Януш Левандовски е роден през 1951 г. в Люблин. Член е на Европейския парламент от 1 май 2004 г., където е избран като представител на десноцентристката Гражданска платформа. Член е на бюрото на Европейската народна партия (християндемократи и консерватори). На 22 юли 2004 г. е избран за председател на Бюджетната комисия на Европарламента с мандат до 2009 г.





- Г-н Левандовски, Полша има близо две години опит в ЕС след присъединяването си на 1 май 2004 г. Какво е най-важното, което трябва да знаем за приспособяването към Евросъюза?

- Ето, че вече сменяме положението си. Досега се чувствахме като ученици, които се учеха от другите, а сега ние трябва да споделяме опита си със страни като България и Румъния. Не е много приятно суверенни страни да се чувстват като ученици в класна стая, които очакват учителят (Комисията на ЕС) да оцени техния напредък и да каже колко са узрели за присъединяване. Вие сте в трудно положение, което е напълно разбираемо. Не е много демократичен процесът, когато се прилагат нечии закони - парламентите в София и Букурещ съгласуват своето законодателство с постиженията на ЕС. Спомням си като бивш член на Комисията по европейските въпроси в полския парламент преди присъединяването колко ужасна бе работата да се нагодим към тази прекомерна регулация в ЕС. Нашето суверенно законодателство трябваше да се приспособява към чуждо законодателство. Това има висока политическа цена и напълно разбираме проблемите, с които се сблъскват България и Румъния година преди влизането си в ЕС. Искам да бъда скромен, когато давам съвети, защото и ние нямаме голям опит. Но едно нещо се вижда ясно: България трябва непременно да се възползва от шанса си за влизане в ЕС през 2007 г., защото настроенията се променят. Разширяването излезе от мода. Политиците в т. нар. Стара Европа все по-трудно могат да убеждават избирателите си, че има нужда от по-нататъшно разширяване на Европа. Идеята става все по-малко популярна.

- Къде трябва да се насочат главно усилията?

- Знаем какво означава да си в антрето, а не пред вратата на Европа. Можете да се поучите от солидарността на Вишеградската група, която успяваше чрез единната си позиция. Не бива да оставате сами. Но сега Полша не ви дава добър пример. Тя е прекалено отворена, като се опитва да използва самостоятелно правото си на вето. Не съм много щастлив от стратегията на моето правителство, което предизвиква твърде много конфликти и не печели подкрепа сред европейското обществено мнение. Останеш ли сам, това е добър начин да загубиш. Трябва да се нагаждаш към конфигурацията на интересите. Например по данъчните въпроси сме близки до британците, но по земеделието сме близки на французите, което ни изправя срещу британците. Чувствам се неудобно, защото моето правителство не използва възможностите. Вашата делегация (от наблюдатели) трябва да бъде много внимателна, за да установи кой може да ви бъде партньор, например, за приложение в новите страни на директивата за услугите. По въпроса за данъците сме съгласни, че не трябва да претоварваме нашите страни заради целите на хармонизацията.

- Какво да очаква населението веднага след присъединяването на страната?

- Европейският съюз често се използва като оправдание за "болезнени реформи". Така идва разочарованието. Обикновените хора усещат, че животът им не се подобрява веднага. Доброто послание е, че онези, които обикновено са най-скептични - селските жители, страхуващи се от промените, защото живеят в устойчиви общности, - те най-бързо получават преки субсидии. По-бавно се усещат резултатите от структурните фондове. Всички новоприети страни усвояват бавно структурните фондове. Бедните хора на село първи ще разберат по банковите си сметки, че са влезли в Европа.

- Могат ли те да се справят с формалностите, за да получат преки субсидии?

- Това е относително проста процедура. Трябва да се подаде молба чрез попълване на формуляр, за да се мотивира искането, да се открие банкова сметка. Може би хората ще се нуждаят от някаква консултация. Но струва си да се положат известни усилия, защото полските селяни така усетиха, че нещо се случва. А точно те гледаха с най-голям ужас към Европа. Тъй като политическите партии в Полша, а навярно и в България, разчитат най-много на избирателите в селските райони, има смисъл да се стараят да убеждават населението, че трябва да се възползва от елементарните процедури за преки плащания. Другата добра новина идва от производството на храни. По-ниските цени незабавно проправят път на храните към западните пазари. Отчитаме огромно нарастване на експортния капацитет на полската хранително-вкусова промишленост. Това е един от най-развитите отрасли в България, който се нуждае от допълнителна реклама, но общо взето, той може да докаже на скептиците какви са предимствата от влизането в ЕС.

Много по-сложен е въпросът за способността да се усвояват структурните фондове. В това отношение Полша, а и другите новоприети, не са образци за подражание. Вероятно същото ще се случи и с вашата страна. Става дума за инвестиране в пътища, в транспортна инфраструктура.

- През първите три години на приспособяване страните от ЕС могат да въвеждат предпазни мерки по отношение на новоприетите. Чувствате ли такава заплаха?

- Клаузите в договорите са ясни. Вие имате гарантиран бюджет до края на 2009 г. Но всички държави се нуждаят от преходни периоди за нагаждане в различните сектори, които отразяват страховете и предразсъдъците от двете страни - и на старите, и на новите членки. Западните държави по традиция се плашат от наплив на работници от Полша. Например Германия и Австрия прилагат защитни мерки срещу свободното движение на работна ръка от Полша до 2011 г. Други страни обаче - Великобритания, Швеция, Ирландия, Испания, Португалия - виждат предимства в по-голямата отвореност. Страховете на Стара Европа са пресилени. Няма никакъв наплив на евтина работна ръка от Полша, Чехия, Словакия. Вече много държави са готови да отворят пазара си на труда. Като се сравни историческото развитие на Полша и на България, може да се каже, че и техните страхове от чужденците са пресилени. Вие се страхувате турците да не изкупят земята ви, ние се страхуваме от германците. Но след присъединяването си установихме, че няма голям интерес от германци да купуват земеделски земи у нас. Политиците популисти обаче експлоатират естествените страхове на хората. Може да се каже, че преходните периоди отразяват не толкова фактите, колкото политически мотивираните опасения.

- Каква е вашата лична оценка за шансовете на България и Румъния да се присъединят към ЕС на 1 януари 2007 г.?

- Настроенията се променят във вреда на двете страни. Германия не е в най-добра икономическа форма, за да може да плаща така щедро като при обединението си. Нейният финансов принос обаче е решаващ. Най-разумно е да не се гадае дали отлагането е възможно или не, а да се направи максималното за убеждаване на страните, че трябва да ви приемат. След толкова години работа сега трябва да направите последно усилие, за да се представите в най-добра светлина, да се преборите с лошите стереотипи. Нужен ви е по-добър маркетинг, ако може така да се каже. Засега има и добри, и лоши сценарии. Но членството в ЕС е най-добрата инвестиция за бъдещето на децата и си заслужава максимално усилие.