Гражданинът Петров е добър гражданин, но му се бе натрупал ДОД за цели 3 години. Погасяваше някакви суми два-три пъти годишно, но идваше следващата данъчна година, а лихвите по старите задължения растяха. Това повече не можеше да се търпи и гражданинът Петров реши с един замах да разсече финансовата примка. Изтегли 3000 лв. заем от банка, който щеше да плаща година и половина. И понеже като всеки добър гражданин Петров е и консуматор, пък и кредитът си бе потребителски, той си правеше сметка да му останат 400 лв. и да си ъпгрейдне морално остарелия джиесем с нов.

Смелата и решителна стъпка на гражданина Петров към фиска бе и напълно рационална. Така той смъкваше лихвите върху борчовете си с 1/3. Законната лихва върху данъците е равна на основния лихвен процент плюс 10 пункта за година - 12,57% към момента. А кредит гражданинът Петров взе при лихва малко над 8 на сто. Освен това така нямаше да се разправя с вносни бележки за данъчното - направо щяха да му удържат от заплатата.

Гражданското начало обикновено вземаше превес над рационалния интерес при гражданина Петров. Така преди няколко години той



се опита да скрие част от дохода си,



понеже му се видя непосилно голяма сметката, която изчисли в данъчната си декларация. Реши, че понеже между данъчните служби няма компютърна връзка, няма как да го хванат. Но не след дълго получи известие, съвпадащо до стотинка със собствените му изчисления на реално дължимото и с точни указания откъде са дошли недекларираните суми. Оказа се, че едрите данъкоплатци пращат в едно данъчно поделение данните за всяко наето от тях ЕГН, а оттам се разпращат списъци до службите по местоживеене и се правят засечки с данните от декларациите. Гражданинът Петров изпита истинско етатистко удоволствие.



"Най-после, има държава!",



каза си той и с радост плати невисоката глоба за измамата. Но бе щастлив, че на гърба си усеща напредъка на реформите. Дори преди 3 г. гордо отказа възможността да не плати почти никакъв данък, като си направи застраховка живот - тъкмо бе събрал пари за кола на старо. Щеше да даде тия 5000 лв. на застрахователното дружество, то щеше да му прибере 300-400 лв. и след два-три дни да му върнат остатъка. Върху който - никакви данъци, никакви осигуровки, а колата няма да избяга за 3 дни. Беше си съвсем законно, но гражданинът Петров се въздържа. А после промениха закона.

Гражданинът Петров много добре си даваше сметка, че данъците са консервативна материя и не могат току така да галопират най-отпред на Прехода. С пълно разбиране той търпеливо изчакваше дългите години - май ги преброи до 7 - по създаването на Националната агенция за приходите (НАП). И когато тя най-сетне тръгна от тази година, гражданинът Петров се настрои за второто си етатистко пришествие.

Разочарованията обаче го дебнеха от всеки ъгъл. В духа на един нов НЭП*, още преди НАП,



спряха плащанията

на данъци на гише



Гражданинът Петров бе свикнал, като спастри някоя стотачка, да отиде в своята данъчна служба в Банкя, да разбере на гишето каква му е главницата и каква лихвата и веднага да погаси част от тях. Всички плащания обаче вече са по банков път. "Правилно - каза си не чак толкова покрусен гражданинът Петров - ние модерна пазарна икономика ли ще правим, или ще си стоим пред тезгясите с амбалажна хартия." Нищо че това ще му губи време за попълване на платежни нареждания и пари за превод.

После го настъпиха по-силно по мазола. Местната му данъчна служба остана такава по местоживеене само за местните данъци и този за колата. Другите вече трябваше да плаща в "Овча купел", 15-20 км по-далеч. "Окрупняване му викат", опита се да прояви разбиране гражданинът Петров, но все пак се усъмни - защо едни гишета остават, други се местят, а данъкоплатецът трябва да се разкарва между тях с километри и за своя сметка, разбира се. Заради това гражданинът Петров се лиши и от навика си да си подава ръчно декларацията - тогава му я сверяваха на момента. Прати я по пощата и вече бе твърдо решен веднъж завинаги да си разчисти сметките с фиска.

Кредита получи лесно и вежливо. Пъхна пачката в джоба и реши по пътя към данъчното да плати тока и телефона. В пощата на Руски паметник както винаги митингуваха беловласи съграждани на гражданина Петров, които не могат да допуснат да просрочат и ден сметките си. Когато на гражданина Петров му дойде редът на гишето за ток, се оказа, че то е вече за телефон, а онези за телефон вече бяха за ток (беловласите веднага му доложиха, че това е станало преди няма и месец). Добре, че така и така бе решил да плати и за двете. "Явно и тук тече реформа като при данъчните", каза си гражданинът Петров и хич не се раздразни, че е изгубил половин час.

В поделение на НАП в "Овча купел" обаче се е заформила по-тегава опашка. 15 май е последният ден за издължаване на данъци 2005 без лихва. И тук същите размествания. Стаята за ДОД вече е отсреща, а социалната - на друго място.



"А отдел "Четмо"

и отдел "Писмо"



сигурно са станали един отдел "Четмо и писмо", вече почти без остатъци на етатистко удоволствие се сети за Валери Петров гражданинът Петров.

Лихвите и главниците за различните години се плащат отделно и гражданинът Петров трябва да се нареди на едно гише да разбере сумата, след това да попълни вносни бележки за банковото гише и пак да се нареди отначало. Те обаче заедно с гишетата за ДДС са в едно общо пространство и разсилен отпреде въвежда ред. За да не се реди два пъти, гражданинът Петров си изработи икономична методика за чакане. Снабди се с вносни бележки, попълни имена и кодове според образците на таблата зад опашката и реши, като влезе и узнае от едното гише дължимите суми, веднага на коляно да ги нанесе пред банковото.

Когато гражданинът Петров стигна до гишето, оказва се, че декларацията за 2005-а още не му е обработена, а ако иска справка за старите данъци, да се качи в счетоводството. Казва ядосан на младата служителка зад стъклото, че няма да се реди втори път, след като отиде в счетоводството да си разбере сумите. И горд като истински данъкоплатец размахва пачките с 3000 лв., които е дошъл да им даде. "А, ние парите ще ви ги вземем, не се безпокойте", отвръща му служителката. "Знам, че ще ми ги вземете, но нямам намерение да прекарам целия си работен ден при вас", не отстъпва гражданинът Петров. Тогава служителката вдига телефона на счетоводството и на листче си записва задълженията на гражданина Петров. Той обаче се стъписва от сумите - лихвите се трупат, а преди година е получил известие с по-различни главници. За да не е било цялото му разкарване и чакане на халос, по съвет на младата служителка решава да плати ДОД за 2005-а, нищо, че декларацията не е обработена - внася на банката, колкото е декларирал, към 1100 лв. И решава да дойде на другия ден в счетоводството заедно със старите си съобщения за справка на живо - същият все пак трябва да ходи и на работа. Добре обаче, че докато чака на опашката, чува, че на другия ден



няма да има ток и

данъчното няма да работи



Гражданинът Петров идва на по-следващия ден в счетоводството. Правят му справка - същите цифри като по телефона. Смятат нещо с калкулатор, гледат предишните призовки с различните числа. А, ясно каква била работата - документацията е разбираема като сметката за парното и телефона. В призовките, ако пише 2004 г., значи сумата е дължима към 15 април и е за 2003-а. А на живо ти казват направо 2003-а. Сега гражданинът Петров разбира защо една година, която отдавна е погасил, му се появява отново и че като е внасял сума за една година, тя може да е била отчетена за друга. Гражданинът Петров се примирява с обявените му суми, въпреки че не му е стопроцентово ясно как точно се получават. Счетоводителката го съветва да попълни за всяка от различните години различни вносни бележка, отделно пък за лихвите. По-късно касиерката на банката му казва, че това изобщо не е било необходимо.

Гражданинът Петров, както си му е редът, обърква на няколко пъти кодовете и редовете и започва отначало. След 20 минути писане и преписване се нарежда пред гишето с остатъка от пачката от около 1900 лв. Уцелва обаче половинчасова обедна почивка. На съседното гише зърва познати от Банкя и иронично-съчувствено му казват, че има и хора, които си ипотекират имотите заради данъци.

Гражданинът Петров вече се е простил с мечтата си за нов джи есем - цялата изтеглена сума е отишла за данъка. Андрешковски мисли нахлуват в гражданското му съзнание. "Защо аз, собственик единствено на работна си сила и упорит кандидат за средната класа, съм в най-високата данъчна скала заедно с работодателя и колекционера Васил Божков", възмути се гражданинът Петров. Не, вече няма да пропуска шансове като този със застраховката живот преди няколко години. Твърдо е решил за 2006-а фиктивно да даде пари на инвалид и да спести поне малко данък.

----

*Нова икономическа политика при Ленин.