Десните наистина не могат да изберат дори домоуправител, както каза един от тях, камо ли президент. Още повече пък, ако в стълбищните препирни на домсъвета се намеси и кварталният Бойко Борисов.

С включването на столичния кмет в играта на общ президент фалцетите от десния вход вече огласят цялото междублоково пространство. Като не могат да излъчат общ десен кандидат-президент, сините чрез иначе здравосмисления Владимир Кисьов поискаха Георги Първанов сам да се откаже от изборите. Бойко Борисов, който иначе много се обижда от Костов, обяви, че единствената кандидатура за президент, която би подкрепил от средите на ДСБ, е на Димитър Абаджиев. Йордан Лечков пък заяви, че Борисов няма да се кандидатира за президент, но ако се наложи, ГЕРБ може да издигне своя кандидатура. И понеже лидерът й е един, Той може да бъде убеден да се кандидатира (пак ако се наложи). А "старите десни", които все пак не приеха Борисов в преговорите, понеже той искаше да изхвърли ДСБ от тях, хем продължават да държат на трите си номинации, хем под сурдинка казват, че ще търсят нова обща фигура.

Още от самото начало преговорите за излъчване на десен кандидат-президент бяха



лишени от елементарна принципност



Нито имаше ясен критерий кои партии са десни, за да преговарят, нито профил на желания президент, нито пък ясна процедура, по която честно и безпристрастно да се стигне до единна кандидатура. ДСБ излъчи партийна фигура - Веселин Методиев, СДС и ВМРО - непартийни, но еднотипни - проф. Георги Бакалов от Софийския университет и ректорът на НБУ Сергей Игнатов. Безпринципно е поведението на десните и сега - отказват приема на нови членове в разговорите, но не защото те не са десни или по някакви други политически причини, а просто защото разговорите щели да се затруднят. А когато чистият прагматизъм е напълно оправдан - приемането на подкрепа от всеки, дори от Бойко Борисов, се изпитва срам от неговата "безпринципност" и той се изрича някак с неудобство.

Едва ли десните лидери си правят илюзии, че при цялата си електорална немощ могат да постигнат успех с тези неубедителни заявки. Или се уповават единствено на иначе не лишеното от логика допускане, че стига опонентът на сегашния президент да е един, той може лесно да бъде победен. Защото наистина високият рейтинг на Първанов до голяма степен е кух - държавният глава, който и да е той, принципно е абониран за по-висок от останалите политици рейтинг. А пък сегашният такъв смъква от него с по 6-7 пункта вече втори месец, по данните на НЦИОМ.

Всъщност десните май наистина



не разполагат с ярки кандидатури



Ако са такива - като Костов например, те не са обединителни (и по собственото му признание). Подобна е и ситуацията с Петър Стоянов, за когото не е сигурно дали мнозина десни (особено от ДСБ) биха гласували дори с отвращение. А при една втора загуба на Стоянов на президентски избори на СДС сигурно няма да му остане дори и марката. Ако пък десните все пак успеят да намерят обща неполитическа фигура, може да не им остане време да я наложат. И дори и да получат подкрепата на Бойко Борисов, тя няма да е толкова ефективна. Защото влиянието на о.з. генерала е лично и той трудно може да харизва електорат другиму. Според последното изследване на НЦИОМ 11.1% биха гласували за кандидат, подкрепен от ГЕРБ, но цели 32.3%, ако този кандидат е Борисов. Подобна беше ситуацията и с подкрепата на Симеон Сакскобургготски за Петър Стоянов преди 5 г.



Големият проблем за десните



ще бъде, ако на Борисов все пак "му се наложи" да се кандидатира за първия пост в държавата. Ако дотогава те успеят да излъчат свой кандидат, той едва ли ще има други шансове, освен за бронзов медал (не е сигурно дори дали президентската им коалиция ще удържи до изборите). Ако още не са излъчили кандидат, напъните за подкрепа на кмета ще са направо неудържими. А и самият Борисов вече е заел сериозни позиции там, особено при сините. Които, както знаем, той цени само заради марката СДС - като една много бивша табела "Образцов дом". Генералският аншлус на дясното ще бъде от полза само за ДСБ, която, малка, но "завинаги" ще се шири сама в "автентичното" дясно.

Десните партии като поддръжници на Бойко Борисов ще са губещи, както ако той победи, така и ако загуби на президентските избори. Ако победи, ще бъдат второстепенни сателити на личната харизма на генерала и помощни колелета на евентуалната му бъдеща партия ГЕРБ, с която той да атакува и на парламентарни избори. Ако пък загуби, с него потъват още повече и те. И в двата случая не може да се очаква сериозна промяна към по-добро от сегашното безпомощно състояние на повечето десни партии.