|
| Регламентирането на конкубината е част от пакета законодателни промени в социалната сфера, които подготвя НДСВ. Основни инициатори на мерките са депутатите Милен Велчев и Христина Христова. |
голямата социална нестабилност, ниския стандарт на живот
и несигурните доходи. Затова хората се плашат от официални ангажименти и постепенно се ориентират към по-свободните отношения, които по-малко обременяват. Да живееш в брак или не е въпрос на личен избор, но със сигурност и двете решения имат предимства и недостатъци. Големият проблем у нас е, че законодателството ни не споменава нищо по въпросите за съжителството на семейни начала - особено по имуществените.
"В нито един български закон не е уреден този въпрос", казва бившият социален министър и депутат от НДСВ Христина Христова. В повечето държави от ЕС това не е така. Във Франция и Белгия съжителството е признато, уредени са и наследяванията между живеещите съвместно - както помежду им, така и от детето. Там се наследяват и социално-осигурителните, пенсионните и здравните права. Съжителството обикновено се установява от съответната социална служба. Оттам отчитат, че съжителството е трайно, двойката живее на един адрес, поделя си имуществото, грижите за децата и има трайна тенденция за съвместен живот.
Според едно от последните изследвания на "Алфа Рисърч" 60% от пълнолетните българи подкрепят т.нар. конкубинат. Но никой не води точна статистика колко са двойките, които живеят на семейни начала. Дори последното преброяване на населението през 2001 г. пропуска да се занимае и с този въпрос. Последните данни показват, че
48.7% от родените деца през 2004 г. са извънбрачни
За около 60% от тези раждания има данни за бащата, което води до предположението, че най-вероятно родителите живеят заедно, но без брак.
"Големият брой съжителства на семейни начала се дължи, от една страна, на ромския етнос, който рядко прибягва до подпис в гражданското", коментира преди време Мария Белчева от Центъра за изследване на населението към БАН. Друго обяснение е недоверието на хората в институциите, както и последващите икономически отношения в семейството.
Липсата на точна регламентация за живеещите без брак не се отразява на отношението към децата. Техните права са разписани в конституцията, конвенцията за защита правата на детето и закона за закрила на детето. Държавата не прави разлика между деца, родени в брак или извън брак. "Целта е да се защитят по най-добър начин интересите на детето", обясниха експерти от Агенцията за социално подпомагане.
Още с раждането на детето извън брака
бащата трябва да го припознае пред нотариус,
а жената да потвърди това. Но какво става, ако родителите се разделят? При развод ситуацията е ясна - съдът определя при кого остава детето. Когато няма брак, двамата родители трябва да се разберат кой точно ще отглежда детето. Избраният ще упражнява и родителските права. При спор нещата отново стигат до съда, но процедурата е безкрайна и тромава.
След раздяла на двамата родители социалните работници нямат правомощията да "забраняват" или "разрешават" на когото и да е от двамата да полага грижи за детето. Това може да се направи само при установяване на риск за него. Тогава дирекция "Социално подпомагане" може да сигнализира полицията, прокуратурата или съда. Освен това може да предявява искове за лишаване или ограничаване на родителски права - стига да е в интерес на детето. Решението по казуса взема съдът. При спор за режима на личните отношения между родител и дете отново само съдът може да вземе решение, обясниха социалните експерти. Дирекция "Социално подпомагане" може да предявява искове за ограничаване и отнемане на родителски права или да встъпва като страна, но само във вече заведени производства.
Покрай съжителството без брак изникват и други въпроси - как се получават детски надбавки или социални помощи. Когато двама души отглеждат собствени деца без брак, които са припознати от мъжа, детските се получават от майката, но не се взема предвид доходът на бащата, уточняват от социалното министерство.
Законът обаче третира по различен начин съжителстващите на семейни начала, когато става дума за социални помощи. При определяне правото им на подпомагане ги възприемат като семейство. Затова се вземат предвид доходите и на двамата. Това донякъде предотвратява опитите за източване на държавни пари чрез разделяне на домакинството.
Наскоро Комисията за защита срещу дискриминация поиска промяна в Семейния кодекс и Гражданско-процесуалния кодекс, които да регламентират правоотношенията между родителите, както и между родители и деца, в случай че няма сключен брак. В момента основният проблем е, че
при съжителство мъжът няма кой знае какви права
над детето.
Ще се настоява за промени по 4 основни въпроса - правото на издръжка, имуществените отношения, за личното отношение и фамилното име на детето. Трябва да се създадат и правни основания, така че при раздяла на двойка, която не е сключвала брак, единият родител да може да поиска от съда правото да вижда детето си. Всъщност и в момента може да се заведе дело за режим на контакти или издръжка, ако бащата е припознал детето си. Проблемът е, че регламентът трябва да е бърз и ясен, за да могат децата да общуват и с двамата си родители.
Правосъдното министерство вече е решило да подготвя сериозни промени в Семейния кодекс, за да се даде точно юридическо определение на съжителството. В момента у нас дори това няма. "Затова вече е крайно време да има промени в тази насока", смята Христина Христова. Тя и колегите й пък имат намерение да подготвят Закон за подкрепа на българското семейство, който да урежда правните последици и ангажиментите на държавата към семейството и двойките, които живеят на семейни начала.
"В закона ще предложим съжителстващите двойки да се третират като семейство. Законът трябва да урежда правата на децата им и правата на двойката да получава помощ от държавата - жилищна политика,
опрощаване на кредити на младите двойки,
обществени услуги при отглеждане на деца, семейно подоходно облагане. Въобще всички отношения на семейството и държавата", обяснява Христова. Двойките задължително трябва да се регистрират - подобно на сключилите брак. Те трябва да фигурират в социалните, осигурителните, общинските и жилищните служби.
Като цяло тези двойки трябва да се третират подобно на семейство. В момента мъжът и жената не наследяват осигурителни права, така както съпрузите.
"До края на годината ще сме подготвили закона и вероятно през 2007 г. той вече ще действа", увери Христова. "Не може повече да отминаваме формите на съжителство и затова новият закон трябва да дефинира ангажиментите на държавата към тях. Затова още през юли ще направим обществена дискусия по въпроса, на която ще бъдат поканени и експерти от чужбина", добави тя.
КУРИОЗИ
Вярно е, че законът не дава яснота за съжителството, но пък по други въпроси регламентите идват в повечко. Според Семейния кодекс например, ако една семейна жена роди дете, но не от законния си съпруг, родителските права и фамилията са на съпруга й, макар той да не е бащата. Това е така, дори съпругът да е наясно, че биологичният баща е друг. Дори след развод, за да се смени името и родителството за детето, любовният триъгълник задължително трябва да премине през съда. Там на всеослушание и пред свидетели се извършва "прехвърлянето" на името и родителството за детето. Освен това фактите трябва да са подплатени с документи, за които се плаща. Доказателството с ДНК тестове струва 300 лв. Има и по-евтин вариант - медицинско свидетелство от личния гинеколог, който удостоверява кога горе-долу е заченато детето. Това струва 62 лв. А иначе по закон за баща на детето се счита съпругът на майката. Но дори след развод той може да се окаже в ролята на татко по неволя, ако бившата му жена роди дете, преди да минат 300 дни от официалната им раздяла. В такъв случай решение е майката да побърза да сключи втори брак, тогава периодът от 300-те дни се пропуска и за баща се смята вторият съпруг.
|
| Държавата и сега не прави разлика между децата, родени в брак и извън него - те имат равни права. В законите ни обаче дори няма дефиниция на съжителстваща двойка. |
|
| Всяко второ дете у нас е извънбрачно и тенденцията се задълбочава в последните години. |
бракове не се сключват, различавам тези поради финанови причини, бракове се разпадали, а детето което расте без единия родител, то чуства има ли, защо сте го създали, виновни ли са мъжете, едва ли, те не се променят, жените са проницателни, знаели са кого взимат, тогава.... 
Подобни финансови, данъчни и социални стимули за семейните двойки винаги са добре дошли. Но всички усилия в тази посока ще бъдат недостатъчни, ако областта в която най-трудно и най-бавно правят реформи и се постигат резултати - борбата срещу моралният упадък на съвременното ни общество остане нереформирана. Това е непосилната задача, в която се провалиха, или която оставиха на заден план всички "демократично" управляващи (без комунистите, защото моралът не е тяхна територия). 
