За изграждане на информационната система на здравната каса се говори от момента, в който започна реформата в този сектор - в края на 90-те. Нито реформата е свършила, нито има система. Затова нито населението получава по-качествена медицинска помощ, нито Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) може да контролира бързо и ефективно как се харчат милионите, които плаща. А и за реформата, и за системата бяха пръснати немалко пари. И всичко това гарнирано с шумни скандали, обвинения в корупция, прокуратура, истини, лъжи и манипулации.

В момента проектът, наречен информационна система на НЗОК,



е в добре позната от години фаза - изчакване



Което резонно буди поредните съмнения за бъдещето му.

Още в средата на март здравното министерство трябваше да сключи договор с последния победител в последния търг - консорциума между френската "Бул", румънската "Сивеко" и израелската "Макаби хелткеър сървисис". Стойността на договора е за 3 496 808 евро без ДДС - парите са по заем от Световната банка, която и наблюдава търга. Това обаче още не е станало. Според министър Радослав Гайдарски контрактът се бави, защото текат преговори с консорциума за допълнителни изисквания, които да се включат в договора. "Става дума за 7-8 юридически момента.



По-добре договорът да се забави, отколкото да не е изряден",



смята министърът. Подробностите са конфиденциални. Очевидно по тях има съществени различия, след като три месеца не може да се постигне съгласие.

Ако "Бул" и партньори получат контракта, това ще е втори опит за изграждане на информационната система на здравната каса. Първият стартира през 1999 г., когато за целта беше наета американската "АремисСофт". През 2002 г. НЗОК прекрати договора си с фирмата, без поръчаната система да е факт. Дългата и смрадлива история е описвана многократно, затова тук ще се съсредоточим върху второ действие - договора с "Бул" и наличния към момента софтуер в НЗОК, изграждан паралелно в последните години.

След провала с "Аремис", дълги одити на свършеното от фирмата и писане на задания за новия търг, в края на 2004 г. започна нов конкурс за софтуера на НЗОК. По това време се очакваше системата да е готова през 2006 г.

В началото на 2005 г. оферти за търга подадоха 6 фирми. По проект НЗОК може да задели максимум 7 млн. евро за системата. Най-скъпата оферта беше за 6.9 млн. евро, а най-евтината - за 3.5 млн. евро. Малко преди изборите м.г. т.нар. комитет по управление на проекта, председателстван от здравния министър, избра "Хюлет Пакард". Фирмата беше с втората най-скъпа оферта - 6.5 млн. евро. От здравната каса обясниха, че тя имала най-доброто техническо предложение, съчетано с най-добрата цена. "Не може, когато се прави едно и също нещо, да се предлагат толкова различни цени", коментира обаче тогавашният шеф на управата на НЗОК Кирил Ананиев.

Реакцията не закъсня. Пред събранието на представителите на здравната каса съветникът на премиера Сакскобургготски Тодор Диманов обяви, че е



имало политически натиск кой да спечели конкурса



По регламент резултатите от конкурса трябва да се пратят за одобрение на Световната банка, тъй като тя финансира проекта. През юни 2005 г. от касата се надяваха банката да върне отговора до седмици.

Отговорът на банката обаче се проточи с месеци, появиха се подозрения. Минаха изборите, в управлението влезе още една партия. Чак в началото на тази година здравният министър проф. Гайдарски обяви, че банката е препоръчала консорциума между БУЛ, "Сивеко" и "Макаби", тъй като тяхната оферта е най-ниска - 3.5 млн. евро, почти 2 пъти по-малко от предложеното от първоначално избраната оферта. Българската страна реши да се съобрази с препоръката. Срокът на изпълнение на задачата е 21 месеца и по това време крайната дата за поява на вездесъщата система беше декември 2007 г. Тя обаче отново се отлага, тъй като договорът се бави.

Изборът на новия консорциум, разбира се, не се приема еднозначно. Френската БУЛ е фирмата, която трябва да направи и софтуера на Националната агенция по приходите. Тя беше избрана през септември 2004 г. Изпълнението трябваше да започне веднага и софтуерът да е готов за старта на НАП на 1 януари т. г. Агенцията още няма система. Очакваше се това да стане в средата на годината, т.е. закъснението да е около 6 месеца. Договорът на НАП с БУЛ е за 4.9 млн. евро и също е по заем от Световната банка.

Но IT специалисти твърдят, че БУЛ бави софтуера на агенцията по приходите, тъй като НАП не е дала достатъчно добро задание.



Системата



Консорциумът трябва да направи две основни ядра на софтуера - система за планиране и изразходване на средствата на НЗОК и система за обработка на исковете.

По задание информационната система ще обслужва само касата. Тя ще осигурява връзка между районните каси и централното управление, донякъде и връзки между касата и изпълнителите, но не и между изпълнителите или между пациента и НЗОК.

Системата ще се състои от няколко модула, част от които и в момента съществуват. Става дума за софтуер за управление на документооборота на касата, за човешки ресурси, за изграждане на регистри на всички болници, лекари, аптеки и лаборатории, с които работи касата. Има и модули за финансово-бюджетната част и за обработка на отчетите и плащанията към изпълнителите. Общ софтуер на джипита, болници или аптеки няма. Те си го осигуряват сами по зададени от касата критерии. Системата на НЗОК пък може да "чете" софтуера на лекарите.



Контролът



Паралелно с тегавата процедура около информационната система от 2003 г. здравната каса започна сама да изгражда регистри, модули за контрол над лекари и болници, ползва и част от софтуера, останал от "АремисСофт". Сега от касата твърдят, че информационната система е нужна, тъй като освен за контрол, данните от нея трябва да помагат за вземане на управленски решения. "Но това, че няма система, не значи, че касата не може и не бива да упражнява контрол, такъв има и с наличния софтуер", смята шефът на управата на НЗОК Емил Райнов.

Към момента със собствени сили касата е изградила 3 регистъра. НЗОК може да проверява по електронен път дали даден пациент има осигуровки, да засича, ако пациент е записан при повече от един личен лекар, или ако починал е "лекуван". Над 10 млн. лв. за 2 г. са спестени от плащане за дублирани при джипитата или неосигурени пациенти, обясняват от НЗОК.

НЗОК има и приложения за приемане на отчетите на лекари, болници и аптеки в електронен формат. Тези модули намаляват възможността за измами и източване и през 2005 г. в резултат на предварителния софтуерен контрол са отказани неправомерни искания на медици за 1.3 млн. лв., обясняват от НЗОК.

Тези модули са част от информационната система, която БУЛ и партньори трябва да направят. Някои са на достатъчно високо технологично ниво и е възможно само да бъдат интегрирани към бъдещата система.

От касата смятат, че наличната инфраструктура може да се напасне към бъдещата система, противно на опасенията на експерти, че базовият софтуер на НЗОК няма да сработи с информационната система и тези пари са пръскани напразно.

Система е нужна, тъй като наличните програми не са напълно интегрирани една с друга. Експерти твърдят, че около 5-10 % от плащанията на касата в момента са недействителни. Това информационната система би го уловила. Това значи, че при 1 млрд. лв. годишен бюджет НЗОК може да спестява до 100 млн. лв. Очаква се, че при електронната обработка ще се избягват груби дублажи - например едно и също изследване или преглед да се правят на две места.

Разбира се, в самата каса са наясно, че и информационна система не може да спре отчитането на неизвършена дейност. Например, ако не се проверява на място, няма как да се докаже дали пациентът е лежал в болницата 10 дни, както пише в отчета, или 1 ден. Това си остава работа на проверяващите от касата.