Усещането за кич е силно въпреки стотиците картини, които покриват стените на хола, стаите и дори на кухнята въпреки натъпканата със стари книги библиотека, въпреки гигантската камина, въпреки колекцията от ловни оръжия и въпреки масивната дървена ламперия по стените.Това е домът на ул. "Замбачиан" в Букурещ, където живее Адриан Нъстасе - министър-председател на Румъния от 2000 до 2004 г.

Тази "пещера на Али Баба" отвори през март вратите си за журналисти. Румънците откриха богатството на техния проповедник на социалдемокрацията, чиято политическа съдба е вкоренена в комунистическата номенклатура. Същият, който допринесе за сваляне на диктатурата през декември 1989 г. и се постара да превърне страната в пазарна икономика. Но румънският капитализъм от дълго време е дело на кланове, управлявани съвместно от бившата номенклатура и служители на бившата "Секуритате" - политическата полиция на режима.



Някогашните "недосегаеми" започват да треперят



заради смутното си минало и внезапното си забогатяване. Под натиска на ЕС правителството на доминираната от либерали коалиция, дошло на власт в края на 2004 г., втвърди в началото на 2005 г. закона за имуществените декларации на политиците. Парламентаристи, министри и държавни служители вече са длъжни да попълват подробен формуляр за имоти, колекции на произведения на изкуството, бижута и други авоари.

Огласявани в началото на годината, тези декларации отприщиха безпрецедентна антикорупционна кампания. За да прикрият произхода на своето внезапно благополучие, мнозина уверяват, че са го наследили от "лели", "братовчеди" и "чичовци в Америка". Като собственик на богатство, което трудно се оправдава, Адриан Нъстасе се оказа в епицентъра на това финансово, политическо и медийно земетресение.

В публичната си декларация бившият силен човек в Букурещ твърди, че по силата на провидението е станал наследник на някаква "леля Тамара". 97-годишната дама е успяла да икономиса за няколко години 600 000 евро, които била завещала на своя племенник миналата година точно преди да умре.

В действителност леля Тамара е живеела в скромна гарсониера в Букурещ с пенсия от 120 евро месечно. Огромното богатство на Адриан Нъстасе, оценено на 10 милиона евро при съдебното разследване, се състои от земи, къщи, апартаменти, бижута, впечатляваща колекция от картини и антикварни предмети, една ферма и много други имоти.



Причина за това земетресение бе една жена,



която се казва Моника Маковей, безпартиен министър на правосъдието, която минава днес за същински цербер.Тази 40-годишна адвокатка доби известност чрез борбата си срещу различни правителства като ръководителка на Хелзинкския комитет - асоциация за защита на правата на човека. В офиса си, който се намира близо до построения от Чаушеску Дом на народа, румънската "г-жа Пропър (Чистота)" обяснява: "Частната работа е сериозна школа. Като ръководителка на неправителствена организация планирах всеки час, всяка минута. Тази работа ме научи на ефикасност и постоянство. Бях в непрекъсната битка с правителството. А сега се боря в средите на изпълнителната власт. Това умея най-добре."

Г-жа Маковей, която оглавява всички сондажи на общественото мнение, не увърта, когато разобличава корупцията, предизвикваща гангрена в страната от 15 години. "Докато проектът за съдебна реформа бе само на хартия, почти всички политици бяха "за", казва тя. Щом преминахме към действия, те промениха мнението си. Страхуват се от антикорупционното ръководство в прокуратурата." Въпреки многобройните опити на парламента да блокира текста, Моника Маковей успя да наложи радикалното си мнение.

Първият плод на тази съдебна реформа, за която настояваше Комисията на ЕС, е създаването на



антикорупционен департамент, запазен за "едрите риби",



както казват в Брюксел. Той се оглавява от младия прокурор Даниел Морар, когото сънародниците му веднага нарекоха Корадо Катани, героя от италианския сериал "Октопод" на тема "чисти ръце".

"На 39 години съм, но мои колеги вече ме смятат за стар, споделя той. - Те са ентусиасти и много различни от по-възрастните прокурори, които трудно се променят, след като цял живот са изпълнявали политически директиви. Обвинените в корупция лица не осъзнават какво ги чака. Те смятат, че всичко ще спре, защото са свикнали да държат сметка на прокурорите. Но ние имаме клиенти от всички партии и те започват да се безпокоят, защото усещат, че няма шега."

Съвсем не е шега, като се види какви персонажи дефилират пред младия "Корадо". Наред с Адриан Нъстасе румънците видяха да минава Георге Копос - вицепремиер в сегашното правителство, Сербан Михайлеску - бивш правителствен секретар, спечелил си прозвището "Мики Бакшиша"... За осемте месеца от назначението си Даниел Морар заведе следствия срещу десетина министри и парламентаристи от всички политически формации. Повечето румънци са изненадани да видят "недосегаемите" пред правосъдието. Чувството е единодушно:



натискът на Еврокомисията



започва да дава резултати.

За да бъде пълна картината, румънският фиск се сдоби с 36-годишен началник, който взема твърде насериозно своята мисия. Румънската Данъчна агенция има 30 000 служители, от които 1100 са комисари от финансовата гвардия. Благодарение на тях румънските затвори могат да се препълнят. С бръсната глава и пронизващ поглед Себастиан Боду се гордее, че е успял да увеличи събираемостта на данъците със 17% за една година и че е намалил с 10% старите дългове към държавата.

След падането на диктатурата бившият дългокос рокер с кожено яке се е увличал от търговско право и е изкарал специализация в САЩ. След като е бил директор на юридически отдел в банковата група ING в Румъния, е приел да поеме ръководството на данъчната администрация. "През първите шест месеца страдах от безсъние - споделя той. - Не разбирах защо всички са против мен, след като само си вършех работата. Днес спя добре и съм готов да отида докрай. Няма какво да губя: работата ми се състои в това да търся пари за държавния бюджет. Ако след мое посещение някои се окажат в затвора, това си е техен проблем."

Прочута с хроничната си корупция и с бавните си реформи, Румъния изглежда



преминава на по-висока скорост



Политическата класа се променя под натиска на младо поколение, което отхвърля хаотичния преход, наследен от своите родители. Произходът на тази шепа решителни мъже и жени е от различни младежки асоциации, които знаят как да наложат нови правила на парализираната от своето минало политическа класа. "Създадохме сърцевина от младежи, получили образование в Европа и САЩ", казва Алина Мунгиу-Пупиди, председател на Румънската академична общност.

През 2004-а - годината на изборите - тя учредява заедно с десетина асоциации Коалиция за чист парламент, която съставя черен списък на корумпирани кандидати за депутати.Те отправят призив към разследващи журналисти, които им събират информация. "После отидохме при политическите партии и им казахме да не издигат тези кандидати. Всички се включиха повече или по-малко в играта, защото не можеха да се противопоставят точно пред изборите. Но в списъците останаха корумпирани лица", продължава Алина Мунгиу-Пупиди.

Тогава коалицията отпечатва два милиона листовки и ги разпраща в избирателните райони. Резултатът е: половината от политиците от черния списък не са избрани. "Успяхме да бръкнем с пръст в раната", тържествува активистката. Хората разбраха, че колкото и да е силна дадена партия, не е неуязвима. Създадохме прецедент, който служи за пример." Румънците имат поговорка: "Господ дава, но сам трябва да си напълниш торбата".





---каре---

Прелистване на досиетата



Службата прилича на генерален щаб по време на война: планини от папки, натъпкани по метални рафтове край стените, военни прокурори, посетители и секретари сноват непрекъснато и се редят на опашки, за да подпишат нови планини от документи. В центъра на този мравуняк е генерал Дан Войнеа, заместник на главния военен прокурор, който е познавал добре диктатора, защото именно той го обвинява в геноцид през декември 1989 г. - преди да бъде разстрелян заедно със съпругата си Елена.

Сега Дан Войнеа приключва много разследвания, чиято цел е да хвърлят светлина върху несъстоялата се революция и върху последиците от нея. До него младата студентка Лора прелиства досие на баща си, убит в Сибиу през декември 1989 г. "О, Боже!, изохква тя със сълзи в очите. - За първи път виждам снимки на убития си баща." Още един студент - Драгош Мотика, трескаво рови в огромна преписка за своя баща, загинал също при смутните събития през декември 1989 г. "Всеки ден приемаме близки на жертвите, които идват да се информират за разследванията, казва Дан Войнеа. Трябва да стигнем докрая, за да разобличим престъпленията по онова време. Общество, което търпи престъпността, също се криминализира. Не искаме Румъния да влезе такава в Европейския съюз."