По темата за досиетата и архивите на бившата Държавна сигурност родната политическа класа определено се оля.

По традиция тази тема се задължително се вади преди всички избори - без значение дали те са президентски, парламентарни или местни. И всеки път някаква каста от червени, сини, жълти, виолетови и шарени посветени, както и най-обикновени ченгета, излиза на сцената и започва да обяснява колко много неща имало в архивите на МВР и на бившата ДС, колко много знаели самите те, но колко незаконно било да се каже цялата истина и документите да се извадят на светло.

Сегашният момент не прави никакво изключение. Всичко се повтаря. С едно малко изключение - този път темата бе хвърлена в публичното пространство от самата



информационна цитадела - МВР



Вътрешното министерство неочаквано обяви, че започва разсекретяване на милиони документи. И тъкмо човек да си помисли, че този път наистина ще можем да си прочетем историята, когато се оказа, че всичко е поредна серия от стария филм. Филм, в който сценарият винаги е един и същ - твърдения, че започва масово разсекретяване, изваждане на някой и друг документ по предназначение и финал, в който се оказва, че всъщност нищо не се вади на бял свят.

Ето, да вземем последните дни, в които МВР ежеминутно тръби, че разсекретява огромна част от архива си. Като оставим настрана разминаванията в твърденията колко всъщност архивни единици има във вътрешното министерство (цифрите се движат от 2 през 100 млн. до "стотици милиони" в различните изказвания на шефа на архива на МВР Иван Комитски и вътрешния министър Румен Петков), то няма как да не отбележим няколко основни неща.

Първото сред тях е, че



без никакво основание МВР държи документи,



които са част от историята на България. По всички закони документи отпреди 30-40-50-60-70 години отдавна трябваше да са в държавния архив и всеки да може да ги чете. Но те не само продължават да стоят в архива на МВР, но и самото вътрешно министерство твърди, че те ще продължат да стоят при тях и само с тяхно разрешение материалите ще могат да бъдат видяни от външни хора. Повече от смешно е сега оттам да се хвалят, че щели да извадят материали за Трайчо Костов, горяните, Никола Петков и т.н, след като става дума за създадени преди 60 години документи. МВР няма никакво законно право да задържа документи с такава давност. Дори ЦРУ не си позволява подобно отношение към обществото. Единственото, което може да държи при себе си МВР, са няколко хиляди документа на особено ценните агенти и нещата, които може да ни скарат с други държави. Всичко останало трябва да е в държавния архив. Ако те не отидат там, значи България е полицейска държава, в която кастата на посветените контролира обществения дебат и съдбата на огромна група от хора.

На второ място идва обстоятелството, че



сегашното "разсекретяване" е поредното



Поне шестото. И всеки път не става ясно защо то всъщност не се случва. Не стана и по време и на двете управления на СДС - и през 1992 г., и през 1997-2001 г. Сега същата политическа сила пак най-кресливо иска разсекретяване на досиетата. Дори и нов проектозакон внесоха. Но пак не дават отговор защо при пет години не го направиха. Разсекретяването не се случи и по време на властта на НДСВ, независимо че царят-премиер обещаваше. Няма да се случи и сега. Всичко това само доказва силната зависимост на политическия обществен и държавен елит от темата. Било то заради страх от разкрития или пък, за да има винаги една резервна писта, по която да се пуска на шейната цялото общество.

Третото важно нещо в случая е как изведнъж и сякаш по команда, отвсякъде изпълзяват все едни и същи "запознати" хора - разбирачи на темата, бивши и настоящи служители и сътрудници на тайните служби, виждали и невиждали досиета, отговорни фактори от бившата ДС, членове и членчета на бивши и настоящи комисии. И винаги следват обвити в тайнственост и в слухове половинчати истории и обяснения от рода "знам много, ама не мога да ви кажа". Това са един отбор юнаци.

В същото време е важно да се отбележи, че тезата: "Хората вече не се интересуват от досиетата", не е сериозна. Напротив. Сигурно е, че ако наистина има истинско разсекретяване и общество, и медии, и отделни хора ще искат да прочетат историята си и чрез документите от архивите на бившите тайни служби. Журналистите, като изразител на общественото мнение, със сигурност не бягат от темата. Не бягат от истината - и за политиците, и за самите журналисти, и за депутатите, и за духовните "водачи", и за "художествената интелигенция", и за водачите на силовите групировки, и за контрабандните канали на ДС, и за историята след 9 септември, и за това кой кого е следял и срещу кого е писал доноси.

Без уговорки от типа - това е национална сигурност, другото е подсъдно, а третото - недоказано.

Всичко останало доказва, че не елита контролира досиетата, а досиетата контролират елита.