Сега е сезонът на годишното туристическо тюхкане. Ден не минава, без да се изстъпи някой нашенски туристически бос да поднесе оплакванията си от все по-гъсто застроените курорти, където нощувките струват все по-ниски цени, от трудно проходимите български пътища и от багерите на съседа. Насреща им реват чуждите туроператори. И те роптаят против багерите, пътищата и изобилието от бетон, но ако питате тях, най-главният проблем у нас е, че цените са твърде високи за жалкото качество на туристическата услуга, която се предлага. Това са си



нормални пазарни крамоли,



които съпровождат пазарлъка на ориенталския пазар. И хотелиерите-продавачи и чуждестранните им купувачи в едно са прави, а където интересът им диктува - безочливо и нагло грешат. Истината е, че услугите, които туристът получава у нас, са далеч от върха, но пък и качеството на внасяните туристи е още по-жалко. Като добавим непремерената и от никого не направлявана бурна експанзия в бранша, смешните цени стават съвсем лесни за обяснение. Хаотичният и неорганизиран пазар поощрява и купувачи, и продавачи да отприщят лакомията си на воля. Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, където сварим - от размера и възрастта на кюфтенцето, през ментетата по сергиите, до надутите цени за гъсто набоцканите чадъри по зле почистения пясък. В крайна сметка пазарът установява насилствен баланс по правилото



каквото дошло - това намерило



или ако предпочитате обратната гледна точка: каквито ни услугите, такива ни и туристите, дето идват за тях. От позицията на големия бял брат, който държи чартърите и насочва чуждестранния туристически поток, лесно можеш да сгънеш хотелиера да ти продава за нищо цени. Не може обаче да платиш 7 евро за нощувка, пък да недоволстваш защо не са ти сервирали пет вида сьомга с хайвер на закуска. Щом предпочиташ полупансион срещу 9 евро добавка, вместо да изръсиш 90 евро за вечеря, топиш блудкавите манджи и си мълчиш. Или псуваш гадните българи на майка, но догодина пак тичаш пръв да се запишеш за лошите курорти в България, защото си си направил тънката европейска сметка, че в България



хем почиваш, хем спестяваш



Неведнъж е правена сметката, че германец харчи за почивка у нас поне 30% по-малко от разходите, които би направил у дома си за същото време. Докато си почиват, холандците спестяват към половината сума, която биха похарчили, а британците пестят още по-голям процент от издръжката си. Това е причината да се провалят всички пророчества, че западният турист всеки момент ще загърби България. Въпреки шумно разгласяваните недоволства и на двете търгуващи страни, пазарът си върви и в абсолютен обем от година на година се увеличава. Но расте по-бавно, отколкото новите хотели, никнещи всяка година край морето, затова средните цени на ваканционните пакети бавно падат. Изобщо, въртим се в



спиралата на оскъдната евтиния



и така ще е, докато светува сегашният примитивен модел на туризма. Той обаче е обречен на изчезване. Ще го замести новата и почти непозната у нас индустрия на свободното време. Новият бизнесмодел е направо противоположен на сегашния бизнес с настаняването на туристически бройлери, който се върти около леглата на хотелиера. Сега продават нощувки, почивки, места за спане (и каквото падне около тях). Индустрията за свободно време продава преживявания и произвежда спомени (покрай тях продава и нощувки, но само доколкото и където се налага). Нейният център е човекът, който консумира преживявания. Търговецът на развлечения ни най малко не мисли как да настани клиента си да почива. Напротив, стреми се да го ангажира и натовари максимално. И за разлика от днешния масов туризъм продуктът на бъдещата ваканционна индустрия ще е индивидуален, защото групови преживявания трудно ще продадеш. Разбира се, че цената на този уникален продукт, личното изживяване няма нищо общо с евтиния пакетен туризъм. Новата индустрия ще е далеч по-рентабилна. Но



кога ще се развие новият бизнес,



засега е трудно да се прогнозира. Продуктът му е труден за производство, а още по-трудно се налага на пазара. Всеки, който може да си плати, без проблеми може да отлее бетон, да построи хотел, да опържи кюфтенца или да врътне бройлер или бащата на агнето на шиш. Малцина са онези, които могат да създадат преживяване. Много инвестиции не трябват, но е нужна фантазия. Трябва да разбираш клиентите си, за да им създадеш и продадеш качествени преживявания. А у нас и подготвени сервитьори вече трудно се намират, камо ли хора с квалификация да въртят модерен бизнес със свободното време на другите. Дето викал сърбинът: "Ум долази, али време пролази", значи няма да се разделим скоро с евтиния туризъм.