|
| Антон Терзиев |
"Ти си поет, ти си художник, ти си артист, ти трябва да се интересуваш от душата си, Антоне!" - ми казват някои редактори, а когато им кажа да се опитат да ми платят наема с душата, те се сърдят...
Затова реших да започна някаква работа.
Полиграфическия. Много ясно.
През стъклата гледам как вестник след вестник лягат по гръб върху лентата на поточната линия.
"Виждаш ли вестниците?" - ме попита мениджърът, и за малко се изкуших да му кажа - не. Но си замълчах Ако тръгнеш да отговаряш на всички, включително на глупаците, няма да умреш млад...
Не отговорих, само гледах.
Гледах момичета с потници, момичета със сутиени, момичета с блузки и неща с презрамки, момичетата, красивите момичета. Ей, това е адски готино, помислих си. Ми да. Те се смеят шумно, те пушат цигари, те са със сиди плейъри, те са с кока-коли в божествените ръце, те са със сезонните пъстроцветни татуировки, подаващи се около голите пъпове. Те по никакъв начин не дават да се разбере, че имат нещо общо с очукания пролетариат от комбината...
Виждали ли сте ръка на указващ? Повръща ми се от ръце на указващи, които ръкомахат. Но една такава ръка маха енергично и всички ние влизаме
в тресящо се от вибрации хале
- Така сега, гълъбчета, имате двайсетина работни маси и точно пет купища палета съботни вестници. Хайде! Действайте! - вика мениджърът.
"Да, да, интересно" - казах си аз.
Продължих да зяпам уж незаинтересовано наоколо.
Въпреки високия ни средноаритметичен коефициент на интелигентност задачката има обидно простичко решение. Вестниците, плюс анимето Тарзан на дивиди, трябва да се озоват в найлонови пликове.
- Каква е уловката? - попитах най-близкото до мен изпито бледо лице с ококорени и зачервени от коза очи.
- Ха-ха-ха.
- Какво ха-ха-ха...
- Нищо. Какво питаше?
- Каква е уловката.
- Уловката?
- Уловката.
Той се почеса по бузата и каза:
- Пликовете пич.
- Пликовете, ли?
- Ми да! Оф корс!
Пликовете. Гадните симпатични пликове с хипертънки и отлично слепнати полиамидни страни. Самоуверената ми усмивка изчезва заедно с идеята за безболезнено изкарване на кинти. Докато зауча и отработя необходимите движения, момичетата с презрамките заработват поне за ваучър и стекче с активия. Откровено смятам, че пронизителното свистене на изпускания през половин минута от компресорите сгъстен въздух в един определен момент стига до двете ти полукълба, и когато мине безпрепятствено през податливо меката им тъкан, мислите, които могат да попречат на ръцете ти да повтарят механичните движения до откат, са успешно и безвъзвратно изтрити.
Потта застива на фино брашно по челото ми. Не мога да дишам. Фланелката на Секс Пистълс тежко залепва на гърба ми като мокро родопско одеяло.
Независимо дали ще го нарека точка на пречупване, опиянение или транс, това си е чиста проба хероин за човеко-машината Голем (не се прави, че знаеш, а набери Голем в Coogle и чети, чети, чети). Животоспасяващата доза електродрога за апарата хомункулос. По-добро от екстазито на рейвъра с бледото лице до мен.
Забелязвам как
злобата ми се трупа
пропорционално на количеството свършена работа.
Забелязвам как паникьосаният ми паниран мозък, притиснат в ъгъла на свойта обширна кръгла стая, не издържа и два, три процента от капацитета му скачат без разрешение от резервната скамейка. И ура! - желанието ми за мъст е на път да бъде удовлетворено. Думичките почват бавно, бавно да се събират като капки живак от счупен термометър, или като разтопения метал на шибаните киборги от Терминатор, или като... Пъзела започна да се сглобява с темпото на добре смазана хидравлична помпа. Перфектният синхрон между чукчето и коляновия вал, митологизирани от Робърт Пърсиг. Гледам в земята от ревност - не искам да споделям откритието си с презрамките. След полунощ най-после грабвам щастлив своите шест лева, допушвам подарената ми от презрамките цигара и тичам в локалното на Цариградско, докато не стигна квартирата. Отвaрям рязко вратата - те са вече там и ме чакат. Разхвърляни и леко намръщени, нетърпеливи да ги положа на хартия. После внимателно започвам да ги броя и да си повтарям: 1, спокоен, 2, спокоен съм, 3, 4, напълно съм спокоен, 5, спокоен, 6, 7, 8, в пълен, 9, покой, 10, съм.
