Константин Пенчев е председател на Върховния административен съд от 22 март 2004 г. Роден е на 21 март 1952 г. в София. През 1976 г. се дипломира във ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски". Съдия от кариерата. Бивш зам.-председател на Софийския окръжен съд. От 1994 до 2004 г. е първо адвокат, а после депутат от в 39-ото НС. Член е на Висшия съдебен съвет по право.



- Г-н Пенчев, на 17 май изтече двуседмичният срок, в който членовете на Висшия съдебен съвет можеха да мотивират забележките си към декларацията за т.нар. операция "Чисти ръце". Някой написа ли ви нещо? Комисията от вносителите - Иван Григоров, вие и Борис Велчев, трябваше да събере и обработи критиките. Постъпи ли нещо в нея?

- Няма предложения. В живота обикновено е така - когато трябва да се критикува някакъв текст, всеки е готов. Но когато му кажеш - дай писмени предложения, обикновено няма. Може би тези декларации ще трябва да се преразгледат и като се извади стенограмата от протокола, за да се видят забележките, евентуално може да се коригира нещо. Очаквам Иван Григоров - като най-старши от тримата, да си поеме нещата.

- Декларацията ще бъде ли приета на заседанието тази седмица?

- Според мен - да. Доколкото знам, точката ще бъде в дневния ред за вторник. При положение, че не са направени писмени възражения, колегите няма да имат морал отново да се върнем на изхода.

- А ще има ли успех "Чисти ръце"?

- Много говорихме по този въпрос. Ако няма полза, няма да има вреда. Аз не гледам на тази инициатива като панацея или крайъгълен камък в борбата срещу корупцията по пътя към Европа. В края на краищата това е една идея, която в по-голяма степен е полезна, отколкото вредна.

- Казахте, че сте видели лица на смутени магистрати.

- Мисля, че има смущение у някои хора от идеята. Макар че на мен ми е пределно ясно, че няма контролни механизми. Аз смятам, че най-важна е средата - когато една среда все повече и повече не допуска да има корупция. Идва един момент, когато на обществото му писва. Това е повратният момент. Да, вярно, аз мога да не попълня цялата декларация или да я попълня с неверни данни - няма кой да ме провери, отговорността е доста мъглява. И все пак това е говорене в посока на неудобните въпроси.

- Не може ли да се мисли за отговорност, която да не е мъглява?

- Аз съм доста резервиран по този въпрос по няколко причини. Първо - не ми харесва този начин на говорене - когато висшите магистрати казват, че законът им пречи. Законът не пречи. И най-лошият закон дава резултати, когато се прилага добре. Втората ми резерва е, че едва ли трябва да има специален закон за проверяване на имуществото на магистратите. Това означава да ги поставяме в категорията на рисков контингент и да ги приравним на онези "клиенти" на закона "Петканов", които все пак са с образувани дела за тежки престъпления. Затова, ако направим такъв закон за магистратите, ми се струва малко обидно и прекалено.

Нека видим дали тази инициатива ще проработи. Някаква полза може и да има, вреда - едва ли. Тя е една тухличка в стената на нетърпимостта към корупцията във висшите етажи на властта.

- Решението на ВСС е декларациите да са за вътрешно ползване, ще се обсъждат на закрито заседание. Няма ли да действа принципът на омертата и нещата да остават скрити?

- Отново отиваме в онази плоскост, която може би мотивира парламентът да приеме една от най-оспорваните поправки в конституцията - тази за импийчмънта на тримата големи на съдебната система. Изхождаме от презумпцията, че гарван гарвану око не вади, че ВСС е една шайка от хора със съмнителен морал и казваме - тези хора трябва да ги контролираме отвън, защото иначе само глупости ще направят. Не мисля, че такъв подход е правилен за ВСС. Във всеки орган, дори да има черни овце, те са по-малко от белите.

- Все пак не може ли да се помисли за начин за огласяване на декларациите - при защита на личните данни и т.н.

- Може, разбира се. В този ред на мисли - сега обмисляме как секретните дела на ВАС да бъдат публикувани в интернет без секретните пасажи. В това няма нищо лошо. Нека да се възприеме идеята и да видим дали ще работи. След това има много начини за достъп до информацията. Но трябва да се има и нещо друго предвид - нека да не гледаме само клюкарската страна на въпроса. Смисълът на публичността на имуществото е да се види как един човек е влязъл във властта и как излиза. На мен например ми направи впечатление, че когато огласих имуществото си по инициатива на в. "Сега", във форума видях коментари дали съм беден или богат. Не това е въпросът. За мен тежестта е, че откакто съм влязъл в системата, не съм придобил нищо - само един парцел по наследство. Въпросът е да не използвам това, че съм председател на ВАС, да натрупам някакви пари. Затова може би засекретяванията имат за цел да избегнат чисто клюкарския поглед върху нещата. Добре е да се чуят и двете страни.

- В последния доклад на Еврокомисията се споменава, че няма контрол и върху декларациите от публичния регистър.

- Не знам какви са механизмите за контрол в Европа. Нека да се видят механизмите и да се възприемат. Но аз не съм толкова вещ в тази материя, за да изказвам компетентни мнения. Но от друга страна, да правим ФБР за това, ми се струва като отиване в крайност. Това, което трябва да се направи, е сериозна нетърпимост. Винаги ще има корумпирани и такива, които знаят как да си крият следите.

- Защо не присъствахте на заседанието на ВСС миналата сряда?

- Аз бях заявил ясно моята позиция. Смятам, че не можем да правим никакви кадрови движения без конкурс след обнародването на измененията в закона за съдебната власт на 12 май. Но надделя другото становище във ВСС. Моето разбиране не ми позволява да участвам в такова гласуване по никакъв начин. Аз не исках да гласувам "против" тези млади колеги. Аз нямам нищо срещу тях, а срещу това дали можем да кадруваме по този начин.

- Дори да се приеме, че процедурата е започнала и трябва да бъде завършена по стария ред, е доста подозрително, че в последния момент в дневния ред на ВСС се появиха толкова много предложения за назначаване на външни хора в системата - търговски представители, младши юрисконсулти, дознатели... Звучеше така, все едно те се опитват да хванат последния влак.

- Това е очевидно. Никой не може да каже, че случайно в това заседание имаше толкова много кадрови точки. Наистина се гонеше последният влак. Моето разбиране е, че вече сме го изпуснали. Но вие сте права. Дори да приемем, че въпросът е спорен, в този момент - след доклада и критиките към ВСС, беше недалновидно да се вземат тези решения. Казах това на колегите още след миналото заседание. И не отидох, за да не се наложи демонстративно да напусна заседанието. Под достойнството ми е да кажа, че съм бил болен или в командировка.

- Могат ли назначенията, които ВСС гласува в сряда, да бъдат атакувани по съдебен ред?

- Ще видим. Доколкото знам, няколко млади колеги писаха до ВСС. Правният мир е много богат. Не е добре да се дават основания за това. Никак не ми е приятно непрестанно ВСС да е най-лошият в България. Не мисля, че е така, и не виждам защо с това трябваше да даваме повод за критики.

- Промените в ЗСВ бяха чакани с голямо нетърпение. Но май се получи така, че с абсолютизирането на конкурсното начало законодателят, вместо да изпише вежди, избоде очи.

- Да, законодателят прекалено се люшна в тази крайност. Аз присъствах на извънредното заседание на правната комисия, която прие промените ден преди гласуването им в пленарна зала. Дори по едно време махалото се беше люшнало още повече - първо приеха писмени и устни конкурси за всички нива, включително и върховните. После остана от апелативно ниво нагоре конкурс по документи. Въпросът е много сложен - да намериш баланс между двата принципа - на конкурсното начало и на кариерата. Конкурсното начало гарантира освежаването на системата. Но принципът на кариерата осигурява стимула да се работи добре. Представяте ли си Министерството на отбраната да направи конкурс сред цивилни за генерал. Абсурд! Не биваше балансът да се намира в едно спонтанно емоционално заседание ден преди гласуването. И най-доброжелателните народни представители не биха успели. И аз нямам рецепта. Надявам се в новия ЗСВ, който се подготвя, въпросът да бъде решен. В момента лишаваме от стимул всички почтени магистрати, които работят добре.

- Смятате ли, че промененият ЗСВ ще блокира съдебната система?

- Да вземем следния пример - едно нормално кадрово предвижване - съдия от апелативен съд е назначен във ВКС. В апелативния се освобождава място, за там се предлага съдия от окръжен, а на неговото място - от районен. При досега действащият закон това би могло да стане в рамките на месец и половина - два. Сега това трябва да стане по следния начин: обявява се конкурс в "Държавен вестник" за съдия от ВКС, след това отново се обявява конкурс - за апелативен съд и т.н. Така ще се развиват нещата и при преместване в едно ниво. Това технически ще отнеме поне половин година и ще спъне нещата. Но ние сме длъжни да спазваме закона. И системата ще се затлачи.

- А административните съдилища?

- Тяхното създаване е уредено с Административно-процесуалния кодекс. Но ЗСВ важи и за тях - съдиите ще се назначават с конкурс - при тях става дума за преместване от един в друг окръжен съд. ВСС има задължението до 31 декември да попълни състава със съдии и административни ръководители.

Но тук изниква един друг въпрос около законодателните промени. Нов НПК - чудесно. Но никъде в преходните му разпоредби не се урежда въпросът със заварените следователи. Нов АПК - чудесно, но не се урежда въпросът с административните съдии. Както Търговският закон не уреди какво става с търговските съдии. А в 90% от случаите това са несменяеми магистрати. По конституция. Тях никой не може да ги уволни заради съкращаване на щата. Законодателят не помисли за това.

- Някои магистрати обявиха, че ЗСВ иззема правомощия на ВСС и сега съветът само ще гласува предложенията на конкурсната комисия. И това е дори противоконституционно.

- Може да има и такъв прочит на закона. Аз не смятам, че това е крайна позиция. Но ВАС прие в тълкувателно решение, че ВСС е самостоятелен да вземе решение и би могъл да не назначи спечелилия конкурс. Доколкото аз чета измененията на закона, този въпрос е спорен. Може да се получи ситуация, при която за 10 места конкурса са издържали 100 души и ВСС трябва да избере 10 от тях. Никъде законът не обвързва решението с бала. Законодателят ни е оставил по-широка рамка.