И стана чудо! Ден преди еврокомисарят Оли Рен да пусне нова критична тирада към България заради зле функциониращата й правозащитна система, МВР се възправи като щит и меч на законността и контраатакува брюкселските критикари със статистика, от която трябва да им почервенеят ушите. В нея черно на бяло пише, че Великобритания, Германия, Франция, Швеция, Австрия и другите, които ни се кипрят за пример, имат много по-масова престъпност. Престъпността в България (12,9% дял на жертвите) е по-ниска от средното равнище в целия Евросъюз (15,6%). Един вид - нашето влизане в него само ще допринесе за снижаването й. Как може ЕС да е толкова сляп и да не вижда, че ние ще му направим добро, а не той на нас? Това е логиката на българското МВР. И за да не остане нещо неразбрано, на колоквиум с евродепутатите речовитата народна представителка от левицата Татяна Дончева отсече: "Няма да правим театрални процеси."



Няма как Брюксел да не е бил изненадан от смяната на тона



Досега там се явяваха все български депутати, които знаеха що е то дипломатически тон. Притиснати от неудобни въпроси за престъпността, те даваха уклончиви отговори от сорта: работим и скоро ще имаме резултати. В това отношение ярък пример им беше бившият главен прокурор Никола Филчев, който на въпроси на журналисти кога ще има арести на босове на мафията, обикновено отговаряше: "В петък". Проблемът бе, че никога не уточняваше за кой петък става дума.

Сега Брюксел ни даде ултиматум да представим резултати до края на тази седмица, за да ги включи в доклада си, който ще излезе на 16 май. Това направо отприщи МВР. Румъния ни била изпреварила по добро поведение, защото погнала за корупция бивш премиер? Ами и ние сме дали на правосъдието бивш премиер - Стефан Софиянски. Вярно, че той е бил само служебен премиер, и то за кратко през 1997 г. Вярно, че греховете му се броят за времето, когато е бил кмет, а не премиер. Вярно, че в отчета за борбата с корупцията по високите етажи го отмятаме и като премиер, и като кмет, и като депутат, за да увеличим успехите по няколко направления. Но след като отговоря на различните графи в статистиката, защо да не го запишем навсякъде.

"През първото тримесечие на 2006 г. бяха разбити 26 организирани престъпни групи. Образувани бяха 191 дознания срещу 234 лидери и членове на организирани престъпни групи", пише още в доклада. И направо потресе експертите не само в Брюксел, но и в България. Защото досега НСБОП и други отговорни органи уверяваха родната общественост, че в България престъпните групировки се броят на пръстите на една ръка. Но това не е всичко. Веднага след този текст е добавено, че през същия период "са конфискувани 305 контрабандни мастербокса цигари, 1410 литра алкохол, 18 тона петролни продукти, 3,6 кг злато и 2 кг сребро". Което показва с какви мащаби работи полицейската статистика.

Брюксел се мръщи още от есента, че България му пробутва само пиар (рекламни) отчети, и ни повтаря до втръсване: стига думи, покажете дела. Но нашите власти не са виновни, че престъпността намалява и че не могат да отчетат друго освен успехи.



Вината е в народа



Според данни на Националния статистически институт половината от жертвите на престъпления у нас въобще не си правят труда да се оплакват, защото знаят, че е безсмислено. В Германия, Австрия и Люксембург, които заемат първите три места в Европа по брой престъпления на 100 000 души (съответно 8000, 7400 и 6000), се регистрира всяка дребна кражба и пътно произшествие. България е далеч назад в класацията със своите 1776 престъпления на 100 000 души. И в това няма нищо странно. Просто у нас самите полицаи съветват пострадалите да не си губят времето с писане на оплаквания, защото не може да бъде съден престъпник, ако не е хванат на място. Последен нагледен пример - случаят с дребна хулиганска проява в Банско на телевизионен водещ, за който писа вчера столичният печат. У нас застрахователите съветват клиентите си с пострадали коли да не се занимават с писане на жалби, защото това само ще затрудни работата им. У нас РПУ-тата дълго мислят, преди да регистрират кражба, при която са задигнати по-обикновени златни бижута или пари, защото дори тя да бъде разкрита, няма как да бъде доказано на кого принадлежат намерените предмети. Що се отнася до по-тежките престъпления - рекет, мутренски побои, бомбени сплашвания и пр., - много потърпевши енергично уверяват, че нищо не им се е случило, защото трудно правят разлика между стражарите и апашите. Преливането от едните среди в другите се смята за естествен процес още от зората на криминалната революция.

При това положение Европа не бива да ни се сърди. България не я залъгва с мними успехи, а просто живее в друга координатна система, която е далеч от брюкселската логика.