|
| Президентът на Азербайджан Илхан Алиев бе приет с почести във Франция. Държавният департамент на САЩ неотдавна също се постара да окаже необходимото гостоприемство на Алиев. Фактът е обясним, като се има предвид, че той е държавен глава на бившата съветска република, която има значителни петролни залежи. |
"Към настоящия момент петролопроводите са толкова привлекателни сексуално, колкото и ракетите", заяви наскоро американски експерт в Брюксел на трансатлантически форум, организиран от German Marshall Fund.
Кризата в енергетиката
предизвиква сериозно безпокойство сред западните политици. Председателят на Еврокомисията Жозе Барозу е на мнение, че енергетиката е една от трите най-главни трансатлантически задачи, които обуславят развитието на търговските връзки, но и осигуряват гаранции за развитието на демократичните процеси. При суми от 70 долара за барел "високите цени на петрола се запазват, а енергийните източници в бъдеще ще продължават да играят важно значение за стабилността ни", твърди Барозу. Само Европа и САЩ са потребители на 44 процента от световния годишен добив на петрол.
Създаването на енергиен дефицит - това е една от приоритетните задачи на някои от страните-производителки на петрол. По този начин те използват природните си ресурси, за да упражняват натиск над международните петролни компании (такива мерки предприеха боливийският президент Ево Моралес и неговият колега във Венецуела Уго Чавес). Фактът, че Иран разполага с едни от най-големите петролни залежи в световен мащаб след Саудитска Арабия, не омаловажава и ролята на Русия като държава, която заема важно място в добива на нефт.
Американците се стремят с всички средства
да запазят цената от $ 3.50 за галон
На европейците обаче се налага да изразяват своето "съжаление" във връзка с поведението на Русия, която използва енергетичните си ресурси като "механизми за политическо въздействие".
Някои държави, географски близо разположени до Русия, не се срамуват от неподходящи дипломатически формулировки. Така например полският министър на отбраната Радек Сикорски твърди, че се "възражда традицията Молотов-Рибентроп", визирайки договора за газопровода под Балтийско море между Москва и Берлин, който разгневи Варшава.
"Да не губим напразно време. Между Европа и САЩ никога не е имало кризи, няма и перспективи да възникнат такива. Проблеми обаче е имало и ще има", заяви неотдавна в Брюксел висшият американски дипломат Ричард Холбрук.
"Проблемът с Иран е най-актуалният след международната терористична заплаха. Техеран представлява опасност за безопасността на САЩ и Европа", твърдят двама американски сенатори. И американци, и европейци дават еднозначна оценка по отношение сериозността на проблема, породен от ядрената програма на Иран и
амбициите му да заличи от картата
държавата Израел. Методите обаче са малко по-различни, когато става дума за прилагане на санкции от страна на ООН. "ЕС няма намерение да се включи към евентуална коалиция, насочена срещу Иран", заявява върховният представител по външната политика и безопасност Хавиер Солана.
Невъзможно е да се говори за санкции срещу Иран, а да не се отчита ролята на Русия. Американците заплашват с бойкот на срещата на Г-8, която трябва да се проведе под председателството на Русия. Поради тази причина може би вицепрезидентът на САЩ Дик Чейни реши да предприеме показна визита в Казахстан. В тази страна, производителка на петрол, където наскоро бе убит един от опозиционните лидери, президентът на бившата съветска република Нурсултан Назърбаев спечели изборите за държавен глава с 90 на сто от гласовете. Държавният департамент на САЩ неотдавна пък се постара да окаже необходимото гостоприемство на президента Илхан Алиев. Фактът е обясним, като се има предвид, че Алиев е държавен глава на бившата съветска република Азербайджан, която има значителни петролни залежи.
(Със съкращения)
