|
| Министър Ивайло Калфин сочи на специалния пратеник на генералния секретар на ООН за Косово Марти Ахтисаари, че София гледа напред - към ЕС и умиротворяване на Западните Балкани. |
Докато съдбата на черногорците зависеше от самите тях - според вота им на референдума, - въпросът за Косово е международен. Решението за областта е извън самото Косово и отправя предизвикателство към държавите в региона.
Когато държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс дойде в София в края на април, тя специално се поинтересува от българската позиция за Косово. На срещата й с Георги Първанов това е бил най-важният въпрос. Не само Райс, но и редица висши европейски политици оценяват България като възможен посредник при уреждане статута на размирната област. Дори папата попита премиера Сергей Станишев миналия месец докъде стигнаха нещата в Косово и как България помага в този процес. Дипломати смятат дори, че политиката на страната ни за умиротворяване и европеизиране на Западните Балкани накланя везните в наша полза за членството ни в ЕС през 2007 г.
Логично възниква въпросът
защо точно България
е удобна за разплитане на възела "Косово". Не са много вариантите пред международната общност за намиране на надежден партньор. "Дефектът" на Гърция и Румъния е, че стоят по-близо до сръбската позиция. Албания също е пристрастна и не може да бъде посредник. Турция е пък под подозрение, че има интерес от появата на още една ислямска държава в Европа. Македония също не става - заради собствената си уязвимост откъм албански апетити.
"Най-противопоказното за всяка една държава извън участниците в процеса е да предлага крайни решения, защото те трябва да дойдат като резултат от преговорите", казва зам. външният министър Любомир Кючуков, който следи внимателно процесите в Косово. Външният министър Калфин формулира три принципа, които са в основата на българската позиция - да не се променят границите на Косово, да се изключи възможността за създаване на проблеми в съседни държави и диалогът да се води с максималната подкрепа на Белград и Прищина.
Предисторията
Българската политика по отношение на Косово се активизира през ноември миналата година - две седмици след излизането на 25 октомври на първия мониторингов доклад на ЕК за България. Тогава стана ясно, че при посочените толкова сериозни недостатъци страната би могла да влезе в ЕС само с политически компромис. София реши да покаже на Брюксел, че може да бъде полезна за решаване на проблемите в Западните Балкани, които са тежко предизвикателство пред общата европейска политика.
От 9 до 11 ноември 2005 г. заместник-министърът на външните работи Любомир Кючуков замина за Прищина и Белград, където обяви, че България желае активно да участва в политическия процес за определянето на бъдещия статут на Косово. Това бе десетина дни преди да се сформира екипът на финландеца Марти Ахтисаари, натоварен да посредничи за окончателно решение на статута на областта.
Веднага след това в "Бояна" се събраха балкански лидери от левия спектър, за да обсъдят как процесът да протече така, сякаш няма намеса на великите сили. Поканени бяха държавни и политически ръководители от региона под егидата на Социнтерна. Дойдоха председателят на Социнтерна и лидер на гръцките социалисти Георгиус Папандреу, председателят на Демократическата партия на Косово Хашим Тачи, съветници на сръбския президент Борис Тадич, бившият румънски премиер Адриан Нъстасе, македонският премиер Владо Бучковски. "Страната ни ще приеме всеки вариант за решение на статута на Косово, който е взаимно приемлив", заяви тогава премиерът Сергей Станишев.
На 24 ноември Ахтисаари пое функциите си и така започна сложната балканска дипломация за окончателно уреждане статута на Косово. Седмица по-късно за Прищина и Белград замина външният министър Ивайло Калфин. И в двете столици той маркира основните теми, по които България смята да работи - децентрализацията, опазването на културното наследство, изграждането на административен капацитет, спазването на човешките права на живеещите в Косово сърби.
България направи още един жест - на неформалната среща в "Бояна", която се проведе веднага след натовската среща на външните министри в края на април, даде възможност на косовския премиер Агим Чеку да участва като равноправен партньор заедно с други балкански лидери. Тъй като в Косово в момента има само временни институции за самоуправление, правилото е, че на международни форуми косоварите участват само чрез ЮНМИК и се изказват, ако бъдат поканени от силите на ООН. Чеку успя да се изкаже в "Бояна", след като проявата беше обявена за неофициална среща на неправителствени организации. Сърбия беше уведомена, но участва само с посланика си, защото имаше много сериозни вътрешни проблеми и се готвеше за референдума за Черна гора, обясниха организаторите.
Миналата седмица в София имаше нова балканска дискусия за статута на Косово, но този път под егидата на Партията на европейските социалисти. България получи похвала, че успя да събере сръбския и черногорския президенти седмица след референдума в Черна гора.
Според отлично запознати специалният пратеник на генералния секретар на ООН за Косово Марти Ахтисаари помолил неотдавна София да предаде дискретно и по подходящ начин едновременни послания до Белград и Прищина. Той пристигна у нас на 8 май и това беше първата му визита на Балканите в страна извън преките съседи на Косово. Ахтисаари имаше срещи на най-високо равнище, но запази мълчание. Само каза: "Не мисля, че международната общност ще се опита да реши въпроса за Косово, без това решение да означава стабилност в региона." Един от юридическите съветници в екипа на Ахтисаари е българин.
Премиерът на Словения Янез Янша, който дойде два дни след Ахтисаари, също постави Косово в центъра на разговорите си с премиера Станишев, президента Първанов и шефа на парламента Пирински. От началото на 2008 г. Словения ще бъде първата от новоприсъединилите се страни, която поема председателството на ЕС, и отсега не крие, че ще акцентира върху развитието на Западните Балкани.
Дипломацията за паметниците в Косово
Още през декември България направи първата си успешна стъпка в дипломацията за запазване на културно-историческото наследство в Косово. В резиденцията в Арбанаси на една маса седнаха министрите на културата на Сърбия Драган Куядинович, на Косово Астрит Харачия, на България Стефан Данаилов. Там бе и представителка на ЮНМИК. Мястото и времето не бяха случайни. Арбанаси като селище е създадено от бежанци албанци, а в църквата "Св.40 мъченици" е погребан сръбският светец Сава. "Казах им, че не съм дипломат и не мога да се преструвам, говоря с тях абсолютно откровено", обясни Стефан Данаилов, който неотдавна посети Косово заедно със зам. външния министър Любомир Кючуков.
Другата тема, с която България конкретно е ангажирана, е изграждането на административен капацитет на Косово. През миналата година около 15 дипломати от Косово минаха курс в дипломатическия институт на нашето външно министерство. Освен това се изпълнява българо-швейцарска инициатива за подготовка на кметове за косовските общини.
Според сръбския вестник "Блиц" страните-членки на Контактната група са стигнали до заключението, че единственото решение за бъдещия статут на Косово е независимост, и през юли ще дадат зелена светлина на Ахтисаари да подготви до края на годината окончателното решение. Очаква се през юли Ахтисаари да внесе доклад пред Съвета за сигурност на ООН, в който ще констатира, че няма приближаване на позициите на Белград и Прищина, и да поиска продължаване на мандата. Съгласно този план Косово може да стане независимо още през ноември. Формулата, за която в момента никой не говори, е
"независимост под условие"
Това означава, че международната общност ще остане в областта като гарант за необратимостта на процесите. Военното присъствие ще се запази може би до приемането на Косово в ЕС, като силите на ООН ще бъдат заменени от сили на Евросъюза. Все още е спорно дали Косово ще има право на своя армия. Косоварите настояват за корпус от 2000-3000 души, но сърбите са против. Преговорите за Косово в момента по-скоро са за съдбата на косовските сърби. В областта живеят около 100 000 сърби и се смята, че още 400 000 са бежанците. Общото население на Косово е над 2 млн. души. Сърбия настоява за създаване на 16 сръбски общини, които хоризонтално да са свързани помежду си, а вертикално - с Белград. В момента се дискутира създаването на 4 такива общини с готовност за максимум още 3-4. На 31 май стартираха преговорите по икономическите въпроси, които са едни от най-сложните. В момента не е ясно чия е държавната собственост - на старата югославска държава, на Сърбия или на Косово. Въпросът допълнително се усложнява заради приватизацията, тъй като ЮНМИК вече продава предприятия. Един от най-големите инвеститори в областта е българин - бившият собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев.
Явно българската дипломация се изправя пред сериозно предизвикателство. И ако издържи успешно теста пред ЕС, това донякъде може да компенсира неособено розовото положение на страната ни преди поредния мониторингов доклад през есента.
