В България към този момент има две сигурни неща - изгревът на слънцето и гласовете на ДПС (като по първото може да се поспори). Монополът на партията на Ахмед Доган сред турските и мюсюлманските малцинствата е повече от очевиден. В интерес на истината стремежът на Доган да капитализира политическите си амбиции и възможности не се различава от амбициите на нито един друг лидер. Единственият проблем е, че тежненията на Сокола вече изкривяват смисъла на демокрацията. Повече от половин милион души от години гласуват задължително за ДПС, което на практика е липса на избор. Липсата на избор разрушава обществото, корумпира го.

Вярно е, че Сокола се опитва да превърне етническия състав на партията в национален. Българите, които работят при него обаче, са повече еничари, отколкото сериозни последователи на либералната идея, чието знаме развява ДПС. Ако има дори малко либерализъм в тази партия, то той е на ниво конгреси и интервюта в национални медии. В действителност по низините тя се извращава във феодална система, която действа на следния принцип: давам ти този вакъф, но искам да ми осигуриш такъв данък месечно и толкова гласове при избори.

Темата е много деликатна, но е важна както за българите, така за турците, защото рисковете, които се създават, могат да заложат много мини пред българската държава.



Делегиране на правата



Монополът на ДПС все пак не се е появил от само себе си, а от заиграването на лидери на други партии с Ахмед Доган в началните години на демокрацията. В резултат на това държавата практически дезертира от отговорностите си сред мюсюлманите. Сокола системно получаваше като награда държавните задължения под аренда и днес виждаме последиците - приватизирана под масата минидържава. Правилата в новото частно предприятие никак не са демократични. Доказателство за това са цифричките, които се появяват в отчетите на ЦИК по време на избори - огромна активност, тоталитарни резултати. След това като едноличен собственик на компанията Доган ги дава на този, който му пристане. Няма лошо, но проблемът е, че това води до абсурдната ситуация стабилността на демокрацията у нас да зависи от недемократично предприятие (подчертавам не етнос, а предприятие).



Бухалка и олигархия



Сигурните гласове на ДПС спокойно могат да се сравнят с бухалката на мутрите по времето, когато се трупаше първоначалният капитал в страната. ДПС най-общо действа на принципа на Коза ностра. Създава елит от послушни хора - те биват обучавани, отглеждани, образовани и поставяни на доходни и властови позиции. Ако не слушат, губят всичко. Масата от хора получават пък протекция и елементарна сигурност - изкупуване на продукция, подкрепа на малки проекти с европейски пари, назначаване на административни постове в общините.

Монополът на ДПС обаче води до нещо много експлозивно - капсулиране на една огромна част от българското общество, с всичките възможни последствия. Например невъзможността на правосъдието да бъде ефективно в приватизираната минидържава (то не че работи ефективно и сред българите), може да породи естествена реакция на национализъм в смесените райони. Лесно могат да се появяват надписи от типа "циганите на сапун", когато виждаме, че местният спахия прави всичко възможно един престъпник от неговия вакъф да се отърве. Това веднага се приема като сигнал за неравноправие между етносите.

Примерите са не само сред турците, но също така с други малцинства, било то религиозни или етнически - помаци, българомохамедани, роми. Затова съдебните действия срещу определени ромски лидери, свързани с търговията на бели робини например, се приема като антисемитски от тяхното общество.

Монополът създава и още един феномен - олигархизацията на лидерите. Това залага мина в самото капсулирано общество, защото рано или късно тиранията ражда естествена съпротива. Самата идея, че мюсюлманите могат да търпят несправедливост, не е много надеждна. Ние виждаме, че в повечето мюсюлмански държави обществата се радикализират най-вече, за да пречупят корумпираните олигархически системи, които ги управляват. Пример: Иран. Тезата, че нашите мюсюлмани не са шиити или сунити, където най-често се проявяват такива реакции, не е много състоятелна, защото бунтът е въпрос на несправедливост, а не на принадлежност. Самият факт, че българската държава не може да защити по никакъв начин турското население от собствените му лидери, е достатъчна причина да се появи естествена алтернатива на ДПС-олигархията вътре в самото капсулирано общество под формата на религиозна съпротива.



Някакви пътища



Как държавата ефективно може да се справи с монопола и да работи по отделните рискови зони? Най-общо казано: чрез интеграция. Война с ДПС е не само неприемлива, но и изключителна опасна стъпка. Сиреч партията на Доган не бива да бъде изхвърляна от властта. Една война би принудила партийната олигархия да използва всички позволени и непозволени средства, за да защити позицията си. Липсата на позиция на обществото по въпроса обаче води до свръхагресивност на монопола - той овладява парче по парче държавата: земеделието, САПАРД, БФС, пожарната, бедствията, авариите, държавния резерв, БЧК. Ако се запази това темпо, няма да е далеч времето, когато ДПС само ще си купува партии по време на избори. Това е огромен ресурс, който ще направи режима на Сокола в смесените райони непобедим. Ще имаме две нации в една държава. Това вече е неприемливо.

Монополът съществува на тъмно. Поради тази причина единственият и естествен път за разгромяването му е всички механизми на властта в България да се извадят на светло. Ако например заемането на пост в администрацията зависи от това дали можеш да издържиш един конкурс, а не дали си приятел на партийния лидер, това само по себе си е удар по монополната система. Най-силните инструменти на ДПС са икономическите. Но ако бизнесът спре да бъде зависим от политиката, тогава придобиването на постове в изпълнителната власт няма да води автоматично до овладяване цели сектори на икономиката. При конкуренция на икономиката в смесените райони по естествен път ще се роди и конкуренция на политическите идеи и ще се отслаби монополът на ДПС. Това обаче зависи изцяло от държавата и обществото.

Ако не се справим с този проблем, ноу-хауто на Ахмед Доган ще заразява все повече миниобщности, които ще създават нови монополи.