Великият руски мъченик и писател Варлам Шаламов, изкарал 20 години в сибирските концлагери на Сталин, казва: не са толкова страшни побоите, гладът, работата при минус 50 градуса и даже смъртта. Най-страшно е, когато моралът на криминалните се превърне в общ морал. Тогава всичко губи смисъл. Криминалните, винаги поставяни за надзиратели, пребиват политическите, отнемат редките колети, дрехите им, дават им по цигара или филийка хляб срещу робство. Представите им за чест са били такива, че мисълта дори за някаква почтеност им се виждала извратена, отвратителна. А жертвите приемали морала на палачите като единствено възможен и се спасявали с унижение,



изключващо човешкото достойнство

Примерът е, разбира се, драстичен. Но кой не би признал, че се отнася в някаква степен за България, такава, каквато е в момента? Моралът на безчестието, езикът на безчестието господстват. Колко още време ще измине, докато се превърнат в общ морал и общ език?

Криминалният морал е съществувал винаги. Извратеното мислене е господствало в Содом и Гомор. Но цивилизацията ги е принудила да се крият и маскират, тя ги е ограничавала. Цивилизацията е състояние на общество, което изгражда и твори върху основата на непреходни и нормални стойности. Нормално е онова, което задържа разрухата и хаоса, отрича лъжата.

Комунизмът беше царство на лъжата. Зад светлите лозунги се криеха общественото разделение на касти, властническият грабеж, демагогията, потисничеството, страхът. Подозрителността към всеки друг човек. Такова е изкуственото общество. Ала не сме и предполагали докъде ще стигне човешкото безсрамие. Няма принципни разлики между скритата и откритата власт на криминалния морал. Но преминаването от едната към другата в държава с претенции за независими институции е шокиращо. Сега разбрахме, че и в криминалния морал има някакъв стремеж за отхвърляне на лицемерието. Има жажда за открито себелюбуване и гордост, за открито предизвикване на възхищение. Скритата власт не го задоволява. Той действително желае всички да приемат неговите норми и да говорят неговия език. Но за да стане това, страхът от себеразкриване трябва да е изчезнал. Трябва да е ясно, че обществото е така привикнало с криминалния морал, толкова е уморено и немислещо, та и най-циничното самодоволство му изглежда вече проява на мъжественост, а всички предателства, грабежи и безчестия - похвална ловкост. Вече можеш да изкараш целия мрак от душата си на светло без "собствени задръжки". Психолозите знаят,



перверзията е много по-възбуждаща

не когато се извършва в тъмна стая, а на улицата, пред стъписаното и мълчащо множество. Това е мечтаното и рядко постигано време на криминалния морал, времето на неговата "свобода".

Политикът, който заяви пред нацията, че е в центъра на обръча от фирми, на които дава и от които получава... Наистина не бяхме чували по-самодоволно и цинично признание за политическа корупция, и то... в навечерието на изборния ден. Какво се случи? Човекът бе похвален за искреността си. Защо трябвало тези неща повече да се крият? И взе 10 процента на изборите. В нормална страна не би получил 10 гласа.

Някой не може да обясни къде са отишли 150 милиона лева, предназначени за нещастниците, пострадали от наводненията. Срам? Поне едно изчервяване "за пред хората"? Глупости. Смях, пози, пренебрежение, контраобвинения в стил "а вие защо биете негрите". Цинична гордост. Чувство за неуязвимост. Просто лека разновидност на езика на криминалния морал. Школа...

Какво е това? Има една точна дума - разложение. Криминалният морал "освобождава" всичко друго, което е лишено от задръжки, всяка извратеност. От известно време един чалга певец занимава хората със задника си, опитите си да забременее и своите перверзии. Сляп е онзи, които не вижда връзката между тези неща.

Това не е обикновено порно,



а превръщане на живота в порно

Ала откак свят светува, разложението е било знак за приближаване на края. Срещам много хора, които се питат какво всъщност ни остава. Не се ли разпадаме на самотни групи и самотни индивиди, сбъркани, вкопчени отчаяно в семейни ценности, в "овехтяващи" традиции и голяма маса хора, която ръкопляска на падението?

Ние се борехме за друга свобода. За свобода на мисълта и на идеите, на културата, на вярата, на гражданското действие, за истински човешки отношения, за възраждане на изгубената връзка с предците. Борехме се за човешкото достойнство, за общество, в което всеки представлява ценност, общество, което позволява всичко, освен престъпването на закона и гаврата с душите на децата ни. Сега се питаме, имаше ли такива години.