Отдавна е ясно, че на предизборните обещания на политиците не може да се разчита. Понякога обаче наглостта минава всички граници. Поредният пример бе даден преди ден - с внесените от правителството поправки в закона за енергетиката. Те не само нямат нищо общо с нещата, които говореше настоящият министър на енергетиката Румен Овчаров миналата година, но и са в точно противоположната посока. Тогава например той обещава да се премахне такса мощност за парното, защото била анахронизъм, и да постави фирмите за топлинно счетоводство, срещу които има купища жалби, под по-строг контрол.

Справедливо е да се отбележи, че в първоначалния проект за промени в закона, представен пред журналистите, тези идеи бяха заложени - предвиждаше се да има регистър за фирмите за топлинно счетоводство, към тях имаше изисквания, дори санкции при нарушения.

По отношение на такса мощност пък се предлагаше либерален режим. Експертите на Румен Овчаров и шефът на енергийния регулатор Константин Шушулов заявиха, че ще оставят собствениците на апартаменти сами да решат дали искат или не такса мощност. Това бе подсказано от практиката, защото в сгради, в които от парно са се отказали малък процент хора или има по-равномерно потребление, няма особено значение дали ще има такса мощност.

Но прекалено хубаво не е на хубаво. Оказа се, че проектът, който кабинетът внася в парламента, е доста по-различен. И основното е, че в него



са надделели интересите не на потребителите,



а на енергийното лоби.

От последния вариант на проекта е отпаднала всякаква възможност дейността на фирмите за топлинно счетоводство да бъде поставена под контрол. Вътре няма и помен от регистър, от изисквания към тези фирми, камо ли да говорим за някакви санкции към тях. Всичко е оставено както досега - общи приказки и никакви конкретни задължения.

Такса мощност също не е премахната. Когато тя бе въведена, бе обяснено, че нейното предназначение е да се заплатят постоянните разходи на топлофикационните дружества за поддържането на инсталациите. Но при поредния напън да се вдигат цените на парното миналата година заради скъпия петрол, таксата също бе увеличена, макар че тя няма нищо общо с поскъпналите суровини. Тя може да има общо само с нарастването на разходи като закупуване на солариуми, перлени вани и прочие глезотии за енергийни шефове.

Точното предназначение на такса мощност е съвсем друго. Тя се плаща от всички и тъй като е съществена част от сметката за парно - около 25-30%, особено през летните месеци изравнява донякъде сметките на хората, които имат минимално потребление или съвсем нямат парно, с тези на съседите им, които все още ползват тази услуга. Именно затова нововъведението, което някой е успял да прокара в последния вариант на промените - да се увеличи и процентът за общите части на сградата,



изглежда доста цинично



Този процент също служи за изравняване на сметките между хората, които имат голямо потребление, и останалите. И колкото по-голям е, толкова по-малка е разликата между двата вида сметки. Едно е от показанията на топломера да се вадят 15-30% за разпределение между всички живущи, а съвсем друго - 20-40%. Второто означава, че процентът на хората, отказали се от парно, е вече толкова голям, че топлофикациите не виждат никакъв друг начин да спасят положението си, освен да ги накажат с по-високи сметки. Накрая ще излезе, че няма да има никакво значение дали в един апартамент има парно или не - сметките ще са почти равни. Защото така е най-лесно. Но не енергийните велможи са виновни, а онзи, който им позволява безнаказано да бъдат нагли и да имат широки пръсти. Защо да се полагат усилия за намаляване на загубите и луксозните прищевки, като законът е закрепостил завинаги клиентите към нежелана услуга, вместо да им даде право на избор?