Ще се кандидатира ли царят за президент? Това е въпросът, върху който се упражняват анализатори и журналисти през последната една година, откакто монархът сдаде премиерския пост.

С наближаването на изборите контурите на възможните отговори се очертават все по-ясно, макар намеренията на Сакскобургготски да остават забулени в тайна. Двусмислието му е нужно в играта на нерви, която предстои през следващите седем месеца.

Царят едва ли ще се кандидатира за президент идната есен. Но не поради монархическото си високомерие, както често се твърди. Ще се въздържи не защото царете никога не се подлагат на избори. Ако беше така, Симеон изобщо нямаше да нагазва в българската политика, още по-малко да става премиер. Да не забравяме, че първоначалната му цел бе да се кандидатира за президент и щеше да го направи, ако десните непредвидливо не го бяха препънали. Причините за това царят да пропусне тези избори са няколко. Най-напред, защото шансовете му да спечели народния вот не са големи. Левият електорат, този на ДПС и националистите отнапред компрометират подобна амбиция.



Този аргумент е абсолютен



и би трябвало да обезсмисли всякакви други хипотетични конструкции. Монархът, който има историческото търпение, политическата сръчност и последователност да се завърне на бял кон в някогашното си царство не би сглупил да завърши кариерата си с подобно унижение. Това би било изневяра към дълга му на монарх, призван да обединява, а не да разделя нацията. В чисто практичен план това би било посредствен свършек на една политическа кариера, който трудно се връзва с вроденото усещане за историчност и съдба у хората със синя кръв. Най-сетне на царя му е рано да сваля картите тъкмо сега, играта му има и други, по-обещаващи перспективи. Сега политическите актьори се плицикат в блатото. Рано е за неговия ход.

Вариантът, при който Симеон се кандидатира, подкрепен от НДСВ и ГЕРБ, не издържа по две причини. Най-напред неуместно е да се отъждествяват двете организации, макар да имат общ генезис. Приказките на Татяна Дончева за Б-отбора са ефектни, но не издържат критика. ГЕРБ е новият ход на определени олигархични кръгове, на който се отрежда самостоятелна роля, тази на надпартийността, националната отговорност, ефикасността, твърдостта, моралната безкомпромисност - все неща, за които гражданството копнее, и които сегашният изчерпан партиен режим не предлага.

Действително и Симеон Сакскобургготски, и Бойко Борисов са част от сполучилата маневра на олигархията през 2001 г. Междувременно обаче някогашният Санчо, стимулиран от медийния допинг и с помощта на личната си харизма, доби значимост и днес му е поверена ключова роля. Двамата с царя запазиха коректни отношения. Оръженосецът никога не изрече лоша дума за Величеството, Симеон никога не го низвергна.

Днес обаче страната има нужда от твърда ръка, благият принц вече е играна карта.



Сега на ход е Бойко Борисов



А сетне, кой знае, ще дойде времето на "бащата на нацията". Затова царят ще изчака. Нещо, което умее до съвършенство.

На царя не приляга ролята на човека с твърда ръка. Тя е неблагодарна, немонархическа по природа. Освен това Борисов вече вярва в някаква своя самостоятелна роля и дълбоко грешат онези, които мислят, че той е просто кукла на конци. Той вече играе своя игра, със своите зависимости и обвързаности, но вече не е ничия сянка.

Има и още един въздържащ фактор за участието на Симеон във вота, който не е определящ, но си струва да бъде отбелязан. И това е бутафорната комисия "царски имоти", която държи ключа към окончателното решаване на този проблем. Неслучайно БСП склони на този ход тъкмо сега, месеци преди президентския вот, противно на всяка логика. Намерението на левите едва ли е да дразнят допълнително и бездруго сърдития си електорат. Нескритата им цел е да държат царя в шах, за да са мирни и царистите преди вота. Затова червените ще приложат всевъзможни хватки, за да проточат във времето решаването на казуса "царски имоти".

За предстоящите президентски избори НДСВ не разполага със силен конкурент на Георги Първанов. Партията ще решава практическа задача. Ако десният фигурант е отнапред обречен, както изглежда, НДСВ охотно ще го подкрепи в името на дясното обединение и споделените стойности например. Така ще запази водеща роля вдясно. Ако ли кандидатът на десницата има своите шансове в контекста на есенната политическа конюнктура, то НДСВ ще издигне свой кандидат, защото няма интерес отломките отдясно да се консолидират зад евентуален бъдещ десен президент.

Ами ако на тепиха излезе политическият каратист Бойко Борисов? Вероятно "гласуването по съвест" ще е мълчаливата царска подкрепа за някогашния предан телохранител.