През 2000 година наградата "Сервантес", която е голямо литературно отличие не само в Испания, а в целия испаноезичен свят, бе дадена на гватемалеца Монтеросо (Augusto Monterroso). Всъщност той не е гватемалец. Роден е в Хондурас. Понеже много си отварял устата и говорел за "бананови републики", през 1944 го изпъдили от Хондурас и той станал гражданин на Гватемала.

Определението на Монтеросо "бананова република" още е в обращение.

Монтеросо, който не бе нито хондурасец, нито гватемалец, а още по-малко мексиканец, получи и най-високото мексиканското отличие "Аguila Azteca". Изглежда, когато мексиканците искат да засвидетелстват чувства, те не се интересуват дали си от Мексико или от бананова република. Може и от България да си: Богомил Герасимов бе двукратно награден с "Аguila Azteca", а една университетска клиника в мексиканския град Кампече носи името на българския хирург Константин Анастасов.

Награждаваният от всички Монтеросо написа най-късия разказ на света. Състои от едно-единствено изречение:

"Cuando desperto, el dinosaurio todavia estaba alli" (Когато се събуди, динозавърът беше още там). Кой е този, който се събужда, и какъв е този динозавър?

За банановите републики динозавърът беше североамериканският капитал. За мексиканците - "Мексиканската институционална революционна партия", която властва 70 години от 1927 до 1997?

Според някои кубинци с този свръхкъс разказ Мортеросо иронизира Фидел Кастро, който се прочу с многословието си и ораторстваше по шест часа на площада, а когато кубинците се събуждаха сутрин, той, динозавърът Кастро, продължаваше да е "там" - т.е. на власт и в радиоефира.

Ако динозавърът е Кастро и ако Монтеросо не беше умрял през 2003 г. на 81-годишна възраст, той щеше да види как в разни латиноамерикански страни - Венецуела, Боливия, Перу и др. - получават подкрепа у дома и покани отвън да разговарят във Виена с лидерите на Евросъюза - мъже, които, също като Кастро, се държат предизвикателно към северноамериканския динозавър.

Но те не са като Кастро. По-млади са. Вземат властта с избори, докато Кастро я взе с революция. Той победи с мълчаливото съгласие на САЩ, а те побеждават въпреки САЩ. Те искат да национализират, без да компенсират, докато Кастро плати (тайно) на мафията нейните хотели и казина.

Това, което Монтеросо доживя да види, бе как през 1995 две книги по икономика въпреки високите си цени ($39,95 и $79,95) станаха най-продаваните на щандовете за нехудожествена литература. Едната беше "Държавата, в която сме " ("The State We're In" by Will Hutton). Другата беше "Капитализъм с човешко лице" ("Capitalism with a Human Face" by Samuel Brittan).

От различни позиции двамата автори долавят, че социалната държава няма вградени спирачки срещу "прекалено много държава". Тя прекалява, стига до задънена улица и тогава идват пазарниците. После и пазарниците прекаляват; пропастта между бедни и богати се задълбочава, икономиката се развива, но хората живеят по-зле отпреди, както стана в Бангладеш и напоследък в България. Защото системите са инерционни.

Трите десетилетия след 1945 бяха време на национализации и на засилваща се роля на държавата в западните икономики. После дойдоха М. Тачър, "рейгъномиката", М.Фридман и пазарниците. Дали махалото няма да се залюлее в обратна посока? Възможно е. Чувам, че рецесията, коригираща предхождащия я бум, не си е свършила работата през 2000 и сега й предстои да я свърши.

Но, ако има махало, то се е скъсило и се люлее по-бързо, отколкото в годините след 1945. Електоратите гласуват за промяна, после виждат, че динозавърът е още там, и продължава сделките с другите динозаври.

Кубинската ракетна криза през 1962 се реши чрез сделка. Корабите, с които Хрушчов щеше да достави ракети на Куба, се върнаха, а Кенеди мълчешком изтегли от Турция прицелените към СССР ракети JUPITER и дума не обели дали България ще получи съветски ракети със среден обсег.

Сега Русия реагира под сурдинка срещу американските бази у нас, но в замяна май ще спечели търга за строеж на нова АЕЦ в България.

Когато влезем в Евросъюза, на другата сутрин ще се събудим и ще видим, че динозавърът (кликата наричана "политически елит") пак е тук. Че пак има сделка: настанили се в България капитали ще бъдат изместени от други.

Засега Турция няма да я приемат в ЕС. Но чрез ислямизирането (не само на Родопите) и убеждението, че който е мюсюлманин, е турчин, Турция, вместо изчезваща България, ще влезе в ЕС. Хитро.