-------------------

Георги Ганев е програмен директор в Центъра за либерални стратегии. Доктор по икономика, специализирал е макроикономика в университета "Вашингтон" в Сейнт Луис, САЩ. Преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

---------------------



- Как оценявате данъчната политика на правителството? Предстои приемането на цял пакет нови закони в парламента - за ДДС, за подоходните данъци. Очакват се горещи спорове за ставките…

- Режимът на ДДС работи много добре в България. Това е един от най-солидните данъци, дава много сериозни приходи в бюджета. Аз съм върл противник на диференцираните ставки.

- Но почти навсякъде в ЕС има диференцирани, намалени ставки - за дрехи, за храни, дори за парно отопление и за ресторанти?

- Това не значи, че ние трябва да имаме. Пътят е към премахване на облекчените ставки. Просто управляващите в тези страни не смеят да нарушат традицията и да премахнат различното облагане. Причините са политически, не икономически. Нашата система - с една единна ставка, е по-добра.

- Всички макроикономисти отричате преференциите по ДДС и се обявявате за плоски, равни данъци. Но ако в Гърция и Испания начисляват по 4 или 7%, а нашите туристически пакети се облагат с 20% ДДС, цените на почивките в България ще станат солени и туристите ще отидат на Тасос и в Анталия. Трябва ли да жертваме конкурентоспособността на българския туризъм?

- Конкурентоспособността не е в цената. Ако беше, тогава италианците не би трябвало да имат текстилна и кожарска промишленост. А те имат най-голямата в света. Продават в пъти по-скъпо от всички останали и въпреки това са №1. Как се получава това? Защото те предлагат качество и прилагат перфектни стратегии за това на кого продават, как, колко. В Ню Йорк колумбийските чанти и портфейли са 10 пъти по-евтини, но купувачите предпочитат италианските.

Аз по-скоро искам да ви обърна внимание върху друг факт - че в България не се облагат с ДДС адвокатските услуги. Което изобщо не е европейска практика.

- Е, сега новият закон ще поправи това несъответствие - ще има ДДС и за адвокати, и за нотариуси, и за частните съдия- изпълнители...

- Да, но защо досега не са облагани? Това ли са най-важните услуги, които трябва да бъдат пазени?

- Всички знаем, че юридическото лоби в парламентите досега успяваше да ги опази.

- Ето затова съм привърженик на плоското третиране - никакви изключения, никакви привилегии. Данъчна преференция означава, че обществото признава определен бранш за по-важен от другите.

- А не е ли важно данъкът не само да е плосък, но и да е нисък. Защото едно е равната за всички ставка да е 15%, друго е да е 25%? И как гледате на революционни идеи за данъка върху печалбата - да падне на 10, дори на 9.5%, така че да съперничим дори на офшорните зони.

- ДДС и акцизите "наказват" потреблението - ако не извадиш пари от джоба да купиш нещо, няма да дължиш и данък. При подоходните данъци се облага, тоест дестимулира създаването. Ето защо смятам, че оптималното за България решение е естонското - нулев данък печалба при реинвестиране. Де факто това е същото като да няма данък печалба и да се облагат само дивидентите. Само когато фирмата реши да раздаде част от печалбата на акционерите си, тази част да се облага. Това е много по-чист вариант. Холандски професор ми каза: печалбата е мнение, кешът е факт. Да се облага печалба, значи да се облага нечие мнение за това колко голяма е печалбата на една фирма. Невъзможно е да се постигне обективно измерване на печалбата. Дори само защото животът на фирмата не започва на 1 януари и не свършва на 31 декември, а е процес.

А кешът е факт - или има превод от фирмата към сметката на акционера, или няма. Ако има, това е обективно число и няма място за тълкувания. За съжаление Европа не допуска да няма данък печалба, той е задължителен. В Европа много неща се правят по инерция. ЕС е една закостеняла система, много неща са изживели времето си и вече пречат, но не ги премахват. И ако не сме ние, новите членки, източноевропейците, изобщо няма да се променя. Сега ЕС е мастодонт, който изобщо не може да се състезава с другите бързо движещи се "животни" в света. Ние сме огромният шанс на Европа за промяна.

- Но България никога не "тропа по масата", винаги е съгласна и послушна?

- Имам предвид прибалтийските републики, Словакия, те правят смели ходове, реформи. И ние с румънците имаме потенциал да натиснем тези западноевропейци, които от 20 години насам са отвикнали да се състезават. Ето, виждате бунтовете във Франция, като че ли състезанието в икономиката е нещо зло, неморално. Да, не е лесно да се състезаваш, но без конкуренция няма развитие и няма богатство. Вижте САЩ - непрекъснато правят промени. И те изпадат в кризи на закостенялост, но се измъкват. Китай, Индия тичат напред. Европа просто ще им диша праха, ако продължава да се държи както сега. И ако продължава да смята за ерес да не се налага данък върху печалбата и да се облагат само дивидентите.

- Нулевият данък върху реинвестираната печалба доскоро изглеждаше възможен у нас, но напоследък има отбой в средите на БСП. Видни червени бизнесмени обявиха, че сегашният режим на ускорените амортизации е достатъчно добър.

- Тук има място за преговори между управляващите и бизнеса. Ако се ускори и облекчи амортизацията, това се равнява на облекчаване на данъка върху печалбата при реинвестиране. От гледна точка на бизнеса не е лошо да могат да се разхвърлят разходи във времето и да се прецизира планирането. За фирмите, особено за тези с история, които вече са направили значителни инвестиции, е все едно дали ще им признаеш целия инвестиционен разход още на първата година - което е де факто нулев данък върху реинвестираната печалба, или ще им дадеш възможност да разхвърлят тези разходи по години, но ускорено.

- Финансовият министър Пламен Орешарски каза, че бюджет 2007 ще е труден?

- Труден ще е, ако Орешарски наистина е решен през 2007 г. да постигне 40% преразпределение на БВП през бюджета. И то с включени разходи по еврочленството на България - вноската на България, която е около 1% от БВП, съфинансирането по различните европейски програми, разходи по спазване на законодателството на ЕС. Това се все сериозни бюджетни разходи. И всичко това трябва да се вмести в тези 40% таван за преразпределяне. В момента разходите са малко под 40 % от БВП, а приходите са почти 43%, тоест вървим с 3% излишък. Орешарски иска първо да намали излишъка - приходите също да спаднат до 40%, и разходите да се вместят в 40%. А еврочленството ни диктува увеличение на разходи. Което значи, че ще трябва да се съкратят други пера.

Проблемът с излишъка е, че той е много харесван от МВФ. Фондът смята, че това е буфер за евентуалните опасности, произтичащи от големия дефицит по текущата сметка. Факт е, че освен заради вноса на инвестиционни стоки, дупката в текущата сметка е голяма и заради вдигането на енергийните цени. Петролът поскъпва - такава е конюнктурата и тя засяга целия свят. Към момента обаче българската икономика показва доста по-голяма устойчивост, отколкото при петролния шок през 2000 г. например.

- Как си го обяснявате?

- Първо, с повишена ефективност. Второ, с понижена зависимост на цялата икономика от енергийни ресурси. Бавно, но неотклонно България подобрява своята енергоефективност - за единица БВП отива все по-малко енергия.

Преди 6 години цената на нефта скочи тройно - от под 10 долара за барел на около 40 долара. Тогава инфлацията се наду много по-бързо и много повече, отколкото в момента, и платежният баланс веднага усети проблеми.

Петролният шок е шок за целия свят. Всички ставаме по-бедни заради по-скъпия нефт. Но в динамичен план, в по-дългосрочна перспектива това поскъпване на нефта не е само лоша новина. Защото дава мощен тласък на търсенето на алтернативи, на инвестициите в разработването на нови източници на енергия, на нови технологии. Едни от най-активните в тази посока впрочем са самите петролни и газови компании като Шел, като щатските концерни.

- Да се върнем обаче от бъдещето в 2006 г. Дали ще се наложи актуализация на бюджета? Инфлацията само за първите три месеца вече надмина 4%...

- Не мисля, че ще има актуализация. Вярно, заложената инфлация беше 4.9-5%, а може би ще стигне 7-8 процента. Но това не е толкова страшно. Не е като едно време, когато прогнозата бе за 20 процента, а тя ставаше 60%. Да не говорим, че по-високата инфлация води до по-високи приходи в бюджета - от ДДС и т.н.

- Но по-високата инфлация изяжда доходите на хората. Това не прави ли по-уместни предложенията на социалния министър Масларова за ново повишение на пенсиите през лятото и увеличение на бюджетните заплати с повече от планираното?

- Категорично съм против това, което прави Емилия Масларова - и по същество, и като процедура. Първо, държавата може да се занимава със заплатите само на своите хора, на които е работодател. Това изключва държавните предприятия, които са фирми, не ведомства. Второ, да не се забравя, че благосъстоянието на хората и покупателната способност, размерът на заплатите не пада от небето или от дърветата, а трябва да се заработи. Как, откъде ще дадеш 10% увеличение на заплатата на чиновник, който не създава икономически продукт? Ако раздаваш пари на калпак на хора, които не произвеждат, означава, че създаваш повече инфлация.

Освен това излиза, че държавата ще раздаде пари на своите служители, а другите ще си останат ощетени от инфлацията. И откъде държавата ще вземе пари за такова увеличение? Това си е директно бъркане от моя и вашия джоб, за да се напълни портфейлът на чиновника.