-------Каре-----

"Ние, представителите на парламентарно представените политически сили в Република България, като отчитаме необходимостта от реформиране на българската съдебна система, с оглед подобряване на нейната работа, като съзнаваме необходимостта тази реформа да бъде извършена на базата на консенсус между политическите сили, като съзнаваме духовното и нравствено наследство на българския народ и историческата ни принадлежност към Европа, като се основаваме на универсалните и непреходни ценности: човешко достойнство, свобода, равенство, солидарност и справедливост, като споделяме принципите на демокрацията и върховенството на закона, и като съзнаваме необходимостта от участие на всички органи на съдебната власт в практическото реализиране на реформата,

ДЕКЛАРИРАМЕ НАШЕТО СЪГЛАСИЕ ЗА:

Основните цели на реформа на съдебната система, с оглед постигане на необходимите за българското общество високи стандарти на правораздаване и в отговор на предизвикателствата на европейското бъдеще на България като пълноправен член на ЕС и НАТО, а именно:

- Справедливо, бързо, ефективно, достъпно и прозрачно правораздаване;

- Независимост, безпристрастност, компетентност и отговорност на магистратурата, реално разделение на властите, взаимен контрол;

- Повишаване на обществено доверие в съдебната система"

Из Декларация за основните насоки за реформа на българската съдебна система, приета на 2 април 2003 г.

----------------

Спокойно можем да обявим, че съдебната реформа приключи. Защо?

На законодателно, конституционно или структурно равнище нищо повече не може да се пипне в съдебната власт. Под мотото "съдебна реформа" бяха обявени две тълкувателни решения на Конституционния съд, направиха се две промени в конституцията, има гласувани четири чисто нови кодекса, а още един е готов да мине през парламента. Приети бяха и поне две дузини закони, създадоха се нови структури. И е необходимо доста време, за да бъде всичко това смляно от самата съдебна власт и обществото, да се пробва в практиката и едва тогава да се мисли за каквито и да е нови теоретични промени.

Освен това Еврокомисията и Евросъюзът не искат повече промени, а резултати от направените.

Изминаха точно три години, откакто под натиск от Брюксел всички присъствали по онова време в парламента политически сили седнаха на една маса и застанаха на едно мнение по един- единствен въпрос - съдебната реформа. Това костваше доста на очевидно политически врагове да се подпишат под един общ документ, в който бяха определени основните принципи и цели на промените:

- Ясно дефиниране на функциите на Висшия съдебен съвет и тези на министъра на правосъдието;

- Структурни и функционални промени в съдебната система;

- Усъвършенстване на механизмите за координация и взаимодействие между прокуратурата, следствието и изпълнителната власт в противодействието срещу престъпността;

- Повишаване на правоприлагащия капацитет на съдебната власт и подобряване на дейността на нейната администрация;

- Развитие на материално-техническата база на съдебната власт

Историята ще покаже какво от това и как точно бе изпълнено. Доколко бяха направени изобщо някакви структурни промени, какво от материалната база на съдебната власт бе развито, подобри ли се координацията между отделните звена, дали наистина съдебната администрация стана по-приветлива и т.н. Засега е трудно да се отговори положително на всички тези въпроси.

Но няма как да се отрече, че



повече от половината от времето на парламента



през последните години бе посветено именно на съдебната реформа. Дали тя е качествена, все още е съмнително. Отсега избиват недомислия и зле премерени решения. Пробойни се наблюдават и в конституционните промени, и в законовите изменения. Достатъчно е да отбележим приетите преди дни последни поправки в Закона за съдебната власт. В тях бе възстановено конкурсното начало за първото влизане в съдебната власт. Изневиделица, докато Висшият съдебен съвет подготвяше окончателния вариант на процедурите по атестирането на магистратите (при това по европейски проект), депутатите решиха да въведат всеобщ конкурс в системата. Това означава, че качването от окръжен в апелативен съд на един съдия ще става не на базата на стажа му в системата и на работата, която е вършил, а на някакъв неясен по характер и вид конкурс. Това не само обезсмисли атестирането, но и буквално може да блокира цялата система.



Както може да минира наказателното правораздаване и бързането



с новия Наказателно-процесуален кодекс, от който са в паника още преди старта му дознатели, прокурори и съдии. 1500 дознатели трябва да разследват всички престъпления в страната. Ако полицейските статистики са верни, това означава, че на всеки един от тях ще се падат по около 1000 случая на година, или по 3 на ден. Няма човек, който може да се справи с подобно количество преписки. Само да си представим един дознател, който дава дежурство и за едно денонощие има 1 убийство, 3 катастрофи, пет счупени прозореца, 10 кражби, 15 битови скандали, няколко сбивания в дискотеката. И така ще се трупат неприключени преписки с хиляди. Или да вземем системата за правна помощ, изисквана от Еврокомисията, за да се гарантира равен достъп до правосъдие. Тази система още не е тръгнала и изобщо не е популяризирана. В същото положение са и структурите, които трябва да пазят ключови свидетели по дела срещу тежката криминална престъпност и срещу корупцията. Медиацията едва прохожда. Съпротива има срещу изваждането на търговския регистър от съда. Частното съдебно изпълнение прохожда в постоянни спорове, скандали и спънки.

И конституционните промени доведоха до повече напрежение и хаос, отколкото спомогнаха за по-добро правосъдие. Продължава да виси във въздуха въпросът министърът на правосъдието ще има ли повече правомощия по отношение на съдебната власт или напротив. И всеки си отговаря, както му изнася.

Допълнително напрежение се задава и около новия Граждански процесуален кодекс, който може да докара общ правосъден хаос по гражданските дела. Както и около готвените големи промени в Наказателния кодекс, който прави много рязък завой по отношение на санкцията с глоби и размерите на наказанията.

Т.е. краят на съдебната реформа не е повод за радост. Финалът на промените е такъв, защото две решения на Конституционния съд забраниха радикалната промяна в съдебната власт.

Мотивите за това не бяха по същество, а с аргумента, че трябва Велико народно събрание, защото става дума за промяна във формата на държавно управление. Целта бе да се запази статуквото и да се спечели време.

Засега съдебната реформа свърши. Но идва жесток и безпощаден европейски мониторинг на резултатите от нея.

И за съжаление - изобщо не сме готови да дадем отговори.

----------------

КАРЕ

Реформата в числа и факти

- Две поправки на конституцията - през 2003 г. и 2006 г. С първата бе намален имунитетът на съдии, прокурори и следователи и се предвидиха нови основания за отстраняване на несменяеми магистрати, както и мандат за всички административни ръководители в съдебната система. При втората се закрепи конституционно полицейското дознание, предвиди се внасяне на отчетни доклади от главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища, както и възможност за техния импийчмънт през парламента. Дадоха се и повече правомощия на министъра на правосъдието.

- Нов НПК , според който над 97% от престъпленията ще се разследват от дознатели в МВР, а не както досега от следователи.

- Предстои да влезе в сила изцяло нов АПК, според който ще има 29 административни съдилища.

- Нов ГПК - проектът е готов и предстои обсъждането му в парламента. Целта му е да се съкрати времето, за което се води едно гражданско дело, да се възстанови служебното начало, при което съдията указва на страните какво да доказват и да се намали броят на делата, стигащи до трета инстанция - Върховния касационен съд.

- В сила е нов Кодекс на международното частно право, който урежда гражданско-правните, семейните, брачните и договорни проблеми с международен елемент.

- Предстоят големи промени в Наказателния кодекс. Те предвиждат глобите да се определят според финансовото състояние на виновните, увеличаване на наказанията за непредпазливите престъпления, намаляване на някои от наказанията, свързани с наркотици.

- Сериозно променен е Търговският закон. Приет бе закон за търговския регистър. Фирменият регистър трябва да излезе от съда и да премине към Агенцията по вписванията.

- Законът за правната помощ предвижда ред и процедури за ползването на служебна защита по наказателни и граждански дела.

- В сила е законът за частните съдебни изпълнители.

- Законът за медиацията дава възможност за извънсъдебно разрешаване на спорове чрез посредници.

- Законът за адвокатурата предвиди конкурсно начало и в адвокатурата, както и фигурата на младшите адвокати.

- Приет бе законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, известен като закона "Петканов".

- Закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, предвижда ред и процедури за пазене на свидетели по важни дела.

- От 1 май влезе в сила нов закон за МВР.

- Приет бе Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.

- Закон за мерките срещу финансирането на тероризма.

- Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест.

- Закон за омбудсмана.

- Закон за частната охранителна дейност.