Една особена гледка приковава вниманието на всеки, който каца със самолет в ясно време над която и да е западноевропейска страна - стърчащите навсякъде перки на вятърни електроцентрали. В страни като Австрия, Германия или Холандия те са толкова много, че човек почва да си мисли нужни ли са им изобщо там атомни или въглищни централи и дали петролната криза някак си не ги е подминала.

Енергията, произвеждана от слънце, вода или биомаса, е напълно екологична и ако се пренебрегнат първоначалните инвестиции, излиза значително по-евтина. Ресурсът за нея е на практика неизчерпаем. Но докато за страните от Евросъюза специално вятърните централи не са нещо ново,



в България те изглеждат като мода



У нас вече са инсталирани няколко вятърни генератора, разработват се десетки проекти за нови, а заявките за бъдещи сигурно надхвърлят хиляда. И ако приносът им в общото производство на електроенергия в момента изглежда твърде скромен - едва 0.5%, в бъдеще това явно няма да е така.

До 2012 г. споразумението за борба с измененията на климата, по-популярно като протокола от Киото, изисква поне 12% от произвежданата у нас електроенергия да бъдат от така наречените възобновяеми източници. Водните централи, които влизат в тази група, в момента произвеждат 6-7% от цялото количество.

Повечето вятърни електроцентрали, които работят у нас, са или малки вятърни паркчета, или самостоятелно поставени турбини. Засега само един предприемач е голям и е получил сертификат за инвеститор първи клас от Българската агенция за инвестиции, което задължава държавата да му окаже конкретна финансова помощ за изграждане на инфраструктура. Това е българската фирма "Екосорс енерджи", която изгражда ветрогенераторен парк край връх Мургаш. Той ще бъде разположен на 2300-2400 кв. м площ, които вече са закупени от фирмата. Цялата инвестиция ще е 156 млн. лв.

Мястото на парка не е избрано случайно, защото според изследвания на БАН то притежава най-плътната наситеност на вятъра в цялата страна.

Мащабите на проекта никак не са скромни. Предвижда се да бъдат инсталирани



44 вятърни турбини с електронно управление



По проект 20 от тях трябва да заработят още до края на тази година. Всеки е с единична мощност от 2.3 мегавата, а общо трябва да осигурят 100 мегавата мощност. За сравнение всеки един от малките реактори на АЕЦ "Козлодуй" е с мощност 440 мегавата.

През първия етап на проекта паркът ще осигурява средно около 180 млн. киловатчаса ток годишно при минимум 3000 часа експлоатация. Според Владимир Николов, юрисконсулт на проекта, това е 0.1% от общото количество на необходимата екологична енергия. Това означава, че перките на вятърните турбини ще се въртят около 8600 часа на година, или 20-25% от времето. А това е най-доброто постижение, което може да има вятърна електроцентрала.

Проектът не спира дотук. За да се използва мястото пълноценно, инвеститорите решават да инсталират под турбините соларни генератори, които произвеждат ток от слънчевата енергия.

Тепърва обаче трябва да се направят едногодишни метеорологични изследвания за силата на вятъра, които да се представят на кредиторите. Необходимо е и изграждане на резервно захранване, което да гарантира при много силен вятър или друг проблем, че инсталациите няма да спрат да работят.

Зараждащата се у нас мода да се правят вятърни електроцентрали в момента ни играе лоша шега по отношение качеството на самите съоръжения. В момента на Запад тече масова подмяна на генераторите от стария тип с нови, поради което остарелите там съоръжения намират добър пазар в страни като нашата. Турбините на връх Мургаш са едни от малкото, които са категория първи клас и са чисто нови.

Според Владимир Николов в България липсват познания



как да се осигурят парите за такива инсталации



За да се получи пълно кредитиране, трябва да са налице всички разрешителни. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) например трябва да издаде лиценз за нова мощност, ако единичната мощност е над 5 мегавата. За строителството трябва да се вземе разрешение от съответната община. НЕК трябва да направи проучване, за да присъедини построената мощност към електросистемата, като предварително трябва да бъде сключен договор за изкупуването на произведения ток, без който цялото начинание няма никакъв смисъл. Трябва и разрешение от екоминистерството - т. нар. ОВОС за екологичната съобразност на проектите също е задължителен, а издаването му става след обществено обсъждане за въздействието на съоръжението върху околната среда.

Една от най-често срещаните критики към вятърните мелници е, че се строят по пътя на мигриращи птици и по този начин застрашават тяхната популация.

Според председателя на дружеството за защита на птиците д-р Николай Петков голяма част от вятърните електроцентрали и особено тези по морето се строят без предварителни проучвания на местността. В 10-те вятърни парка, които се строят около Калиакра например, не е направено проучване за миграцията на птиците. Инвеститорите просто са се позовали на общи становища, които не дават конкретна информация за миграцията, твърди д-р Петков. По думите му докладът по ОВОС също е далеч от европейските изисквания.

По повод ветрогенераторите край Балчик генералният секретар на Бернската конвенция Еладио-Фернандес Галиано подчертава: "Това е една от най-лошо планираните и потресаващи ветроцентрали, които съм виждал през живота си и правителството трябва да отмени решението си..."

Според Владимир Николов обаче вятърните паркове, които имат този проблем, могат много лесно да го разрешат, като



спрат турбините по време на прелитане на птиците



За друг проблем около вятърните електроцентрали предупреди миналата година тогавашният министър на енергетиката Мирослав Севлиевски. Той твърдеше, че общините трябва да бъдат бдителни, когато учредяват право на строеж на малки вятърни електроцентрали. Според него в министерството му има много молби от инвеститори, които желаят да изграждат подобни централи, но все край морето, и то на първа линия на плажа. Много от тях са отхвърлени заради съмнения, че се цели построяването на нещо друго. Просто Законът за енергетиката дава възможност при такива съоръжения правото на строеж да се учредява без търг или конкурс и мнозина са се сетили да използват тази вратичка за поредния хотел по Черноморското крайбрежие.

Ако държавата одобри всички досегашни заявки за строителство на вятърни електроцентрали и заедно с това удовлетвори всички екологични изисквания към ТЕЦ-овете,



това ще доведе до 13% поскъпване на тока у нас през 2007 г.



Поне такива са разчетите на ДКЕВР.

Сега НЕК плаща за ток от вятърни централи по 12 ст. за киловатчас. А производители на вятърни генератори като японската "Мицубиши", която строи централа край каварненското село Българево, искат цената да бъде поне 16-17 ст., за да е рентабилна инвестицията. В момента крайната цена на тока за бита у нас е 17.4 ст. с ДДС през деня и 9.8 ст. през нощта. Ако се удовлетворят всички претенции, цената за бита още през 2007 г. трябва да се вдигне на 20 ст. за киловатчас. В този разчет се включва и по-скъпата цена на тока, която НЕК трябва да плаща на ТЕЦ-овете, монтирали сероочистващи инсталации.

Това наложи през последните години у нас да се заговори за така наречените "зелени сертификати". Това са ценни книги, издавани от НЕК като доказателство, че токът е произведен от възобновяеми енергийни източници. Те ще се издават на ВЕЦ-ове, вятърни или слънчеви електроцентрали, които ще имат право да ги продават единствено на замърсители на околната среда. Вторичният пазар на тези ценни книги с течение на времето ще доведе до тяхното поскъпване и колкото по-голям замърсител на околната среда е една енергийна мощност, толкова по-скъпо ще плаща на екоцентралите. Така те ще могат да намалят общата продажна цена на тока, произвеждан от вятъра.