Като подаде оставка в петък като шеф на ЦРУ, Портър Гос се озова в добра компания. По един или друг начин този пост е обърквал плановете на почти всички, които са го заемали.

С малко изключения всеки от предишните 18 директори на Централното разузнавателно управление е подавал оставка



в състояние на безизходица



след получаване на заповедта за уволнението си от президента, или е бил под натиск от централата на агенцията, намираща се на 11 километра от Белия дом - нагоре по река Потомак.

„Това е може би една от най-странните дейности, които могат да извършват правителствата. Вероятно се изисква необичайна гениалност, за да я ръководиш", казал навремето президентът Дуайт Айзенхауер.

Постът е създаден преди повече от 60 г., преди самото ЦРУ дори, преди началото на студената война. Целта е да се предотврати нов Пърл Харбър. Директорът събира цялата военна и дипломатическа информация, която САЩ получават от чужбина. Той бил главният разузнавателен офицер на президента на САЩ. Заедно двамата трябвало да защитават нацията от изненадваща атака отвън.

Нещата невинаги вървели според плановете

Заплахата от Съветския съюз бързо довела до създаването и апогея на ЦРУ. Шпионските му операции опитваха да пробият Желязната завеса и да променят света.

От самото начало директорът трябвало да служи като редактор на тайната информационна служба и да бъде генерал на тайна армия, главен мениджър на ЦРУ и председател на борда на непрекъснато разширяващата се империя на американското военно разузнаване.

Управлението на „разузнавателната общност" - химерна конструкция, която днес е съставена от 16 агенции и повече от 100 000 служители, се оказва почти невъзможно. „Честно казано, работата стана твърде много за един човек", каза самият Гос миналата година.

Първите трима директори на централното разузнаване са смятани от мнозина за



доста посредствени,



както твърди вътрешната история на самото разузнаване. Четвъртият - ген. Уолтър Смит, бил ужасен, когато агентите му не успели да предусетят хода на Корейската война.

Наследява го Алън Дълес, който в края на мандата си е атакуван от собствения си началник. Президентът Айзенхауер заявява, че е „претърпял осемгодишни загуби" в битката си да накара ЦРУ да предоставя достоверна разузнавателна информация.

Дълес води ЦРУ до разрушителната инвазия в Залива на свинете в Куба, след което президентът Джон Кенеди го уволнява, изчаквайки един почтителен интервал от време.

Следващият директор Джон Маккоун бе отстранен от Линдън Джонсън, когато се опитва да докладва за неблагоприятния ход на войната във Виетнам. Наследникът му Ричард Хелмс пък е уволнен от Ричард Никсън, след като отказва да потули престъпленията в "Уотъргейт".

Хелмс, славен от наследниците си на поста като най-великия директор на ЦРУ за всички времена, отбелязва



дълбокия разрив



между ЦРУ и Белия дом в публикуваните му през 2002 г. посмъртно мемоари. С изключение на президента Джордж Буш-старши, който за 11 месеца оглавява ЦРУ през 1976 г., нито един американски лидер не е имал дори бегла представа как се организират и ръководят секретни операции, отбелязва Хелмс.

Неговите критики намират потвърждение, когато Роналд Рейгън разрешава на директора на ЦРУ по негово време Уилям Кейси да продава американско оръжие на Иран като откуп за американските заложници. Реакцията на тази сделка парализира агенцията с приближаването на края на студената война.

В интервю по повод 50-ата годишнина на ЦРУ през 1997 г. Хелмс предупреждава, че краят на студената война всъщност е превърнал ЦРУ в



отвързан от пристана кораб



„Единствената останала суперсила няма достатъчно интерес към това какво се случва по света, за да организира и ръководи шпионска агенция. Ние сме се откъснали от тези процеси като страна", казва той.

Първият директор на ЦРУ при Бил Клинтън - Джеймс Улси, е назначен след най-краткия възможен предварителен разговор и е разговарял насаме с президента всичко на всичко два пъти за следващите 2 г. Наследникът му Джон Дойч е презиран от повечето разузнавачи, които ръководи. Следва период, през който директорът на ЦРУ се сменя почти всяка година. Когато предшественикът на Гос - Джордж Тенет, поема поста през 1997 г., той е петият човек начело на агенцията за последните 6 години.

„Невъзможно е да се преувеличи негативното въздействие и сътресенията, които толкова промени на върха причиняват на организацията", казва Фред Хиц, главен инспектор на ЦРУ през 90-те г.

Тенет запазва поста си, след като неверните заключения на ЦРУ, че Ирак има неконвенционални оръжия, убедиха милиони американци, че нещо изобщо не е наред в централата на агенцията. А грешката е на самия директор на ЦРУ, заключиха две национални комисии. Американското разузнаване се оказа



не оркестър, а какафония



„Мятаме се от една катастрофа в друга", казва Джеймс Мониър Саймън-младши, помощник-директор по администрацията на ЦРУ от 1999 г до 2003 г. Джон Макгафин, ветеран в ЦРУ и старши консултант по контратероризма в Белия дом, предупреди неотдавна, че „националните контратерористични усилия приличат повече на детски мач, отколкото на професионална футболна среща".

Когато Гос пое поста през септември 2004 г., той се обърна към офицерите в ЦРУ ентусиазирано. Обяви, че правомощията му ще бъдат „увеличени чрез президентски укази". Заяви, че той лично ще информира президента на САЩ и ще бъде едновременно шеф на ЦРУ, директор на националното разузнаване, шеф на новия Национален център по контратероризъм.

Но само след няколко месеца всички тези роли, с изключение на една, бяха заети от други хора. Постът директор на националното разузнаване бе закрит преди година в полза на новия пост шеф на разузнаването, зает от Джон Негропонте, който пое задължението да брифира президента и да контролира американските връзки с чуждите разузнавателни служби. Гос се превърна



буквално в последния директор



С оставката му е възможно да се окаже, че ЦРУ вече не е централно за американското правителство.

„В началото на войната в Ирак стана ясно, че на официалните разузнавателни анализи не се разчита за вземането дори на най-важните решения за националната сигурност", пише в броя от март-април на сп."Форин афеърс" Пол Пилар, старши анализатор на ЦРУ, пенсионирал се преди година.

„Сега разузнаването ни е лишено от всякакво доверие." Това е по думите на Дейвид Кей, който като специален съветник на директора на централното разузнаване води операцията по издирване на неконвенционални оръжия в Ирак през 2003 и 2004 г. „Като нация трябва да потърсим решение на този проблем, иначе Ирак ще е пролог към далеч по-опасни времена от всичко, което някога сме преживели".