"Ако знаех какво ми предстои, никога нямаше да се захвана с този конкурс." Това са думи на Мариана Попова, която ни представи на Евровизия. Пак нейно горчиво прозрение е, че на конкурса трябва да участват богати изпълнители.

В четвъртък вечер тя не получи необходимите гласове, за да премине на финала. Това не означава, че песента й беше по-лоша от другите. Нещо повече - тя демонстрира чар, талант, жар. Защо отпадна ли? Ами ако България като държава беше застанала зад нея, може би резултатът щеше да бъде друг. В крайна сметка Евровизия е състезание между държави, а не между имена. В Атина на никого не му пука какви са били вътрешните спорове в БНТ, кой участва и кой се цупи. Там се вее българското знаме и в крайна сметка резултатът е следният: България се провали, не Мариана.

Сега можем да анализираме грешките, пропуските и тъпото нашенско разделение.

Конкурсът е една огромна възможност. Никой не очаква, че дори и да спечели наш изпълнител Евровизия, той автоматично ще стане и световна звезда. Състезанието обаче е шанс за малките държави като нас да се рекламират в Европа. Точно поради тази причина те инвестират много.



Отличниците



Нека започнем с най-лесния пример - Гърция, страната домакин. Южните ни съседи не оставят нищо на случайността. Точно обратното - те провеждат при всяка възможност целенасочена държавна политика, да отбележат точка в своя полза. Евровизия е относително най-евтината възможна реклама и ПР-акция, поради простата причина, че телевизиите партньори са длъжни безплатно да те представят.

Тази година певицата, която представя страната, е Анна Виси. Тя не премина през никакви конкурси за гръцката Евровизия. Поканиха я и й заплатиха близо половин милион евро, за да е лицето на държавата Гърция, нищо, че е от Кипър. Тя получава този голям хонорар, защото цялата й година е ангажирана с конкурса и представяйки страната домакин, певицата следва да бъде доволна и горда. Истинският конкурс в Атина е за песен. На финала се допускат композициите на няколко автори, които самата Виси изпълнява. Самото гласуване е смесено - между публика и професионалисти. Целта е да се избере изпълнение, което може да стане лесно хит в Европа. След това идва интересната част. Анна Виси обикаля почти всички държави, в които ще се гласува, слиза на летището с гръцкото знаме, участва във възможно най-много предавания и навсякъде казва нещо в смисъл "Елате в Гърция, това е една прекрасна държава. Морето, хората и храната са прекрасни..." Зад такава кампания застават компании, държавни институции, личности.

Песента се върти в цяла Европа, за да има достатъчно време, за да узрее като хит.

Така стана с Елена Папаризу миналата година и неслучайно, когато трябваше да се гласува, хората на континента вече нямаха съмнения за кого да похарчат евроцентовете си. А домакинството на подобен конкурс в държавата ти, ако не е реклама, здраве му кажи.

Сега можем да се обзаложим, че Анна Виси пак ще бъде в челните места и гърците ще предложат фантастичен спектакъл. Ще бъде така, защото държавата си е свършила работата.



Къде сме ние?



Ние сме там, където ни е мястото - на дъното. Защо? Защото такъв ни е манталитетът - сами да си правим това, което и конкурентите ни не могат. Може да се фукаме още хиляда години, че една народна песен лети из Космоса. Може да бълваме талант след талант, но ако се държим по същия начин, ще сме обречени да бъдем масовка в подобни конкурси. Тук не става въпрос само за БНТ, а за всички. Нормално е, когато има състезание, участниците да се стремят да победят, но защо постоянно трябва да се лее мръсотия - любовни истории, лъжи, простотии. Тежък селски манталитет. Тъжно е, че наши предавания (в почти всички телевизии) даваха мило и драго на чужди участници в Евровизия, а не поканиха Мариана Попова. Просто от колегиалност, просто от патриотизъм. Такова е миналото.

Лулата на мира обаче трябва да бъде изпушена и догодина конкурсът да бъде едно ново начало. Ако БНТ иска да участва в Евровизия, трябва да го направи както трябва, сиреч да инвестира.

Първо, трябва да инвестира в добро отношение. Това означава да си направи една дискусия - какво искат изпълнителите, какво според тях би било успешно, за да може България да изпрати на следващия фестивал най-доброто. Вярно е, че единно мнение е невъзможно, но ще се покаже добра воля.

Второ, хубаво е комисията да бъде съставена от хора, които не са просто легендарно добри музиканти, а хора, които разбират от съвременен шоубизнес (съвременен е по-важната част).

Трето, трябва да има подготвена пиар-програма, още преди да е известен победителят. Това ще даде възможност на нашия представител да се фокусира върху представлението и да се почувства наистина важен. Това ще превърне конкурса в желан от повече певци. Пиар кампанията, която никак не е евтино занимание, винаги може да бъде компенсирана чрез държавата (агенции по туризъм, културно министерство) или частни компании (авиокомпании, комуникационни компании...).

Четвърто и пето: трябват пари. Малко смешно е това, което се случи тази година - Мариана Попова сама да си осигурява гримьор, фризьор, хореография, костюми.

Защото сегашното положение може да е нормално, но за времето, когато БНТ беше единствена телевизия. Сега шефовете й трябва да се огледат и ориентират. Ако им се вижда скъпо и не могат да инвестират - да се откажат. Няма смисъл да се излагаме, нали?