В първите 15 години на прехода е налице постоянно усещане за спад в социалния статус и загуба на позиции. Едва в последните две години се забелязват положителни тенденции по редица социално-икономически показатели - намаляване на безработицата, повишаване на покупателната способност, ръст на брутния вътрешен продукт, запазване на инфлацията в рамките на 4-6%.

Агенция "Алфа Рисърч" разработи Индекс на потребителско поведение, който следи периодично. Той отчита направените през годината покупки, в какъв дял от населението са съсредоточени, какви са намеренията за бъдещи покупки, каква е тежестта на отделните подоходни групи, какви са оценките на населението за икономическото развитие на страната и финансовото състояние на домакинствата. Индексът дава възможност за обобщена сравнителна оценка както във времеви план, така и в териториален (между различните типове населени места). Индексът на потребителско поведение откроява няколко важни акцента от финансовия и икономическия живот на домакинствата у нас:

- Покупателната способност расте, но темповете й са бавни и не успяват да се отразят върху субективните оценки на българите. Делът на домакинствата, които са реализирали някаква по-значима покупка през 2004 г., е 29%, а през 2005 - 34%.

- Обективното нарастване на покупателната способност изпреварва субективните оценки за икономическия статус и поведение (оценка за развитието на страната, оценки за финансовото състояние на домакинствата и пр.) Българите бавно и трудно отчитат икономическия напредък, тъй като изходната точка е ниска, а темповете на растеж - не чак толкова бързи.

- По обективни индикатори разликата между столицата и областните градове е чувствителна, между областен и по-малък град - по-малка, а между малък град и село - почти незначителна.

Макар реалното потребление и доходи в София да надвишават значително направените покупки и заплащането в другите градове на страната и селата, в своите оценки столичани не са по-удовлетворени и не оценяват по-високо своето материално положение.

Последните пет години бележат



непрекъснато увеличение на доходите,



но с бавни темпове. От националните представителни проучвания на "Алфа Рисърч" установяваме тенденция на стъпаловидно нарастване на доходите - повишение в дела на над средните за страната доходи и намаление в ниските доходни групи. В групата с критично ниски доходи (под 50 лв. на човек от домакинството) остават безработните, голяма част от които са с ниско образование, трайно невключени в пазара на труда, ромите.

Започналата през последните 2-3 години тенденция на "отваряне на пазара" на бяла и черна техника и уреди за дома бележи ръст и през 2005 г. Най-честите покупки на стоки и услуги през последните две години са в полза на телевизорите - сумарно за 2004-2005 г. 14% от българите са купили цветен телевизор, а 11% са се сдобили с кабелна телевизия. Почти във всяко домакинство има цветен телевизор (93%), а във всяко второ (56%) кабелна телевизия. Неслучайно телевизията е едно от водещите занимания в свободното време.

Мобилните телефони от предмет на лукса днес вече са масов атрибут - всеки втори българин е с мобилен телефон, с което България се приближава до страните от Западна Европа. Други два уреда, които са в челото на класацията по честота на покупки, са DVD-плейърите, компютрите и домашният интернет. През последните две години уредите бързо увеличават броя си, като достигат съответно до 16% и 20% от домакинствата, а домашен интернет към момента имат 13%.

Особено актуални стават и инвестиции в топлоизолация - през последните две години около 7% от домакинствата са подменили дограмата си, а



15% имат алуминиеви

или PVC прозорци



Раздвижване се забелязва и на пазара на леки автомобили - кола (макар и втора употреба) през 2005 са купили 5% от българите, а средната възраст на колите у нас е паднала от 15 години и 8 месеца през 2004 г. на 13 години и 10 месеца през 2005 г.

Въпреки големите скокове в цените на недвижими имоти търсенето на жилища не намалява - 2% от пълнолетните българи са купили жилище в последните две години, а намерения за бъдещи покупки заявяват 3%. В категорията без собствено жилище попадат предимно млади, високообразовани и високодоходни групи. Това до голяма степен се дължи както на по-високата им мобилност, така и на трудното акумулиране на средства, необходими за такава мащабна покупка. Въпреки нарастващото предлагане на ипотечни кредити, за голяма част от младите хора покупката на жилище остава непосилна. Трудността е в осигуряване на разликата между пазарната цена и частта, която банката е склонна да отпусне.

Освен реализираните разходи, добър индикатор за икономическата стабилност са и плановете за бъдещи покупки. Тук отново се регистрира лек ръст - ако за 2005 г. 36% са планирали по-голяма покупка, за 2006 г. такива планове имат 38% от пълнолетните българи. Съвсем естествено това са икономически най-активните групи от населението - младите, жителите на градовете, хората с доход над 100-150 лв. на човек от домакинството.

Финансовото състояние на домакинствата очертава слаби нива на спестовност -



едва 9% успяват

да спестяват,



56% покриват разходите си, но не успяват да спестяват, 35% не успяват дори да покрият разходите си.

Най-популярната и широко използвана банкова услуга са дебитните карти. Към декември 2005 г. те се ползват от една трета от населението (35%). Въпреки сравнително големият им дял (в сравнение с другите финансови услуги), те все още се използват предимно за теглене на пари от банкомат и по-рядко за директни разплащания (по данни на БОРИКА съотношението е приблизително 88:12%).

Набрали скорост през последните години, потребителските кредити започват да разширяват своята социална база. Към момента те достигат 19% от населението, като основната им част е съсредоточена в средните доходни групи (между 100 и 300 лв. месечен доход на човек от домакинството). Техният дял е по-нисък във високодоходните групи, които по-лесно акумулират средства за планираните покупки.

Все по-популярни стават малките, небанкови кредити. Според интервюираните те са подходящи за ремонт на жилище или покупка на техника и мебели за дома. До 17% са склонни да приемат подобен тип финансиране и като подходящо за покриване на текущи разходи, а 11% - за покупка на кола.

Лизингът, който в началото беше съсредоточен предимно в автомобилния пазар, разшири своя периметър и обхвана домакинските пазари - покупка на бяла и черна техника, алуминиева и PVC дограма, мобилни телефони, компютри, мебели и др. Макар и твърде рядко, лизинговите схеми вече се използват и на пазара на недвижими имоти.



Покупка на лизинг използват 8%



от пълнолетните българи. Развитие има и в една друга форма на инвестиции - доброволното пенсионно осигуряване (7%). По-непопулярни остават инвестициите в земеделска земя, акции, ценни книжа, застраховки.

Активно ползващите финансови услуги обаче са в рамките на 35% от пълнолетното население, а бъдещите намерения за ползване се ограничават до 21% от българите. Така максимумът, който съставляват тези две групи (на ползващите финансови услуги и на имащите намерения да ги ползват), е около 43% от населението. За останалите финансовото поведение остава в рамките на кешово покриване (лесно или трудно) на месечните разходи.