------------------

Марио Ал-Джибури е роден през 1973 г. Учил е в американски колеж в Либия, в английската гимназия в София и в Лондон, където се дипломира като строителен инженер. Владее английски, немски, руски, сърбохърватски и арабски език. Работил е в Търговската британско-българска камара в Лондон. Бил е експерт в "Артур Андерсен". Участвал е в екипа, консултирал приватизацията на "Нефтохим" и "Петрол". От юни 2002 г. до август 2004 г. е съветник по чуждестранните инвестиции на министър Николай Василев. 2004-2005 г. е съветник в кабинета на премиера Симеон Сакскобургготски и координатор за участието на България в следвоенното възстановяване на Ирак. Участва като собственик в 5 фирми: "Форем консултинг България", "Пик Трейдинг", "МНИ", "Ес Би Ен Саут Ийст Юръп" и "Ейч Ем 905". От февруари т.г е председател на Държавната агенция за туризъм.





- Г-н Ал-Джибури, как една държавна агенция може да подпомага развитието на сектор като туризма, който е частен?

- По няколко начина. От една страна, с ефективна реклама и промоция на дестинацията България - чрез участие в туристически борси в чужбина, рекламни материали и брошури, ефективно използване на медиите и т.н. Също и чрез организиране на посещения на чуждестранни журналисти, които реално да се допрат до България и продукта, който предлагаме, за да го отразят по-качествено и ефективно в техните държави. От друга страна, Държавната агенция по туризъм (ДАТ) трябва да помага и като медиатор и посредник между държавните институции и частния сектор. Защото дейността на повечето държавни ведомства у нас пряко влияе върху развитието на туризма - например данъчните закони и нормите за ДДС, подготвяни от Министерството на финансите, регионалното министерство, което е отговорно за инфраструктурата, транспортното с пътищата и т.н. Агенцията трябва да обедини всички желания на частния бизнес и да помогне да се постигне разбирателство с различните държавни институции.

ДАТ е длъжна и да изгради цялостна стратегия за устойчивото развитие на сектора, която да не е само пожелателна, а конкретна и постоянно обновяваща се. Да е като библия за сектора и да показва ангажимента и на фирмите от бранша, и на държавните институции за устойчивото развитие на туризма в България. И когато нещо не се случва, да може конкретно да се посочи кой е отговорен за това.

- В този смисъл кога ще е готова стратегията, за която призовават и от бранша?

- Надявам се до месец и половина да сме готови с рамката на стратегията, което е първи етап. Върху нея ще започне конкретното й попълване и от браншовиците, и от ведомствата.

- От туристическия бранш твърдят, че по време на срещата ви с президента Георги Първанов сте поели ангажимент да я представите до края на юни?

- Нереалистично е за два-три месеца да се изгради една адекватна стратегия. Не може просто да напишем, че приоритет е развитието на селския, екологичния, голф- и балнеологичния туризъм. От нея трябва да стане ясно как ще внедряваме световно приетите добри практики, по какъв начин различните ведомства в държавата ще участват в създаването на устойчив туризъм. Трябва ни генерална концепция за конкурентите ни, за пазарите, които искаме да развиваме, за финансирането на отделните програми от държавата и от бранша. Всичко трябва да е обвързано в план за действие, разчетен във времето. Моята лична цел е да изготвим стратегията до края на годината.

- Преди ден в. "Обзървър" обяви България за най-евтината туристическа дестинация заедно с индийския щат Гоа. Можем ли и как да променим този имидж и да привлечем по-платежоспособни туристи?

- Естествено че може да се промени. Въпросът не е да вдигнем цените на туристическите продукти, а да се повиши качеството, и то комплексно. Промяната е въпрос и на начина, по който се рекламират българските туристически продукти.

Навсякъде в света спа-туризмът привлича по-платежоспособни туристи, отколкото летните курорти. И тук трябва да се поработи усилено - не само да обясняваме, че България е втората в света по брой и качество на минерални и термални извори, а да се инвестира в инфраструктурата на Хисаря, Девин, Асеновград... Трябва да се развие културният и историческият туризъм, защото хората, които идват на такива почивки, освен приятния престой и преживяване в хотела искат и да видят нещо. Трябва да предлагаме комплексни услуги на туристите на високо качество и това вече ще ни изведе на съвсем различно ниво от сегашното.

- Да, но статистиката показва друго - ръстът на чуждестранните туристи през 2005 г. не достигна нивата от предходните две-три години...

- Ще ви дам пример. Едно заведение става модерно и половин година го посещават много хора. Ако обаче то не поддържа качеството и не успява да задържи интереса на клиентите, неминуемо ще има спад. Така е и с туристическата дестинация България. Презастрояването и строежите по време на активния сезон определено не спомогнаха за привличането на туристи. Напротив - много от тях, които вече са били потърпевши, няма да се върнат за втори път в България.

Да не забравяме и ожесточената конкуренция, с която трябва да се преборим. И Турция, и Гърция, и Хърватска хвърлят невероятно много средства за реклама, което досега в България не е правено. Това е един от големите проблеми в туризма - че държавата не отделя достатъчно средства, с които да излезем на чужди пазари и качествено да промотираме туристическия продукт, за който в България има всички дадености.

- Но нали и държавата е отговорна за застрояването по Черноморието?

- Агенцията няма нито нормативния, нито правния ресурс, с който да въздейства на този процес. Това, което можем и правим, е да изискваме намеса от всички институции, които имат отношение към проблема. Това направихме в началото на летния сезон с регионалното министерство и с местните власти. Естествено, че държавата трябва да прокара необходимите закони. Оттам нататък те трябва да бъдат спазвани и хората, които не го правят, да бъдат санкционирани.

Но не бива да се снема отговорността и от самия бранш. Ако хората, които инвестираха в туризма, го правеха отговорно, с желание за дългосрочно развитие на сектора, много от грешките досега щяха да се избегнат. Проблемът беше, че с туризъм се правеха много бързо пари, че много лесно в сектора можеха да се вкарат неясни средства, че там влязоха хора, които или нямат опита, или нямат желание дългосрочно да развиват този бизнес. И затова се получиха много от аномалиите. И пак казвам - отговорност има и самият бранш, който трябва да се саморегулира, както е в други държави. Затова е много важно да има един обединен бранш, който отговорно да следи какво се случва в сектора и колективно да решава какво е перспективно или не е перспективно.

- Само че в последните месеци туристическият бранш показва неумение да се обедини. Неотдавна председателят на Националния борд по туризъм Поли Карастоянова ви обвини, че спекулирате с твърдението за изискване на ЕС за една национално представителна туристическа организация?

- Никога не съм казвал, че има такова изискване. Това, което съм казвал и продължавам да твърдя, е, че ще бъде много по-лесно да се асимилират средствата от ЕС, когато браншът е обединен в една организация.

- Какви ще са проблемите в противен случай?

- Каквито са и сега проблемите за всички, които самостоятелно кандидатстват за европейски еврофондове - или нямат достатъчно знания и опит как да се кандидатства, или не са интегрирани в общите програми на ЕС за инфраструктура и т.н. Когато се кандидатства поотделно, самият проект няма да е толкова мащабен. Ще губи не само браншът, но и България като държава, защото ще взимаме по-малко на парче, вместо да решаваме глобалните проблеми в туризма с големи проекти.

- Казахте, че промяната в имиджа на България като туристическа дестинация е въпрос и на реклама. Направихте ли вече анализ доколко е ефективна рекламната ни стратегия в чужбина?

- Много е трудно да се направи, защото в самата агенция липсва основна информация. В момента търсим начини, за да развием по-успешно публично-частните партньорства, макар че законодателството не ни облекчава. Когато обаче човек има желание и интерес, може да постигне целите си. И затова не винаги са необходими много средства. В Берлин например имаме девет автобусни линии, които рекламират България из целия град. Посолството е с нова фасада, с реклама на страната ни. И това се постигна не с много средства, а с желание, креативност и отделяне на повече време.

- Пак във връзка с рекламата - ще намалите ли 80-те процента, с които субсидирахте туристическите ни фирми за изложенията зад граница?

- Най-вероятно да, но все още не мога да кажа с колко. Може би процентът ще варира за различните изложения. Нужни са средства, за да присъства България по-качествено на повече изложения, с по-атрактивни щандове и анимация, която да привлича интереса на посетителите. И когато националният бюджет не отпуска такива средства, търсим други форми. Една от тях е да се намали субсидията за участниците. Надявам се, че повечето от тях ще разберат защо се прави - не за да ги ощетяваме, а за да се чувстват по-комфортно и по-горди с щанда, на който се представят. Лично аз досега не съм срещал хора, които да опонират на това мнение.

- От туристическия бранш настояват и за по-активна държавна политика за повишаване на качеството на кадрите в сектора.

- Водим диалог с министерство на образованието да обърнат повече внимание на програмите във вузовете. Но пък университетите се оплакват, че никой от туристическия бранш не отделя и един-два часа в месеца, за да отиде и да изнесе лекции. Никой не си прави труда да подготви добри летни стажантски програми и наистина да обучава, а не само да каже: "Аз съм взел десетина стажанти" и да ги остави цял ден да пият кафе. Много е лесно да се каже: "Чакаме държавата да оправи този проблем" или "Нямаме кадри, защото всичките отиват в чужбина". Така е, защото там заплатите са по-високи и ги получават през цялата година, а не само за четири месеца.