Синодалните старци заклеймиха Дан Браун и филма по книгата му "Шифърът на Леонардо". Бил богохулен и лъжеисторически. Еретичният сюжет, според който Спасителят Христос е бил съвсем обикновен човек, имал жена и деца, изкара от владишка дрямка Светия синод. Бе поискано филмът да бъде спрян.

С какви аргументи? "За масовия читател и зрител, лишен десетилетия от исторически обусловено православно християнско вероучение, този филм е зловреден, оскърбителен и руши нравствените устои на обществото и държавата. Това ще се отрази пагубно на борбата срещу пороци като наркоманиите, проституцията, престъпността и други злини на съвремието".

Ако владиците бяха прочели още преди две години книгата, надали биха се притеснили чак толкова. Там цялата конспирация се плете основно в католическата църква, ордена "Опус Деи" и т. н.

Но ако някой искрено вярва в Спасителя и живее по божиите закони, надали ще кривне от пътя, след като изгледа този трилър.



С този филм православието няма да свърши



По чия вина българинът - сега застрашен зрител, бе лишен през десетилетията от религиозно просвещение? За годините на атеизма знаем. А после? Политиците, Фори Светулката и разколниците? От четири години разкол няма. Алтернативният синод бе забранен, а поповете опозиционери служат в палатка.

Църквата си върна храмовете и имотите, политиците почитат каноничните владици. И никой не им пречи да работят. Тъжно е да си дадем сметка, че след като и разкол няма, няма нищо. Старците се затвориха зад дебелите манастирски стени, загрижени най-вече за себе си и благоденствието си. Незабелязвайки болните, бедните и страдащите навън. Незабелязвайки бруталната престъпност.

Единици са свещениците, които в храма говорят за опасността от наркотиците, проституцията, престъпността и другите злини. И които приютяват изоставени деца, намират работа на наркомани, грижат се за самотни старци. Повечето гонят и хулят просяците с думи, които бледнеят на "богохулството" на Дан Браун.

Светият синод мъчително и рядко излиза с позиция по обществени проблеми. Но това не е резултат от умна стратегия - да не се прекалява с публичността, за да има по-голяма тежест.



Това просто е инертност



Даже остава неясно по какви съображения внезапно се сещат за морала и за вярата. Тъй като не се радват на искрено обществено доверие и уважение, не се приемат и спорадичните им опити да се изявяват като духовни пастири. Най-малко пък официалните им изявления ще стигнат до умовете и сърцата на застрашените от наркомании и проституция.

Сега осъдиха филма още преди той да бъде показан в България. Дали са го гледали изобщо? Но какво значение има това. И без това никой вече не очаква от тях да живеят живота на миряните, за да се потрудят да го разбират и да звучат думите им достоверно.

Истинско чудо беше, когато миналия август Синодът призова християните да се включат в акциите за събиране на помощи за пострадалите от наводненията.

Но пък не се включиха в провалилата се кампания на СЕМ да цензурира криминалните новини по телевизиите. А по би им отивало, отколкото да се занимават с "Шифъра". По-преди се обадиха и срещу телевизионното излъчване на "Последното изкушение на Христос". Май понякога сънуват, че телевизията е утопия за народа... Нека си сънуват.