Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет, където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Женен, с 2 деца.



- Г-н Георгиев, каква роля ще изиграе темата за досиетата върху кампанията за президентските избори?

- Едва ли това, което се случи, е било мислено така, че да има някакъв позитивен или негативен ефект върху кампанията на президентските избори. То обаче решително не се случи по най-добрия начин. Едва ли има някой, който печели от начина, по който се развиха нещата. Добре е, че се стигна до решението да се отворят досиетата. Лошото е, че избирателното отваряне на част от досиетата беше извършено в стилистика, която бе твърде доносническа сама по себе си. И това е иронията - в доноснически стил решаваме да се пречистим от феномена "доносници". Но не това е важният проблем, който вълнува хората. Това е тема, която вълнува една група политици и малко по-широка група интелектуални среди от София.

- Дали темата за досиетата се извади отново, за да се отклони вниманието от основния проблем, който ни поставя Брюксел и по който няма резултати - борбата с престъпността и корупцията?

- Не ми се вярва такава да е била идеята. Защото подобен ефект може да има само в много кратък период от време. Темата за досиетата ще отшуми. Дори вече е на път да стори това.

- Смятате, че до президентските избори темата ще е забравена?

- Тя ще изчезне още със старта на световното първенство по футбол. Защото няма какво особено да очакваме от този сюжет. Едва ли някой вярва, че ще се отворят всички досиета. Едва ли някой ще повярва, че тези, които ще бъдат идентифицирани като сътрудници на Държавна сигурност, носят цялата вина за безобразията на прехода, че те дърпат конците на процесите в България. Убеден съм, че точно тази група хора държат много малък пакет от акции във всичко, което се случи след старта на промените. Има далеч по-влиятелни други центрове, които вероятно са изпитали вътрешно задоволство, че се появява точно този кандидат за титлата "лошият на прехода". А не онези, които разграбиха България с приватизацията, не корумпираните, не лидерите на организираната престъпност.

- Казвате, че не досиетата вълнуват хората. А какво ги вълнува?

- Поне десет други въпроси - политиката на доходите, проблемите, свързани с членството ни в Европейския съюз и ефектите от това присъединяване върху нашия живот... Безспорно много повече ги интересува борбата срещу организираната и уличната престъпност, борбата с корупцията във висшите етажи на властта. Повече ги вълнува поведението на далеч по-реални и мощни мафии, които съществуват.

- Като кои например?

- Каквито са наркомафиите, енергийните мафии, каквато е дървената мафия и т.н. Тези, които са големият проблем на България, защото са не само пречка за развитието на България, но и основна причина за хала на обикновения българин.

- Скоро ще стане една година от мандата на правителството, а доверието в него е все така ниско. На какво се дължи това - на конфигурацията от трите партии, на цялостна лоша политика или един от субектите влачи всички надолу?

- Всички тези фактори имат своя принос. Но ако при старта на правителството основният дразнител беше формулата на този уникален кабинет, то все по-съществен принос към неудовлетвореността има политиката на правителството, а не неговият формат. А политиката е такава, каквато навярно може да бъде. Поне през първата година това правителство работи по дневен ред, почти изцяло зададен от финалните усилия за присъединяване към ЕС. Това е еднозначен приоритет и той е над всичко. Нашият бъдещ партньор ЕС има големи претенции към България и до голяма степен те са основателни. Затова 80% от енергията е подчинена на тази тема. Всичко останало, включително предизборни обещания и претенции на хората, е оставено на заден план. Надявам се, след като прескочим тази съществена бариера, ръцете на правителството да се развържат. И то ще обърне внимание на онзи дневен ред, който формулират текущите нужди на хората. Явно и двете едновременно не могат да се вършат.

- Кой е най-големият провал, гаф на това правителство до момента?

- Не бих говорил за провали и гафове. Проблемът по-скоро е, че няма постижения, които лесно можеш да посочиш като такива. Няма нито едно видимо постижение, не е решен нито един значим социален проблем. Иначе икономиката си работи добре, ще има приличен ръст на брутния вътрешен продукт, инфлацията е висока, но това донякъде е така заради поети ангажименти и външни фактори. А основните проблеми са ясни - те са посочени в доклада на Европейския съюз. Главният си остава - липсата на постижения в борбата с организираната престъпност и редуциране на корупцията. Разбира се, може да се говори за недомислици, но те не са нито повече, нито по-малко, отколкото са били в предишни правителства.

- И като няма постижения, не трябва ли да бъдат сменени лицата, които отговарят за тези области?

- Дълбоко се съмнявам, че това би довело до ефект. Защото във всички тези случаи говорим за доста големи системи, а не за лица. Би било безкрайно наивно да си мислиш, че ако смениш главния прокурор или някой министър, на третия месец прокуратурата и съответното министерство ще станат коренно различни и радикално нови. Навярно някой от министрите носят персонална отговорност за несправянето с един или друг сектор, но силно се съмнявам, че смяната им ще е лек за проблемите на държавата. По-скоро има дефицит на идеи и воля правителството да работи като отбор. Това, което най-много ме дразни в това правителство, впрочем наблюдавали сме го и в други, е стремежът на отделни министри да играят прекалено солово. Това няма как да бъде успешна стратегия. Очевидно е, че правителството не е клубен отбор. Но имаше претенцията и можеше да стане национален отбор. Но за тази цел е нужна воля и манталитет, който липсва.

- Кой е виновен за това?

- Разликите не са на партиен принцип. Те са на равнище личности, манталитет и политическа култура.

- Е, тогава не е ли най-нормално да се сменят играчите?

- Аз като зрител не мога да преценя. Най-добре знае треньорът. Някои от тези хора съм ги наблюдавал в друг отбор и там те са били много екипно ориентирани, а в новия отбор не са. И как да прогнозираш кой в условията на нов отбор ще има екипен тип поведение? Освен това министрите са в много различни ситуации. Има спокойни министерства, които нито ЕС ги наблюдава, нито някой в страната има очаквания от тях. И на тях им е много по-лесно да бъдат екипно ориентирани. Други министерства са фокусирали върху себе си цялото обществено внимание, към тях има свръхочаквания и те са непрекъснато наблюдавани. И точно там се забелязва най-много стремеж към индивидуалистично поведение, което може би е породено от индивидуализираното внимание към тях.

- Кои министерства?

- Те се знаят кои са. Тези, които са най-често в прожекторите на публичното внимание.

- Интересно е как най-критикуваните министри са тези, излъчени от БСП, а в същото време от трите субекта в коалицията НДСВ е партията, която губи най-много доверие?

- Да, така е. Въпреки че засега най-много атаки има към министри от БСП, НДСВ губи най-много. БСП обаче плаща най-голяма цена в морален план, тъй като политиката на това правителство е трудно различима от политиката на предишното. И съществува усещане, особено в левия електорат, че БСП няма принос в политиките, които реализира това правителство. А НДСВ губи най-много електорално. Сред симпатизантите на НДСВ имаше най-голямо разочарование от участието в тройната коалиция. А сега се появи и ГЕРБ, което тегли от НДСВ и от десни партии, а от БСП взима много малко. Друга част от НДСВ просто се оттегли от политиката. Освен това НДСВ е партията, която загуби най-много власт. БСП загуби нещо спрямо очакванията, а НДСВ - спрямо реалностите на предишното статукво.

- ГЕРБ може ли да погълне НДСВ?

- О, не. НДСВ е млада партия. На нея още й предстои да разбере какъв е твърдият й електорат и как може да си върне част от изгубеното.

- А СДС може ли да изчезне заради Борисов?

- И СДС много губи, и то не само от ГЕРБ. Сред неговия електорат са прекалено много разочарованите, загубилите интерес към политиката.

- Сега се правят опити за дясно обединение, и то с участието на Бойко Борисов.

- Ако привлекат Борисов, очевидно това ще е добре за ГЕРБ, но няма да е ясно дали ще е така за другите. Дясното обединение с ГЕРБ ще изглежда така, както изглежда Коалиция за България с БСП. Но не виждам как в такова дясно обединение ще попадне ДСБ. Безспорно Борисов е значима фигура. Но силата му би се премерила в реална изборна ситуация на парламентарни избори. Не виждам шансове той да повтори постижението на НДСВ от 2001 г.

- А ако говорим за президентски избори?

- Ако Борисов се кандидатира, има потенциал да създаде интрига и би бил достойна конкуренция на Георги Първанов.

- А ако просто подкрепи обединен десен кандидат? Изобщо какви са шансовете на такава обща кандидатура срещу Първанов?

- Един десен кандидат, зад който застават всички десни партии, има шанс да мобилизира голяма част от тези граждани, които преживяват себе си като десни. И би могъл да разчита на достойно представяне. Но не и на нещо повече. Тъй като дясното у нас не е много. И няма как да бъде. Дясното у нас е особено. То беше много, докато бе жив антикомунизмът. Антикомунистите бяха много, десните не са.

- Като казвате "достойно представяне", какво имате предвид?

- Около 15-20% на първи тур. Но на балотажа трудно биха имали шансове, дори ГЕРБ да застане зад десния кандидат.

- А дали е сигурно и че всички леви ще излязат да гласуват за Първанов?

- Вярно е, че има разочаровани, имам предвид от правителството, и затова някои могат и да не излязат да гласуват. Те не излязоха и на парламентарните избори. Иначе БСП щеше да има друг резултат. Но няма да са много тези, които ще си останат вкъщи.

- Евентуална загуба на Първанов може ли да доведе и до разпад на управляващата коалиция?

- При всички случаи няма да я стабилизира, но от това не следват автоматично предсрочни избори. Не виждам коя партия от управляващата коалиция има интерес от предсрочни избори. А ако има предсрочни избори в скоро време, бариерата ще прескочат БСП, ГЕРБ, ДПС, АТАКА и може би ДСБ. Чудесен парламент.

Но всички тези сюжети силно бледнеят пред европейското изпитание за България. То е важното. И нека престанем да се сърдим на ЕС. Той е удивително толерантен към нас и към Румъния. Неговите претенции към българската държава и нейните институции са не повече от 10% от претенциите на българските граждани към тях.