По традиция през последните няколко години дискусиите по основните параметри на държавния бюджет започват още в края на пролетта. 2006-а не направи изключение и активните дебати за сметките на държавата през 2007 година вече са в ход. Държавният бюджет дава най-точна представа за краткосрочната политика на управляващите. Разбира се, процесът по изготвянето му все още е на ранен етап и предстоят множество изменения, преди да бъде приет неговият окончателен вариант, но насоките са почти ясни.

Според информацията до момента, ще продължи тенденцията за понижаване на преките данъци и повишаване на косвените. Това ще стане чрез повишаване на необлагаемия минимум при данъка върху личните доходи от 180 на 200 лв. месечно (или от 2160 на 2400 лв. годишно). Предполагаемият ефект от тази стъпка е намаляване на приходите в консолидирания бюджет със 150 млн. лв.



Подобна промяна обаче е по-скоро козметична,



тъй като не се съчетава с намаляване на размера на данъчните ставки, както и на техния брой. Нещо повече - в резултат на инфлацията доходите ще се повишат номинално и ще започнат да се облагат с по-висока данъчна ставка заради прилагането на прогресивната скала. По тази причина увеличението на необлагаемия минимум може да компенсира подобна загуба, но няма да повиши реално доходите на хората.

При осигуровките засега изглежда възможно ново намаление с 2-3 процентни пункта. Въпреки понижаването им с 6% от тази година, те все още са съществен проблем за официалния бизнес и пазара на труда, тъй като размерът на ставката е твърде висок - около 35% от осигурителния доход. В съчетание с данъка върху личния доход, разликата между разходите за труд на работодателите и нетната заплата на работниците остава твърде голяма, което създава стимули и за двете страни да избягват плащането към държавата. Започналото от тази година намаление на осигурителната ставка е стъпка в правилната посока. В същата посока е и предложението държавният бюджет да поеме половината от вноската на работодателя, с което ефективно ще се намали осигурителната тежест. Но засега няма индикации, че то ще се реализира.

Не се споменава нищо и за повишаване на вноската за задължителното допълнително осигуряване за сметка на отчисленията в държавния пенсионен фонд. Укрепването на така наречения втори осигурителен стълб за сметка на първия ще доведе до натрупване на повече средства в личните сметки на осигуряващите се. Това е реалната възможност за повишаване на пенсиите в бъдеще, тъй като държавната система не изглежда способна да го осигури. Дори и само заради неблагоприятните демографски тенденции.

Засега липсва по-категорична информация за намеренията на управляващите спрямо здравните осигуровки през 2007 г. Но в момента съществува силен натиск от страна на заинтересовани групи (като например работещите в сферата на здравеопазването) размерът на вноската да се повиши. Подобно увеличение обаче няма да окаже положителен ефект върху системата, докато в нея не бъдат предприети нужните реформи, които да



ограничат прахосването на средства



и свръхзаплащането на някои услуги за сметка на други.

Една от причините за сегашното състояние на системата е монополното положение на Националната здравноосигурителна каса. Липсата на конкуренция понижава стимулите за следене на разходите и лишава осигурените лица от възможността да избират между алтернативни каси, които биха могли по-добре да защитават интересите им. Някои действия в тази насока вече бяха предприети, затова е възможно частично подобрение на ситуацията, но не могат да се очакват съществени изменения със знак "плюс".

Все пак липсата на новини би могла да означава, че здравната осигуровка няма да се увеличи.

Облагането на печалбата вероятно ще се понижи от 15% на 12%, което ще насърчи инвестициите в България. На пръв поглед и сегашната ставка изглежда ниска в сравнение с действащите в други страни. Но на практика тя е по-висока, като се отчете и облагането на някои разходи на бизнеса. Затова и корпоративното, и личното облагане трябва да се опростяват и да съществуват минимален брой изключения и вратички. Това ще направи данъчната система по-прозрачна и по-лесна за администриране, но за момента подобна промяна не се предвижда през следващата година.

Заради изискванията на Европейския съюз и през 2007 г. ще продължи повишаването на акцизите върху някои стоки. Тоест, ще се повиши и цената на тези стоки, а оттам не само приходите от акцизи, но и от ДДС би трябвало да се увеличат. Същевременно финансовото министерство прогнозира, че събирането на ДДС ще бъде затруднено заради членството на България в ЕС и постъпленията от този данък ще намалеят с около 450 млн. лв.

Управляващите замислят



въвеждането на нов данък - върху земеделската земя



Очакваните приходи в консолидирания бюджет от него са около 60 млн. лв. Чисто фискално, налагането му изглежда неоправдано, тъй като в макропараметрите на бюджет 2007 се предвижда излишък от 0.8% от Брутния вътрешен продукт (БВП) въпреки вноската от 1.2%, която България трябва да внесе в бюджета на ЕС.

Следователно с този данък се преследват и други цели освен фискалните. На практика се прави опит собствениците на земеделска земя да бъдат принудени да я продадат, ако не им носи доход. От една страна, изглежда, че облагането ще даде тласък на уедряването на парцелите и ще стимулира развитието на селското стопанство в страната. Това обаче може да се случи и по друг начин, без принудителни действия на държавата. Напоследък се наблюдава засилен инвеститорски интерес както от местни, така и от чуждестранни компании. За тях покупката и уедряването на земите е източник на печалби и процесът протича естествено. Затова не може да се говори за "пазарен провал" и няма нужда от намесата на държавата чрез налагане на данък.

Макар че на този етап е трудно да бъдат изчислени точните ефекти от предложенията, добили публичност до момента, в сегашния си вид те със сигурност няма да доведат до съществено подобрение на българската икономика.

Според официалната прогноза догодина през бюджета трябва да се преразпределят 41.7% от БВП, или с 1.7 на сто повече от заложеното за тази година. Това е признак, че въпреки намаленията при прякото облагане правителството очаква



ефективно повишение на общата данъчна тежест



В допълнение, продължава традицията за консервативно планиране на приходите - тоест подценяването им. Въпреки предварителните обещания за реалистичен бюджет 2006, през тази година се очаква поне 1 млрд. лв. преизпълнение на приходите и няма основание да не се прогнозира подобно развитие и през следващата. Защото отново за оправдание ще се използва дефицитът по текущата сметка на платежния баланс. Макар че решението на проблема не е в трупането на бюджетни излишъци, а в предприемането на структурни реформи, които да повишат предлагането в икономиката.

В този смисъл очакванията на управляващите за 5.8% растеж на реалния БВП и за 4.4% средногодишна инфлация вероятно ще се реализират, но причината няма да бъде политиката на правителството през 2007 г.

Сегашните параметри на българската икономика дават възможност за по-сериозно намаление на данъците, което ще стимулира хората да се трудят и да поемат риск. Това обаче не е достатъчно, за да се повишат осезателно доходите на хората. Необходимо е средата за бизнес да се подобри, като се ограничи намесата на държавата чрез лицензионни и разрешителни режими, образованието да се реформира, а приватизацията на държавните активи, която почти спря след парламентарните избори, да се ускори. Защото преструктурирането на икономиката и по-голямата гъвкавост на човешкия капитал ще увеличат конкурентоспособността на българските фирми, а оттам и заплатите на заетите в тях.

Нужно е съществено разширяване на стопанската свобода. Но това, за съжаление, няма да се случи и през следващата година.