Беше някъде в младите ми години. В учебния театър на НАТФИЗ се играеше пиесата "Луди пари" от Островски. Един от актьорите бавно, разчленено произнасяше: "Едно време парите бяха глупави и ходеха при глупавите хора, а сега взеха да поумняват и ходят при умните хора!" И до ден-днешен не ми излиза от ума тази фраза...

Тогава или малко по-късно в общественото пространство се появи лозунгът: "Палетизация, палетизация, палетизация!" Едва ли не палетите и контейнерите бяха алфата и омегата за решаването на всички икономически, социални, етнически и естетически проблеми на обществото. Изградиха се заводи за палети и контейнери, постепенно беше осъществена все пак тази дълбоко напредничава социална идея. По-късно, с още по-страшна сила партията издигна лозунга: "Интелектуализация, интелектуализация, интелектуализация!" И започна осъществяването му. Изградиха се заводите в Правец и в Ботевград, заводите за запаметяващи устройства в Стара Загора. Издаваха се брошури, книжки и помагала по компютърна грамотност. По радиото се носеше песента на Петър Софрониев: "Казано честно, всичко ми е наред!" И така си беше...Парите не изглеждаха особено важни.

Макар че си задавах въпроса: "По-умни ли станаха, или по-глупави?

Не крия, че поне три-четири пъти дори съм подхващал темата в различни издания. Но отговор за себе си и до днеска нямам. А днеска е по-различно. Сякаш нещо им става на тия пари. Не по-умни или по-глупави, направо полудяват. Дали някой от нашите театри няма да се сети отново за пиесата на класика и да я видим пак на сцената? А може би някой чип ще се размърда в мозъка ми и най-после ще схвана разликата.

Не беше много отдавна, когато един шеф на банка, на която съвсем скоро предстоеше да фалира, но го знаеше само той, каза: "Не е важно дали парите са "сини" или "червени", важното е да са "зелени"!

Прозвуча ми като една детска лакърдия - едно дете питало татко си на пазара:

- Какви са тези сливи?

- Сини!

- А защо са червени? - попитало пак детето.

-Защото са зелени!

Днес се чувстваме, поне повечето от нас, като объркания и безпомощен герой на Островски от "Луди пари". И щем, не щем, се питаме: "При кого отиват парите? При умните или при глупавите? С какво трябва да се захванеш, за да идват при тебе?" С политика? С порнография, с разврат? С честен труд или с "мокри" поръчки и наркотици? С просия, проституция, стрийптизьорство, сводничество? С фалшив алкохол или фалшиви приказки? С хазарт? С криминални аборти, с магии, с гадателство и врачуване? С хороскопи, астрология или с разваляне на "черни" магии? С нова партия или с нова религия? Разбира се, с не всички от изброените по-горе дейности се печели особено много, макар че изглеждат така привлекателни за толкова много млади и не толкова млади хора...

Какво ли е станало сега с този студент по актьорство от Учебния театър на НАТФИЗ, произнесъл в началото на пътя си фразата, която до днес звучи загадъчно и кара едни да се чувстват умни, а повечето - глупави? С какво ли живее, излиза ли още на сцената? Има ли чаша с водка на масата и топла супа за вечеря?

Ще ми се да има, но като си мисля на колко е години, не вярвам особено.

Безкрайно далеч съм от мисълта, че няма хора, замогнали се от честен, упорит и изнурителен труд. От упоритостта и ума си. Мотото на миналото правителство беше: "Почтеност във всичко!" Но у нас - все още и не знам докога - почтеният, честният човек има незначителен шанс, да не кажа никакъв, да успее...

Понякога ми се струва, че сънувам.

Големият град периодично затъва в нещо, я в боклук, я в дупки, я в манифестации. Някакви хора с месеци спорят къде, как и защо да се сменят номерата на колите, къде да се изхвърлят отпадъците, как да се пакетират. Това пакетиране е нещо като палетизацията преди години. Само липсват лозунгите по стените и вестниците: "Палетизация, палетизация, палетизация!"

Както казваше Божан Петров в свой ученически текст, печатан в списание "Родна реч": "Един товарен кон пишел редовно писма на майка си. Те обикновено започвали така: "А иначе съм добре!"

От много, много отдавна не съм чувал по радиото и в главата си Васил Найденов да запее с пълен глас: "Казано честно, всичко ми е наред!"