|
| Мадлин Олбрайт |
- Вие говорите за себе си като за интерпретатор на културните и религиозните различия по света. Колко навътре сте навлезли в тази сфера?
- Сериозни разногласия по тези въпроси имаше и по-рано. Но главната причина за това в последно време са събитията в Ирак. Факт е, че Америка използва своята сила и вижда в това една от своите ценности.
- Защо във външната политика на САЩ се акцентира много за морала и ценностите?
- Външната политика на САЩ винаги е била ориентирана към ценностите. Между другото, президентът Буш разясни, че налагането на свобода е мисия - позиция, която ни раздалечи с него. Към това се добавиха и разговорите за Оста на злото.
- Вие самата неведнъж сте казвали, че САЩ играят водеща роля и трябва да демонстрират своето доминиране. Какво ви отличава от Буш?
- Аз винаги съм вярвала в съществената роля на САЩ като неотменим фактор за влияние, както съм го наричала. Но това никога не е означавало, че Америка трябва всичко да прави сама. Аз използвах този термин, за да мотивирам американците да поемат върху себе си някаква роля след края на студената война. Президентът Буш има по-различен подход, който се отличава значително заради мисионерския си характер.
- Къде завършва политиката на преследването на лични интереси и започва мисията?
- Много зависи от избора на думи. В речта си по повод началото на втория президентски мандат Буш говори за мисията на САЩ, използвайки почти същите думи, които Библията приписва на Мойсей. Всеки президент се осланя на Бога. Но Буш е много твърд в своите религиозни твърдения. "Бог е пожелал да стана президент" или "Господ е на наша страна", което дразни хората. Покойният президент Ейбрахам Линкълн винаги подчертаваше, че ние трябва да сме на страната на Бога.
- Може ли една страна да обявява Господ за своя собственост?
- САЩ са необичайна страна. Тя бе създадена от хора, които са избягали от преследвания по религиозни причини. Но това не ни прави някакво изключение. Господ благослови Америка, но и други страни също. Не може само ние да претендираме, че Бог е на наша страна. Затова сме длъжни да се идентифицираме с това, което иска Бог. И не трябва да утвърждаваме, като че ли Господ одобрява всичко, което правим. Забелязвам една голяма доза склонност към прекомерно обръщане към Бога, което може да стане опасно. Освен това такава позиция те противопоставя на всички. Когато казваме, че Бог е на наша страна, тогава се получава така, че всеки, който не се придържа към нашата гледна точка, встъпва в конфликт с Господа.
- Защо навсякъде по света расте значението на религията в политиката?
- Когато хората не могат да намерят отговори на свои въпроси, тогава те се обръщат към Бога. Религията предлага отговори на въпроси, които са взаимосвързани. Аз, разбира се, не искам да твърдя, че хората се обръщат към Бога само от отчаяние или безпомощност. Но със сигурност религиозността е свързана със загубата на идентичност.
- Кое е любимото ви място в Библията?
- Проповедта на планината.
- Вие много активно се застъпвате за разделянето на държавата и църквата в САЩ. Независимо от това религията все повече оказва влияние на политиката. Не става ли така, че това разделение остава само на хартия?
- Това разделение е основата на нашата демокрация. Истина е, че можете да разделите държавата от църквата, но няма да можете да лишите хората от вяра. Аз съм работила при двама много религиозни президенти - Джими Картър и Бил Клинтън. Но те никога не са смесвали религията с политиката.
- Недостатъчното разбиране на религията е главната причина за сблъсъка с исляма. Как върви помирението?
- Има много неофициални контакти между църквите. Политиците би трябвало да бъдат по-активни - да се консултират при религиозните лидери, да получават съвети, да помагат за изпълнението на решенията на своите общности.
- Кой от изводите относно исляма е най-лъжлив?
- Ислямът не е религия на войната. Много хора свързват тероризма с исляма - това е неправилно. Истината е, че ислямът е миролюбива религия. Радикалните екстремисти ги свързват с исляма. Но ние не даваме определение на християнството, изхождайки от това, че съществува "Ку Клукс Клан".
- Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад писа на американския лидер Джордж Буш писмо с религиозни поучения. Излиза, че се намираме на ниво теологично противопоставяне в името на правата вяра?
- Това е интересно, тъй като ние дискутираме как да реагираме на писмото. В началото то в голяма степен ни се стори непоносимо. Но след това открихме важни неща. Не бих посъветвала да се дава директен отговор, но президентът би трябвало да произнесе сериозна реч, в която да разясни нашата позиция.
- Не заиграва ли Ахмадинеджад, както и Буш, със същия дух от бутилката, като събира около себе си тълпа с риторика, пропита от религия?
- Не знам кой как е започнал. Знам само, че религията играе своята роля. Колкото и ужасни и жестоки да са аргументите на Осама бен Ладен, той винаги се обръща към неща, които не биха могли да бъдат наречени тривиални. Трябва да отговаряме на това по подобаващ начин.
- Вие бихте ли разговаряли с президент, който оспорва холокоста и желае да унищожи Израел?
- Не винаги има възможност да избираш хората, с които разговаряш. Ние разговаряхме със Слободан Милошевич, аз съм се срещала с Ким Чен Ир. Те трябва да разяснят своята позиция.
- Какво бихте изтъкнали като приоритет на новата външна политика освен непосредствени преговори с Иран?
- Длъжни сме да намерим изход от ситуацията в Иран. Освен това бих обърнала повече внимание на израелско-палестинския конфликт...
- ... и да се преговаря с "Хамас"?
- Не, това нарушава законите. Но има други пътища за постигане на взаимно разбирателство. Аз бих оказала по-голям натиск върху Судан, бих влязла в преки преговори със Северна Корея. Освен това неоправдано изпуснахме от погледа ни Южна Америка...
- ... това вече е достатъчно.
- Виждам проблема в едностранчивостта на тази администрация. На много страни се отделя недостатъчно внимание. Затова сме длъжни да изискваме повече от партньорите ни. Европейците наистина трябва да правят повече.
- Може ли да се каже, че ролята на Америка през последните години е безвъзвратно изгубена?
- Не. И го казвам не защото съм американка. Американската роля и мощ имат решаващо значение за функционирането на международната система. Всъщност, в Ирак се престарахме - в политически и военен план. Репутацията ни сериозно пострада заради Гуантанамо, "Абу Гариб" и случая в Хадиса. На САЩ би могло да помогне ново ръководство, признаване на сериозните грешки, край на войната в Ирак и сериозен опит за подобряване на отношенията с другите държави.
- Последните допитвания показват, че ролята на Америка като водеща световна държава вече не се признава. Не тръгна ли към спад американското влияние?
- САЩ ще съхранят ролята си, но ще се появят други страни, които ще трябва да бъдат зачитани в качеството им на нов член на уравнението. Изглежда, Америка вече няма да бъде всепотискаща свръхдържава, т.е. системата ще бъде по-балансирана, но САЩ няма да изчезнат като фактор на влияние.
- По своя вина ли загуби президентът Буш влиянието си?
- Бих искала да не бягам от критиките, но и да бъда честна към Буш. Не ми харесва как Америка използва силата. Аз наистина вярвам в нейната доброта. За САЩ е важно да бъдат силни. Не само във военен план, но и в политически. Нашият нравствен пример в борбата за човешки права и за религиозната толерантност трябва да бъде по-ярък.
- Когато бяхте държавен секретар, казвахте: "Виждаме по-далече, защото сме големи." Бихте ли повторили това и днес?
- Тази администрация придаде ново измерение на нещата, които говорих. Естествено вярвам, че САЩ са необикновена страна. Но никога не съм искала за нас специални правила. Разбира се, ние сме по-големи от другите - това е неоспоримо. Харесва ли ми как администрацията се отнася към това величие? Не.
|
| Мадлин Олбрайт |
