неотдавна Бойко Борисов. Така, след Георги Първанов, който преди време обяви, че предстоящите президентски избори ще бъдат терен за сблъсък между личности, а не между идеологии, Борисов за пореден път отклонява вниманието от основния проблем - че



в страната има огромен вакуум от ясни политически идеи,



които изискват, а понякога и принуждават хората, застанали зад тях, да бъдат последователни и отговорни. Това е поредното доказателство за факта, че българският политически живот става все по-популистки в лошия смисъл на думата, защото за популизма е характерно търсенето на лица, а за реалната политика - тяхното намиране и изграждане.

Кметската партия вече е регистрирана в съда като сдружение - Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ). Можеше да се казва например и ПСНЛП - "патриотична социалдемократическа народно-либерална партия". Или друга подобна дивотия. В края на краищата, ясно е, че в България на истинските идеи се гледа задължително с подозрение, така че всичко може да мине.

Но след това възникват много въпроси от техническо естество. Ако кметовете станат министри и депутати, то на тяхно място трябва да се изберат други кметове, които също могат да се включат в кметската партия. Те обаче ще имат своите поводи за недоволство от мерките на собственото си кметско правителство и ще бъдат принудени да направят кметска партия - две, после три и така нататък. Това затруднение може да се реши с промени в конституцията, които да предвидят кметовете да могат едновременно да бъдат министри и депутати. Но тогава пък правителството ще е заплашено от разпадане, защото как например министърът от Ямбол и министърът от Сливен ще стиковат често противоречивите интереси на двете съседни общини, в които кметуват.

Или по-общият въпрос - как ще се взимат решенията в новата партия. Ако е с мнозинство, то кметовете от малките общини, които са повече на брой, ще подливат вода на кметовете от големите. Те обаче вероятно ще реагират, защото са по-известни и са водещи фигури в партията. Ако пък главна роля имат кметовете на големите общини, то няма ли да се разкъса прекалено бързо чергата от силното дърпане насам-натам? Или ще дадат право директно на бат` Бойко да контролира процеса, защото държи



най-големия град и

най-големия пищов?



Но и това не е всичко. Напоследък се лансира идеята новата кметска формация да не бъде точно партия, а някакъв вид гражданско сдружение, за да може иначе деполитизираните хора от армията и полицията да участват активно в неговата дейност. Тук вече нещата започват да придобиват наистина зловещи очертания. Всъщност идеята представителите на силовите структури в България да започнат да определят политиката, а не да се подчиняват на политически и граждански контрол, е една от най-реакционните идеи, появявали се в пространството през последните близо 16 години. Тя е по-реакционна, а и реално по-опасна от националистическите крясъци и брътвежите на "Атака" за национализация на приватизираното или против членството на България в НАТО и ЕС. Лансирането на подобна идея се цели право в сърцето на демократичните принципи, които страната се опитва да следва. Защото ако си представим написани една до друга думите генерал и генералисимус, разликата може и да не изглежда чак толкова значима, но има хора и народи, които помнят какво и колко точно струва тази разлика. Дори и някои "Мис Българии" биха си спомнили, ако по време на конкурс ги попитат настойчиво и им дадат достатъчно време за мислене.