Напрежението между САЩ и Иран през последните дни доста се засили. Статията на Сиймър Хърш в сп. "Ню Йоркър" наля масло в огъня, въпреки че само потвърди това, което мнозина подозираха: че администрацията на Буш обмисля сериозно варианти за нападение на ирански ядрени обекти. Авторът стигна дотам да предположи, че високопоставени служители от Белия дом са настоявали да бъде взето решение за употреба на тактически ядрени оръжия срещу подземните съоръжения.

Нещо, което съвсем не изглежда пресилено, с оглед на изказването на президента Джордж Буш, който обяви, че "всички опции остават на масата", в това число и ядрената атака!

Миналия вторник президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад обяви "радостната новина", че иранските учени са успели да обогатят малки количества уран и че властите смятат в най-скоро време да започнат да произвеждат обогатен уран с пълна мощност. Естествено САЩ и международната общност реагираха остро на това съобщение, въпреки че Ахмадинеджад твърди, че производството е изцяло с научни цели. Шефът на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Мохамед ел Барадей безрезултатно се опита да убеди Техеран да прекрати производството.

В корена на този проблем стоят два противоположни мирогледа. Този на Белия дом, че Иран е сред враждебните държави и това е така още от падането на шах Мохамед Реза Пахлави след Иранската революция през 1979 г. и последвалата заложническа криза.

Шахът се смяташе за най-близкия американски съюзник в региона, особено в контекста на студената война, така че свалянето му беше пълен шок за Вашингтон. Да не говорим за задържането на американските дипломати като заложници в продължение на повече от година. Но един от най-унизителните моменти беше неуспехът на американските военни да освободят дипломатите. Държавният департамент още помни този позор. С драстичните си и скандални изказвания против Израел Ахмадинеджад съвсем засили антагонизма във Вашинггон, където изобщо не са готови да приемат, че Иран ще може да има, дори и ограничено производство на обогатен уран. Да не говорим за това, че един човек като Ахмадинеджад (който призовава например да се разтури държавата Израел), в обозримо бъдеще може да се озове с ядрено оръжие в ръце. Това е абсолютно недопустима опция за Вашингтон. И Белият дом ще направи всичко възможно да предотврати подобно развитие.

От иранска гледна точка Иран има пълно право да развива своята цивилна програма за използване на атомна енергия. Това право дори е гарантирано от Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Ядрената програма на Иран се възприема като знак за това, че е съвременна държава с модерни технологии. Освен това дава възможност страната да се възползва от залежите си от уранова руда, вместо да хаби скъпоценния петрол и природен газ за електроцентралите си.

Вярно, иранското правителство скри част от ядрените си разработки от МААЕ. Но пък иранците с право припомнят, че Египет и Южна Корея също имат прегрешения спрямо инспекторите на атомната агенция. Както и фактът, че Иран все още е член на пакта за неразпространение на ядрените оръжия, за разлика от Индия и Израел.

Как стоят нещата от гледна точка на вътрешната политика? Радикалното правителство на Ахмадинеджад дойде на власт с помощта на бедните избиратели, на които обеща икономически реформи. Реформи все още няма, а популярността на правителството не е особено висока. По тази причина кабинетът почерпи достатъчно големи политически дивиденти от обявяването на пробива в обогатяването на урана.

По принцип като част от "оста на злото" Иран няма много надежда да се отърве с едно размахване на пръста от страна на Вашингтон. Особено с оглед на това, че според прогнозите на военните специалисти до 2-3 години страната ще бъде в състояние да се сдобие с ядрено оръжие. Ясно е, че нито една от двете страни няма да отстъпи и въоръженият конфликт изглежда неминуем.

Американски удар срещу Иран до края на годината съвсем не е изключен, но той ще има катастрофални последици. Бомбардирането на Иран не само ще обедини иранците около правителството, но и ще предизвика ответна реакция. Част от последиците може да бъдат спиране на трафика на танкерите през пролива Хормуз и ще запрати цените на петрола директно в космоса.

----------------------

*Пол Роджърс е професор по проблемите на мира в Университета в Брадфърд, Великобритания