Иракският президент Джалал Талабани подкрепи в събота шиит с остър език за нов премиер на страната и сложи край на неколкомесечния застой след изборите в края на 2005 г. 56-годишният Джауад ал Малики е отявлен критик на "престъпната" американска военна операция, който се противопоставяше на оглавяваната от САЩ инвазия.

Малики се оказа компромисна фигура, след като предишният лидер на шиитския алианс Ибрахим ал Джафари склони да се оттегли. Той подкрепя смъртните присъди срещу бунтовниците и заяви, че ще формира "правителство на националното единство, което ще се изправи пред предизвикателството на тероризма и корупцията". Малики избяга от Ирак през 1980 г., за да се завърне след инвазията през 2003 г. и да стане водещ шиитски политик.

За разлика от повечето си съратници от партията Дауа Малики бе против интервенцията. В интервю за ливански вестник в края на 2002 г. той каза нещо, което и днес звучи особено далновидно: "Опасността за Ирак идва от възможността американската администрация да допусне грешки в контрола над кризата. Тези, които ще управляват Ирак след Саддам Хюсеин, не са за завиждане. Не се борете за



Ирак, пълен с вдовици и сираци,



и съсипан от тежък дълг", каза тогава той пред в. "Ал Нахар".

Но сега самият Малики се оказа в това незавидно положение. Задачата му се усложнява заради подозренията на сунитските политици, че той е сектант, и от дълбоките резерви на Пентагона заради неговото неодобрение на американските военни операции.

В отговор на оплакванията на сунитите, че не са достатъчно представени във властта след изборите през декември, той каза следното: "Демокрацията означава да приемаш мнението на мнозинството. Сунитите трябва да имат предвид това." В събота обаче Малики изглеждаше по-голям привърженик на помирението. Знаейки, че се ползва с подкрепата на трите главни групи (шиити, сунити и кюрди), той обеща: "Ще създадем семейство, което няма да бъде основано на религиозна или етническа почва."

През март т. г. Малики втрещи всички, като нарече "част от агресивната политика" атаката на американски войници, взела 22 жертви, срещу сграда, за която се твърдеше, че е шиитска джамия. Американците обаче твърдяха, че това не е било джамия, а специалните сили на САЩ са били там само като помощници на иракските войници.

Досега Малики бе говорител на партията Дауа. Той може да пострада заради близостта си със своя предшественик Ибрахим ал Джафари, който подаде оставка миналата седмица. Международната коалиция смяташе Джафари за твърде повлиян от Иран и за твърде близък с Муктада ал Садр - антиамерикански настроения религиозен бунтовник, чиято Армия на Махди изби стотици войници на коалицията.

Освен това Малики може



да си навлече гнева на сунитите,



които, макар и малцинство в Ирак, доминираха при управлението на Саддам и неговата партия Баас. Бъдещият премиер участваше в комисията по "дебаасификация", която прочисти армията и властта от бившите баасисти.

"Ако той забрави баасистките прийоми и може да работи със сунитските партии, тогава няма да има проблем", уверяват източници от Сунитския фронт на съгласието.

Малики си спечели репутацията на способен посредник. Според правителствени източници той има дейно участие в съставянето на новата конституция, както и в преговорите по всички 33 точки на програмата, която трябва да бъде основата на неговото правителство на националното единство. Той подкрепя новия федерален статут на Ирак и неотдавна заяви пред "Гардиан", че "дните на централизираното управление отминаха".

За разлика от предшественика са Джафари, който обичаше дългите и несвързани речи, които на свой ред объркваха политици и журналисти, Джауад ал Малики говори ясно и понякога доста рязко. Той е по-голям прагматик от Джафари.

"Малики все още е неопитен. Но мисля, че при него хората ще разберат къде се намират. Когато той се съгласява да направи нещо, той винаги го прави или поне се опитва", заяви западен дипломат в Ирак.