Днес изглежда ще бъде велик ден за България. Ще ни дават по "Евронюз" и Си Ен Ен. От действията на една шепа хора ще зависи дали ще бъдем водеща новина, или ще сме в официалните хроники.

Ако протестното шествие на "Атака" към НДК, където ще бъде заседанието на министрите от НАТО, прерасне в сблъсък с полицията, то има шанс да минем напред в реда на новините: "Добър ден, сблъсъци между полиция и протестиращи ознаменуваха началото на срещата..."

Няма никакъв спор - право на протести има всеки в тази страна, особено ако не е доволен от работата на правителството. Но нека разгледаме формалните и неформалните страни на това право.



Форма и съдържание



Конституцията дава доста подробни описания на правата на гражданите в това отношение - всеки може да изразява мнението си, може да се сдружава, да протестира или манифестира. Протестиращите обаче могат абсолютно честно да си заслужат някой и друг шамар от органите на реда, ако с акцията си накърняват правата и доброто име на другиго, ако призовават към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Сиреч ако "Атака" реши да превземе барикадите на НДК, е абсолютно възможно да се стигне до сблъсъци с полицаите.

Оттук насетне започва неформалната част по темата. Националистите съвсем логично не искат да скандират срещу прясно окастрени храсти и тревички. Те искат да застанат лице в лице с министрите и най-вече любимата им Кондолиза Райс. Службите обаче едва ли ще са много щастливи от подобна среща и ще се стремят да не го допуснат. Ако протестиращите са тихи и кротки, ще минат в новините като една пиперлива подробност и нищо повече. Но ако видим палки, водни струи, нечий разтекъл се нос (с кръв, не другото), то сблъсъците ще бъдат водещи както в новините, така и в коментарите. Тогава целта на митинга ще е постигната: само пред камерите можеш да кажеш своето послание силно и ясно, така че всички да го чуят; само битите хора стават мъченици; водещите новини се помнят, тези преди рекламите - не. А да, и само една героична битка може да измие срама от лицето на "Атака", който полепна след изцепките им на магистрала "Тракия".



Вторичен ефект



Няма нормална демократична държава, в която да не се протестира, когато в нея пристигат американски лидери, или се провеждат форуми, които подкрепят глобалната икономическа политика. У нас тези примери не са много. Много ефектен номер свиха млади социалисти на Тони Блеър при неговото посещение през 1999 г. в България някъде по време на войната в Югославия. По време на неговата лекция измъкнаха плакати "Убийци!", "НАТО - вън" и др. подобни. Блеър обаче е старо куче. Усмихна се и каза (цитирам по памет): "Виждате ли, ако такива демонстрации бяха възможни в Югославия, нямаше да има бомбардировки там." Нямаше водещи новини за протестиращите.

Демонстрациите срещу войната, САЩ, глобализма навсякъде се провокират от организации, които напълно изповядват идеите за мир, равенство, братство и прочее абстрактни понятия. Те са неправителствени организации, социалисти, комунисти, анархисти. "Атака" не е нито едното, нито другото. Да не говорим, че звучи като виц точно те да са най-големите миротворци в света. Но това е друга тема. Къде са социалистите? Това също е друга тема.



Гърция - наш пръв учител



Разумните държави толерират подобно отношение на своите граждани към гости от сорта на Кондолиза Райс, за да не си помислят по света, че са лакеи. Повечето от решенията, които вземат правителствата на държави от нашия сой, са съобразени с изискванията на фактори извън страната. Едва ли в нормална обстановка някой би позволил български войници да гинат за каузи, които са ни чужди, и на територия далеч от познанията ни по география. Практиката обаче е друга. В това отношение доста може да се поучим от Атина.

По време на бомбардировките над Югославия през 1999 г. светът беше обединен по отношение на това дали е справедливо или не да падат ракети в центъра на Европа. Какво обаче направи Гърция? Атина пусна през територията си натовските войски, но Белград остана с топли чувства към гръцкия народ, защото той протестираше през цялото време. Ние теоретично не пуснахме войски, а само някакви коридори, които дори не бяха свързани с конкретни военни операции - само логистика. Светът обаче остана с друго впечатление, както и Белград.

В разгара на американската глобална война срещу тероризма Атина организира дни на мюсюлманското изкуство. Дипломати се подписаха в книгата за съболезнования на загинал палестински лидер, но след това външно министерство оттегли подписите, без да накаже дипломатите. Защо? Много просто - започваше олимпиадата, а никой не искаше бомби в гръцката столица. Посланието беше много ясно - да, ние ви уважаваме заради борбата ви за самоопределение, но ето на - карат ни да правим други неща. Моля, не ни нападайте. Данайска работа. Не ги нападнаха.

Светът трудно ще повярва на "Атака", дори и да ги чуе, дори и да изядат шамарите и се превърнат в мъченици. Тяхната същност е повод за протест, защото ако Волен беше на мястото на Конди - тежко на света. На тяхно място обаче трябваше да има поне едни вманиачени пацифисти или глобални антиглобалисти, които с кръв да докажат, че мразят насилието. Така се прави по света.