Текстът по-долу е лична история: моята борба с българската здравна система. Само по себе си това не е основание за публицистичен материал, но с проблем като моя или подобен на моя са хиляди българи. Да бях единствен, бих решил, че съм глупав, неориентиран, неадекватен, неприспособенец или нещо от сорта. Но за всички не можеш да кажеш, че са сбъркани - явно проблемът е в системата... На всеки един етап от пътя ми на пациент аз се сблъсквам с абсурди, недомислици, неглижиране, простащина. Борбата ми със системата е много по-тежка от борбата с болестта. Натрупах куп мъчителни впечатления, добре, че си падам малко темерут, социалният ми опит е богат и отчасти брутален - засега давам добър отпор и съм сравнително добре.

И така - историята.

Юни месец миналата година при кръводаряване научих, че боледувам от хроничен вирусен хепатит С. Всъщност вирусът е открит няколко месеца по-рано - пак при кръводаряване в Националния център по хематология и трансфузиология. Ала никой не си направи труда да ме уведоми - поне да си пазя черния дроб и да сменя режима. По принцип при кръводаряване се попълва анкета, в която донорът декларира, че няма рисково поведение и разни подобни. Има графи, в които се въвеждат данни за обратна връзка - точно с цел да се информира дарителят при проблем - вписах съвестно два реални адреса, два телефона, електронни пощи не помня колко... Вероятно уважаемите трансфузиолози



дълго са се колебали по кой точно

начин да се свържат с мен



Така и не го направиха.

Моя позната, пребиваваща в по-уредената част на Европа, научавайки диагнозата ми, изрази такова съчувствие: "Колко неприятно! Сега ще тормозят цялото ти семейство и хората, с които живееш, ще ги изследват принудително, едва ли не под карантина ще те поставят..." Колко наивни са европейците с тяхната цивилизация! Не само че спестиха на близките ми този "тормоз" - напротив, и мен никак не ме притискат да се лекувам. Ако откача и реша да заразя 1000 или повече души - никакъв проблем.

Тук ще пропусна около половин година от житието си, защото е доста досадно за човек, който не е в играта. За цялото това време влязох в болница за три дни - това ми е цялото лежане и досега.

През това време научих едно-друго за болестта ми.

Хепатит С е тежко заболяване, но хроничният вариант протича почти без външни симптоми доста дълго време - около 20-30 години, води до цироза на черния дроб и смърт. В съвсем близкото минало хепатит С се води нелечимо заболяване. Сега също няма 100% успех при лечението, но, слава богу, науката напредва.

Измислили учените едно лекарство, което дава добри резултати, но пък фармацевтите искат доста пари за него, така че тук и надолу в текста ще използвам търговското название на медикамента - интерферон. Хубавото е, че здравната каса го плаща. Лошото е самата здравна каса. Такива въртележки не съществуват никъде другаде, няма такава институция.



Непосилната лекота



Удивителна е лекотата, с която действа по всяко едно направление Касата - все пак става дума за човешкото здраве, човешкия живот...

Редът при моята диагноза е следният: С една камара документи - епикриза, експертно лекарско становище и други ценни книжа се кандидатства първо в РЗОК, откъдето документите трябва да се придвижат в НЗОК; там съвет от експерти евентуално дава положителна санкция, след което пациентът влиза в т.нар. "листа на чакащите" - списък на чакащите за интерферон, тъй като квотата, плащана от Касата, е тясна за всички пациенти. Нищо работа - на думи всичко се побира в едно изречение - вярно, малко дълго. Далеч по-дълго е обаче като изпълнение. В моя (и не само моя) случай - краят не се вижда дори мъгляво. Собствено - не мога да вляза в листата на чакащите.

Тъй като имах нещастието да стигна до този етап около Нова година, ето какво се случи. Протоколите, с които се кандидатства за дадено лекарство, плащано от НЗОК, съдържат специални кодове за всяко лекарство. По Нова година тези кодове се смениха, а моят протокол беше написан по старата номенклатура. Лекуващият ме лекар ме посъветва да кандидатствам така, за да не се пише всичко наново; служителите в Касата



трябваше да коригират две цифри -



за толкова става въпрос. В РЗОК отказаха този вариант, поради което загубих още и още време, ходене от врата на врата, нерви и унижения; ясно е, че всичко това става в работно време. Карай да върви - съставени бяха наново коректни документи, по новата номенклатура, в РЗОК ги приеха почти веднага, зачаках спокоен придвижването им по-нататък.

След няколко дни получих телефонно обаждане от РЗОК със следното съдържание: "...Така и така, НЗОК в момента не приема за разглеждане протоколи за интерферон, елате да си ги приберете, а пък ние ще ви дадем един телефон, на който ще звъните периодично и ще ви кажем кога може да се продължи нататък..." Това съобщение имаше доста интересна подточка - гласът от слушалката ми обясни, че документи за интерферон в момента се приемат, но ако не е за пръв път. Тоест, ако вече си минал курс на лечение с интерферон, можеш да кандидатстваш отново. Но за пръв път - не. Това не е някакво трайно правило, просто в момента програмата е спряна и нещата са разпоредени така.

Признавам, това донякъде ме озадачи. Дори почувствах нещо като стъписване.

Отидох да си прибера документите от РЗОК, щом като не ги искат в НЗОК. Попитах за всеки случай не е ли по-логично бумагите ми да останат докъдето са стигнали и да чакат по-добри времена. В отговор ме увериха, че в най-скоро време отново ще се приемат документи, но засега да ги прибера. "Защото - поясни отговорното лице -



аз тука ще ги сложа в ей

тази папка и те ще се загубят"



При това отговорното лице ми се усмихна, струва ми се, искрено и добронамерено.

Седмица по-късно - на 28 март, на официална пресконференция на здравната каса беше обявено, че се възобновява попълването на листата на чакащите. Отидох до РЗОК с мисълта, че просто трябва още веднъж да се срещна с усмихнатото отговорно лице и да продължа нататък. Посрещнаха ме като човек, който нещо се е объркал. Отговорното лице вдигна ръце и взе да ми задава въпроси в смисъл "ама вие сериозно ли?", категорично отказа да приеме документите ми и взе да рови в същата оная папка, от която така печално се губят всякакви материали. "Ето вижте - уверяваше ме лицето - тук няма писмо от НЗОК, не мога да приема документите ви! Звънете периодично на телефона, който ви дадох..."

Същия ден по телефона от НЗОК казаха, че въпросните писма са разпратени, но вероятно не са пристигнали още до Районните каси. На другия ден още нямаше готовност за прием на документи от моя тип, после се оказа, че всъщност нищо не е възобновено, а самият Иван Букарев (шеф на НЗОК) призна, че "нещо се е объркал".

Това е в известен смисъл обезсърчаващо, но аз междувременно научих причината или поне повода за блокирането на листата на чакащите.



Случаят с 33-мата



Д-р Хасърджиев от сдружението за борба с хепатита "Хепасист" разказва следната история по данни на пациенти. В последните месеци на миналата година и началните на тази американската фармацевтична компания Schering-Plough прави дарение с лекарство, разновидност на интерферона. Дарението включва по различно време общо 33-ма пациенти от листата на чакащите, но срокът на годност на медикамента изтича на 28 февруари 2006 г. Някои от пациентите се лекуват по дарението не повече от 2 месеца, а целият курс на лечението е от 6 месеца до 1 година. Когато дарението става негодно за употреба, пациентите увисват на Касата, за да не им се компрометира лечението - на част от тях лечението се продължава, като, разбира се, прескачат всички в листата на чакащите. Което натоварва непосилно бюджета на Касата и съответно спира да приема нови пациенти в листата.

Д-р Букарев каза, че Касата се е съгласила да поеме остатъка от лечението, защото макар да се прескачат останалите в листата, все пак така са спестени пари - 650 000 лв. Д-р Букарев отрече връзка между дарението и спирането на приема на нови пациенти. След случая с Schering-Plough Управителният съвет на НЗОК взема решение да не приема дарения, които не покриват целия курс на лечение.

В момента по програмата за лечение на хепатит с интерферон се лекуват 150 души, още 154 са в листата на чакащите. За тези като мен - чакащи за листата на чакащите - няма статистика, но са много, а още повече са тези, които изобщо не подозират за съществуването на програмата. Защо?



Мечтателят



В това бездруго дълго изложение спестих маса досадни подробности, както и случаите, в които сам си усложнявах положението. Истина е, че в много ситуации реагирах неадекватно - а би ли могло да е другояче? При такъв начин на общуване с жизненоважна институция не всеки може да запази ясен разсъдък. Аз например съм поет и си мисля, че пациентът има право да е глупав и неинформиран, а системата въпреки всичко да работи за здравето му. Сега е обратното - пациентът трябва да зареже основните си занимания и да впрегне всичките си ресурси - интелектуални и социални, за да постигне целите си.

Интересно е, че на нито един етап от борбата, на никакво ниво не ми беше искан подкуп, дори намек не е имало в тази посока (може би защото работя във вестник, не знам). Затова пък от много хора, сблъскали се със системата, чувах едно и също: връзки, трябват връзки. Аз пък никак не ги обичам тези работи и нямам желание да решавам личните си проблеми по нередовни начини и за сметка на други хора. Имам непрекъснати здравноосигурителни права и считам това за напълно достатъчно. Междувременно загубих някъде номера, на който трябва "да звъня периодично", така че останах и без тая връзка. Ще постъпя като един Мохамед: очаквам Касата да даде разумно предложение - за мен, но и за останалите като мен.