Едва ли вече има столичанин, който да не е разбрал, че фирма "Софийска вода" не изпълнява основни ангажименти, поети с договора за концесия от октомври 2000 г. Става дума обаче за ключови фактори, които осигуряват надеждното стопанисване и експлоатация на ВиК системата на града. Изминалите вече повече от пет години изобилстват с неиздържани от инженерна гледна точка решения и с драстични нарушения на договора. Всичко това води както до продължаваща загуба на вода, така и до влошаване на техническото и технологично състояние на водопроводната и канализационната система.

През изтеклия период



загубите намаляват само с 2%,



тоест от 64 на 62% от подадената вода. Поетият ангажимент в договора е тези загуби да бъдат намалени до 32% до края на 2006 г. Това драстично нарушение на концесионния договор води до ежегодно разхищение на повече от 80 млн. куб. м ценен ресурс, който би трябвало да оводнява Искърското дефиле и поречието на р. Искър в Северна България.

Затова не е чудно, че "Софийска вода" системно надвишава отпуснатите от Министерството на околната среда и водите годишни лимити за водопотребление. За периода 2001 - 2004 г. това надвишение е почти 50 млн. куб. м.

Впрочем на 9 август 2005 г., дни преди края на мандата си министър Долорес Арсенова коригира без никаква обосновка лимита за водопотребление на София за същата година. МОСВ издава разрешително, с което го увеличава от 212 млн. на 238 млн. куб.м. Увеличението е изисквано от "Софийска вода" и е наложено на екоминистерството с активното съдействие на заместник-кмета на столицата Минко Герджиков, който с писмо от юли 2005 г. иска увеличение на лимита. А само два месеца по-рано г-н Герджиков е подписал съвместно със "Софийска вода" ревизиран инвестиционен план, в който като подаден воден обем за същата 2005-а е фиксирано абсолютно неправдоподобното число от 130 млн. куб. метра.

Напълно е



занемарено рехабилитирането на ВиК системата



на София. За изминалите 5 години са подменени не повече от 40 км от водопроводната мрежа, което е едва около 1% от общата й дължина. За сравнение - концесионерът на Букурещ за приблизително същия период е вложил 135 млн. евро, главно в рехабилитация на водопроводната и канализационната мрежи на града, като е разширил първата с 30 км. И е успял да намали загубите на вода с повече от 15%.

В София фирмата концесионер е провела само 17 инженерно издържани теста за откриване на течове в отделните водомерни зони. Макар и извършени професионално, те не са доведени до край - само е регистрирано наличие на значителни загуби на вода, но без да бъдат открити и отстранени. А нали това всъщност е смисълът на тестовете! Само че отстраняването на течовете е свързано с влагането на значителни инвестиции...

Фирмата концесионер претърпя провал и с разработването и представянето на стратегически хидравличен модел. Такъв се появи през април 2003 г., но заради некомпетентното инженерно прилагане на софтуерния продукт моделът се оказа абсолютно непригоден на практика. Може би затова той и до момента не е приет от столичната община.

Отдавна е изтекъл срокът - октомври 2004 г., за разработването на подробни хидравлични модели за работата на водоснабдителната и на канализационната системи на София. И към момента те са в крайно незадоволителен стадий на разработка, като постоянно се търсят аргументи за тяхното отлагане.

Проблемът тук е, че на практика е немислимо една сложна инженерна система да се управлява надеждно и да функционира ефективно, ако липсва подходящо моделиране на работата на нейните отделни елементи.

Като следствие от това изоставане, както и в резултат на грешно разбрани икономии от монтирането на мерни устройства, водопроводната мрежа на столицата вече работи изцяло като разклонена. Въпреки че тя е проектирана и до 2000 г. е експлоатирана като модерна сключена мрежа. Резултатът е, че редица основни радиални клонове са изключени от работа и са превърнати в огромни утаители, което създава опасност от



влошаване качеството на питейната вода



за включените към тях ползватели.

По най-неподходящия и неиздържан от инженерна гледна точка начин се осъществява и подаването на вода за сателитните селища от северозападната част на софийското поле. Тези селища се захранват от резервоара "Колежа" чрез тръбопровод с дължина над 30 км. Естественото им захранване трябва да се осъществи от резервоар "Модерно предградие", което може да стане само с едно незначително разширение на III ринг на водопроводната система.

Крайно неефективна е работата на основните резервоари на водоснабдителната система на града - използва се едва 5 до 25% от техния акумулационен обем. Това разстройва технологичния режим на системата и натоварва допълнително пречиствателната станция за питейни води, което води до неефективното й функциониране.

Канализационната мрежа на столицата продължава да бъде слабо проучена. С години изостава заснемането на работата на основните колектори и на разположените по тях дъждопреливници. Изобщо не се изпълнява ключово изискване на един от анексите към концесионния договор между столичната община и "Софийска вода" - да бъде установена надеждна зависимост между водопотреблението и канализационния отток.

Напълно занемарено е установяването на количеството инфилтрационен поток към колекторите на канализационната мрежа, който значително затруднява работата на пречиствателната станция за отпадни води "Кубратово". Същевременно все още текат процедурите за осигуряване на депо за утайките на пречиствателната станция, чийто обем е около 10 000 т на година. Наличието на депо е основно задължение на концесионера, а липсата му е в състояние да създаде проблеми, съизмерими с тези за отпадъците на столицата.



Утре очаквайте - защо ревизираният през миналата година инвестиционен план е неизгоден за софиянци и как да постъпи общината.





* Проф. Маринов е бивш зам.-министър на околната среда. Преподава хидрология в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Бил е консултант на "Омонит" - фирмата, която бе упълномощена от Столичната община да наблюдава изпълнението на концесията за водата на София.