Малко след Търново здравният министър проф. Радослав Гайдарски спира на бензиностанция и купува цял плик с вафли, шоколад и сладки неща. Зарежда се с енергия. Вероятно това е навик на хирург, който при продължителни операции може да се поддръжа единствено с шоколад и бонбони.

В следващите 10 часа няма да има време нито за храна, нито за почивка. Само че Гайдарски ще е преобладаващо в ролята на министър и по-малко на хирург и преподавател. По покана на зам.-председателя на БСП и депутат Димитър Дъбов професорът отива в Шумен. Дълги часове ще обикаля местната болница и поликлиника.

В областната болница министърът се среща с местните лекари. Разяснява им здравната стратегия и новото финансиране само през здравната каса. "Извинявам се за неудобството в последните месеци,



някои сигурно са ме хвалили, а други - проклинали",



казва министърът на медиците по повод намалелите заплати. Това трябваше да стане още през 2001 г., но се е знаело, че промяната на финансирането ще бъде последвана от тежък период и затова не е предприета, казва Гайдарски и напомня друга причина МЗ да субсидира дълго болниците - "всеки министър предпочита да работи с 1 млрд. лв.". Говори дълго, но залата го слуша и не показва видими признаци на отегчение. Професорът подканва - "Аз май се поувлякох, можете да задавате всякакви въпроси, дори най-неудобните".

Най-артистичен е шефът на ОАРИЛ и председател на местната лекарска колегия д-р Загорчев. Обявява, че пътеките на здравната каса са толкова недофинансирани, че само на болницата са й нужни по 800 000 лв. месечно, а целият бюджет на районната здравна каса е по-малък. Следователно трябва да се вдигне здравната вноска. Освен това пътеките са така направени, че не ни вършат работа, обяснява лекарят. "Има безумни случаи - не можем да приемаме умиращи деца", казва Загорчев. Шефът на реанимацията обяснява и че пътеката е по-силна от природата. При операция пациентът е на път да почине, но хирургът моли анестезиолога:



"Дръж го още малко, да завършим процедура 36-52, иначе няма да платят"



А на болния е правен скенер с контрастно вещество за 400 лв., друга процедура за 500 лв. - не върви накрая касата да не плати лечението, защото няма 36-52 и съответно - пътеката не е изпълнена. 36-52 е биопсия от пукната язва.

Местният представител на асоциацията на общопрактикуващите лекари Милен Чолаков пита дали съществува мисъл за остойностяване на услугите в доболничната помощ. "Ние сме готови да предоставим ценоразпис. Трябва да се реши какво да е покрито от касата и какъв да е процентът копеймънт от пациента. Има инфлация, парите, които получаваме са същите, а пакетът услуги, които трябва да извършваме, се разраства като дядовата ръкавичка. Има практики на прага на фалит", обяснява джипито. Според него трябва да се обвърже степента на квалификация със заплащането. "70% от колегите имат специалност", реди лекарят.

Гайдарски, който си записва въпросите, надига глава от листа и промърморва: "Много висок процент". Прилича на преподавател, който знае, че студентът е преписвал. "Отговорите на всички въпроси са в здравната стратегия. Има нещо неясно явно", разсъждава министърът. В унисон с речта на Гайдарски от тавана тихо се сипе мазилка.

На недоволния от пътеките д-р Загорчев министърът напомня, че е в управата на лекарския съюз, който носи колективна вина с касата, тъй като те се договарят между двете институции. Затова тепърва с договарянето ще участват и пациенти, и директори на болници. "Ако мислите, че харесвам тази пътеки... Лекарският съюз е в основата на това - те сложиха високи цени на малките пътеки, а големите останаха недофинансирани. Какво е един апендицит? 2 шева и още един на чуканчето. Това са 15 долара за добри конци. А касата дава 500 лв. Една херния може да струва 120 лв., касата дава 500 лв. Това се направи, за да може да оцелеят малките болници. Но сега големите болници бягат от големите пътеки - кардиологични и чернодробни, защото са недофинансирани. Хирурзите се оплакват, че



директорите не им дават да вземат тези болни,



налага се ние да им се молим", реди Гайдарски. Предупреждава лекарите, че ако продължават да надписват, касата ще ореже цените на пътеките.

След срещата с лекарите започва обикалянето - инфекциозно отделение, лаборатория, педиатрия, хирургия. Неочаквано към министъра решават да се присъединят всички журналисти, депутатът Дъбов, областният Красимир Костов - също от БСП, зам. областен, шеф на болница, на районния център по здравеопазване и кой ли още не. От отношенията на първите двама с журналистите лъха усещане за феодализъм.

Гайдарски моментално попада под атаката на амбициозната шефка на детското отделение Парашкева Вичева. Решена в стилно червено - от обувките през костюма до рамките на очилата, тя подхваща министъра и бързо му обяснява, че няма легла за детското отделение. Впечатлен и приятно изненадан от прецедента - общината в Шумен е дала пари за ремонта на отделението, министърът звъни на шефа на БЧК Христо Григоров и леглата са факт отпреди 10 минути. Вичева обаче има далеч по-голяма цел. Развежда Гайдарски и шлейфа от 15-ина доброволни придружвачи из цялото отделение. На стената грее пано с чавдарчета и пионерчета, но лекарката обяснява, че то е оставено нарочно - не бива да отричаме историята. Сградата обаче не е обзаведена и още не работи. Вичева обаче е твърдо решена да покаже на министъра абсолютно всички празни стаи, санитарни възли и възелчета. Сякаш не е здравен, а строителен министър и от него се очаква да даде спорен акт 16. След обиколката Вичева обявява какво се очаква от Гайдарски - 150 000 лв. за оборудване на клиниката. Част от сумата е искана от социалното министерство, но то любезно прехвърлило топката към здравното.



"Кажи на другаря Дъбов, той е депутат, там дават парите",



отбива атаката Гайдарски. "Аз съм за големите работи, министърът е за дреболиите", отвръща Дъбов. Въпросът остава висящ.

Делегацията се връща към основната сграда на болницата. Гайдарски започва визитация по стаите на пациентите на хирургиите, неуморно следван от кохортата. Министърът поздравява болните, пита ги за какво лежат. По-възрастните го познават и се притесняват. Две момчета, оперирани от апендицит, и майка им обаче така и не разбират кой е този човек и защо още 15 души го следват. Професорът по хирургия хока сестрите, че чаршафите са в мизерно състояние, посочва старите плочи на пода, чиито пукнатини и фуги са пълни с мръсотия - идеален източник на вътреболнични инфекции. Препоръчва по-равна настилка - например балатум.

В хирургичния блок го посреща шефът д-р Христов. "Помните ли - оперирахме заедно една нощ? Беше през 1987 г., жената беше с карцином, още е жива - баба Ганка, гледа животни", обяснява лекарят. Следва обиколка из операционните, където си проличава, че точно тук Гайдарски се чувства най на място. "Тая маса е на 20 години и повече, но може да ви върши работа. Лампите не струват, умряла работа, много слабо осветление, аз на това черен дроб не мога да направя." Професорът обещава да намери една маса. "Малко помощ ще ни трябва от вас, сами няма да се оправим, а и касата не плаща добре по пътеките", изпраща Христов министъра.

Следва онкодиспансерът, където - изумително - май нищо не искат. Сградата е ремонтирана, пари е дала пак общината, кандидатстват за пари от ЕС с проект. Гайдарски е приятно сюрпризиран.

Изненадващо е и посрещането, което не се връзва с европейския манталитет. В петък 6 часа вечерта целият персонал на диспансера е строен пред сградата, деца в народни носии поднасят цветя на гостите, вода се лее от менчета, не минава и без пита хляб, а сестри и лекари



увековечават визитата с обща снимка с министъра



Следва задължителното обикаляне из операционни, манипулационни и пациенти. Управителят е подготвил и дълга презентация за лъчелечението. Министърът е доволен от демонстрираното желание за работа.

Последната спирка е общинското ДКЦ. Кохортата придружители е леко редуцирана. Депутатът Дъбов и областният Костов, предани на здравеопазването в своя град, не се отделят от министъра.

Министърът пък не се уморява. Иска да види кабинет на джипи и на специалист. Пита как се води документацията, интересува се има ли талони за направления. "По колко пациенти минават на ден?", пита Гайдарски личната лекарка д-р Илиева. "По 30", отговаря тя. "И всичките ги преглеждате? Не се обиждайте". "Да", твърда е жената.

Поредната среща е с джипита и специалисти. Гайдарски им обяснява, че ще се прави анекс към рамковия договор - да кажат какви проблеми имат и какво може да се направи.

Лекарите се оплакват колко е трудно за младите да вземат специалност. Джипи от групова практика обяснява, че по принцип няма нищо против, но не е икономически изгодно от групова практика да се иска да има задължително операционна. По наредба, подписана от проф. Гайдарски. "Какво ще оперирате?



Каква е тази наредба? За пръв път чувам",



стряска се Гайдарски. "За стандартите на джипитата", отвръща лекарят. "Не трябва да се занимавате с оперативна дейност. Това е абсурдно, глупав стандарт, ставате опасни за болните. Не знам как е минало това през мен", изумен е Гайдарски. Обещава изискването за операционна да се отстрани.

Следват оплаквания за изисквания на здравната каса - искат се ненужни изследвания, които дори могат да бъдат опасни за пациентите, а необходими не се плащат. И вратичка за ненужни разходи - за биопсия се влиза задължително в болница, а преди е правена в доболничната помощ.

"Тези, които са го направили така, са имали черни мисли. Аз съм в отчаяние - всеки ден научавам нещо, което не мога да си представя. Има нещо сбъркано в цялата система", ядосва се Гайдарски.

След пълната обиколка на шуменската здравна система неуморната делегация се отправя към заслужена официална вечеря. Може би вече там своите искания са поставили и депутатът Дъбов, и областният Костов.