Унгарският премиер Ференц Дюрчани със замах извърши забележителен обрат в историята на Социалистическата партия. Той спечели за втори път изборите - нещо, което преди време изглеждаше неосъществимо.

През 2004 г., когато зае премиерското кресло след партиен бунт, той оглави една напълно разединена партия. Журналистите често сравняват Ференц Дюрчани с Тони Блеър (от добрите му години), тъй като за две години премиерът успя да промени изцяло имиджа на Социалистическата партия, която опозицията от Фидес наричаше "издънка на комунизма". "Нека всички цветове се гордеят с резултатите от изборите - червените (социалистите), оранжевите (Фидес), сините (либералите) и зелените (Унгарски демократичен форум)", заяви Дюрчани пред радостните си привърженици в нощта след втория кръг на изборите на 23 април. Той обяви победата си за "победа на всички унгарци" и добави, че най-важните цветове са тези на националния трибагреник - червено, бяло и зелено.

44-годишният Дюрчани започва политическата си кариера като комсомолски активист, но след падането на комунизма става бизнесмен и за няколко години успява да натрупа милиони. През 2002 г. става министър в социалистическото правителство. В Социалистическата партия пое властта от безличния Петер Медеши и стана министър-председател. За разлика от много лидери в Европа премиерът на Унгария не носи печата на комунистическото минало. Той никога не е заемал висок пост по времето на комунизма. До този момент Дюрчани винаги е избягвал да предприема твърди икономически реформи, с които би могъл да отблъсне гласоподавателите. В същото време той успява да се възползва от раздора в редиците на дясната опозиция. Но предизвикателното му отношение и начинът, по който се възползва от медийното внимание, за да изгради благоприятен образ за себе си и за партията си, дразни консерваторите, които го наричат "социалист в лимузина".

Богатството, натрупано от сделки с имоти в ранните години на приватизацията, са обект на подозрение и критики от страна на противниците му. Разкошната къща, в която живее с четирите си деца и със съпругата си от български произход - Клара Добрев, - също бърка в очите на опозицията. (Бащата на Клара е българинът Петър Добрев, а дядо й по унгарска линия е бившият комунистически лидер Антал Апро.)

В началото на управлението си Дюрчани бе подложен на насмешки и критики след един гаф, довел до леки дипломатически размени на обяснения. Премиерът нарече националния футболен отбор на Саудитска Арабия "терористи". Някои арабски държави реагираха остро на обидата и отношенията бяха изгладени с доста усилия.

Въпреки недостатъците си Ференц Дюрчани успя малко по малко да възроди Социалистическата партия и да обедини съпартийците си с младежкото си обаяние и енергия. Според социологическите проучвания високият и строен министър-председател, който всяка сутрин прави джогинг, се радва най-вече на подкрепата на нежния пол.

Дюрчани има близки връзки с Тони Блеър, който на два пъти посети Будапеща. Последния път, за да подкрепи избирателната кампания на унгарския си колега. И нещо още по-важно за Унгария. Подновяването на добрите отношения с Русия и важната визита на президента Владимир Путин тази година явно ще гарантират енергийни доставки и ще осигурят нови пазари за важния за Унгария селскостопански сектор. Унгарският премиер не се бои да поема рискове във външната политика. Той подкрепи например стремежа на Хърватия да влезе в ЕС, независимо че други страни от съюза бяха против.

Все още предстои да се види по какъв път ще поеме след изборите, но неговите политически писания показват, че е човек, който признава необходимостта от реформи. "Нашата задача не е да се крием от конкуренцията, а да я победим. Това е областта, в която държавата трябва да помага", писа Дюрчани. Колегите му го описват като високоефективна личност, жилав и прагматичен лидер, с подход на мениджър от частния сектор. "Той е ужасно бърз и ефикасен. Много добре знае какво иска и го постига. В същото време е отворен и за нови идеи", казва за Ройтерс негов бивш помощник.

Дотук всичко върви добре. Единственият въпрос, който остава, е как смята Дюрчани да проведе икономическата реформа и по-специално как мисли да намали огромния бюджетен дефицит на страната си. Този въпрос е едно от основните условия, които бяха поставени пред Будапеща при приемането й в ЕС през 2004 г. В Евросъюза дефицитът може да съставлява не повече от 3% от БВП. Докато при Унгария това число е 6,1%.