Не знам дали някой се е учудил на новината от Би Ти Ви, че гръцките гранични власти са се отнесли зле с българин, желаещ да посети страната им. В случая даже го били - някой си Стоян Козарев от Пловдив, млад и на вид интелигентен младеж.

Нашенецът разказа, че пътувал за 24 май на гости на свои приятели, бил с редовен паспорт и финансово пълноценен. Въпреки това първия ден не го пуснали да мине, и той възмутено звъннал на гръцкия консул в Пловдив, за да се жалва. Консулът му обещал съдействие, а когато окураженият Стоян на следващия ден пак поискал да премине границата по най-легален начин, то служителите не само отново го спрели, ами го дръпнали в офиса и му нанесли половинчасов пердах, включително с палка. Освен това по време на кьотека убеждавали младежа, който си търсел правата, че



българите са глупави и прости



Дори разказът на Стоян да е подложим на съмнение, то версията му за всеки, виждал отблизо гръцките граничари, изглежда силно правдоподобна.

Такива новини, свързани с Кулата, възникват често. За мен най-лошото е, че още по-често, вероятно, хич и не възникват. И не защото няма повод, а защото битите си траят.

Гръцките гранични служители имат големи права - включително да удрят печат за отказ комуто си пожелаят. Такъв им е законът, и - тяхна си работа. По мое скромно мнение обаче някои от тях се ползват от това си право извънредно произволно и с някаква садистична арогантност. Авторът се е убеждавал лично, макар и не на свой гръб.

Веднъж наблюдавах как свалят две женици заедно с бохчите им и ги натирят доста презрително от КПП-то, без да им дават никакви обяснения. Жениците пристъпваха от крак на крак, стискаха уж напълно редовни български паспорти, тихичко се вайкаха и гледаха както Хекуба гледа Ахил, без надежда.

А после се заклатушкаха обратно към не само неумеещата да ги защити родина, но и към родината, интересуваща се от тях колкото свиня от попови лъжички.

Няма защо да се лъжем; това, което е граничен полицай на Балканите, често е същество отегчено от службата, възпросто и дебелашки самодоволно. При това без връзка с причастността на родината му към ЕС. Чувал съм за турски граничари, били нашенци, чувал съм за български граничари, били българин от Западните покрайнини пред семейството му. Вероятно сте чували и вие.



Всичко то е достойно за съжаление



В случая обаче е крайно възмутителна и националната, така да се каже, обосновка на конкретния случай. Тя при южните ни съседи е доста силна; те са малко нещо като палачинки с плънка от Мегали идея. И тъкмо някои от потомците на Елада с много трудно установима чистокръвност прибягват често, ако не до бой, то до унижаване на пътника.

Какво точно са произнесли гръцките граничари пред Стоян ние едва ли ще узнаем съвсем точно. Защото едва ли ответната страна ще си признае - станало е без свидетели. Факт е обаче, че сред тях има фигури, гледащи на българите, удостояващи страната им с посещение, все едно не са пандури на служба, която изисква усмивки и повече "Евхаристо" към гражданите, а са преки потомци на Сократ и Леонид. Принудени да изпълняват тежка служба - да са последният щит на цивилизацията, вдигнат срещу някакви безмозъчни троглодити, жадни да озлочестят древната им мозайка с варварски стъпки.

В училище ли ги учат така, или то е следствие от близкия досег с общо взето смирени и търпеливи нашенци, не знам. Истина е, че много от българските "туристи" към Гърция са крайно скромни и притеснени хорица, тръгнали да блъскат на маслините или доматите за някое евро повече. Които не смеят да се оплачат и да вдигнат поглед, и помпат и без това раздутото като



плондир самочувствие на граничните гавази



Истина е също така, че тези гавази са добри психолози. Те подбират жертвите си между такива, които едва ли знаят какво значат права и достойнство.

В случая с младия Козарев просто са се объркали и попрекалили. Оказа се учено момче, обиколило много страни. Което си е извадило медицинско за боя и се е заело да пише писма.

Но не вярвам писмата да имат голям ефект. Защото зад Козарев е редно да застане цялата ни държава. Както страни със самочувствие застават зад всеки свой гражданин в най-последната дупка на планетата и му бранят правата с дипломация и оръжие, ако се наложи.

Нам оръжие в случая не трябва, необходим е държавнически кураж. Кураж да станеш неприятен за миг на комшийските власти, дори да ти е нужна тяхната пълна подкрепа за ЕС.

Би следвало нашият външен министър да пообезпокои с писмо гръцкия си колега, към което да приложи не само казуса "Стоян", но и всички документирани случаи на гранични издевателства.

Защото така се създава доверие към собствената власт. Иначе е смешно чуденето защо българинът не се доверява на партиите си, а все чака спасител отнякъде и поднася електорална изненада след изненада.

А че през границата понякога напират да минават и нашенци, които са неприятни и подозрителни на която и да било граница по света, е друг въпрос.

Но и този въпрос не се решава с бой, нито пък с националистическа риторика на служебните лица. През XXI век всеки пандурин за тия две неща би следвало да бъде незабавно уволняван.

За да обичаме Гърция, която иначе е хубава страна. И да я свързваме с Партенона, Казандзакис и Елитис, а не да се подсещаме за патетичния изблик на дяда Вазова, вложен в устата на неговия Паисий:

"Че гърци са люде хитри, вероломни,

че сме ги блъскали, и не един път,

и затуй не могат нази да търпът."