Едно време беше просто. Имаше един петилетен план, който обаче трябваше да се изпълни по възможност за 3 години (толкова глупаво нереален ще е бил този план, щом е допускал 60% грешка). Имаше един тато, една партия и един голям брат, на които да се кланяме доземи. Сега е ужас. Всеки ден различен голям брат долита, вече не знаем в коя посока да бием чело. На партиите аз броя им загубих, добре, че бащите на нацията не са чак толкова много, все ще успея да им отдам дължимото благоговение в законната пропорция 3:5:8. Но с плановете виждам зор. То не бяха програми, стратегии, меморандуми, позиции, матрици. Кабинетът преди време дори и една "визия" прие, а сега усърден труд кипи върху "национална стратегическа референтна рамка". Чувам, че се е появила и прясна-прясна планова форма:



"екшън план",



скоропостижно приет след последния "мониторингов доклад" на евроразширителите. 102 точки за 102 дни! Моля, ако знае някой, да ми обади коя е точката за днешния екшън, за да не дезертирам от борбата с някое зло предизвикателство и да забавя неволно светлата дата на присъединяването. Вече няма да вземаме отпуски, няма да спим, ще ядем наполовина и ще се пънем двойно, та есенес на новия "мониторинг" да ни похвалят и да ни дарят с дата (която впрочем отдавна си е записана където трябва в договора, но ни обясняват, че още била "отворена", но пък главата за Козлодуй вече била "затворена").

Казват, че сегашният щял да е невиждан екшън. Не ми се вярва. И преди сме кроили чудеса в по 100 точки, за по 800 дни. Значи и тазгодишното чудо няма да ни се опре. Жалко само, че самият екшън план не ни е низпослан, за да го научим наизуст. Но пък нужно ли ни е да знаем. Както учеше един мъдър ротен старшина,



не е важно какво правиш,



важното е да го правиш на бегом. Движението е всичко, крайната цел е нищо (казвал Едуард Бернщайн). Няма значение какъв е смисълът. Не е задължително да има смисъл. Важното е да има екшън. Това са основните принципи на цялото ни планиране. Вземете която и да е стратегическа премъдрост (поредния меморандум, национален план 2007-2013, визия, рамка и пр.). Всичко има в такова писание - от вечни теми като благоденствието, та чак до практични проекти като развитието на птичия млеконадой. Само смисълът е в дефицит. С всичките ни стратегии, визии, екшън планове ние



национална стратегия нямаме.



Така наречените "приоритети" и "стратегически цели" на икономическото развитие са напълно негодни клишета. Липсва дори идея, камо ли политика за нова икономическа специализация, която да осигури на нацията уникални конкурентни предимства на световния пазар. А има ли въобще начин България толкова много да дръпне, та да се нареди някой ден обратно там, където някога сме били - сред челната дузина в Европа по ниво на доходи. Как се прави икономика дракон? Можем ли да измислим инкубатор, от който един ден да се излюпят световни лидери в техния бранш, който и да е той? Всъщност всяка държава е икономически инкубатор - всеки ден се раждат нови хора, всеки ден някой избира поминъка и жизненото си поприще. Въпросът е само какво излиза от люпилнята:



дракони или бройлери



Държавите с идеи и смелост да ги следват раждат фирми дракони, които за някакви си години излитат от нулата до световния връх. Оставете "Майкрософт" и "Епъл", вземете "Нокия" и "Икея", които са продукт на нации, сравними с нас по население, територия и потенциал. Там не само са измислили уникална идея, но са получили и подкрепа, за да я осъществят и развият до продуктивен бизнесмодел. А единственото, което може да се роди в държавите, където нямат свои цели, нито стратегия как да ги постигнат, където всеки е оставен сам да се справя с живота - са само хора и фирми бройлери. Единственото предимство на бройлера е да продава или да се продава евтино, единственото му умение е да оцелява в мизерия. Аз естествено не очаквам господа министрите да измислят какъвто и да е епохален бизнесмодел. Те ако можеха - да са го измислили и да се е чуло. Работата на държавата не е да мисли, а да служи на онези, които могат да мислят, да оцени реално предимствата на нацията и да даде възможност те да се развият. А за България единственият път до световния връх е



моделът "Топалов"



Нямаме шанс в колективните спортове. Събрани трима на едно място се озъбваме, намразваме се и си пречим. Трудно ще създадем шампион във Формула 1, защото нямаме автостроители да хвърлят стотици милиони в развой. И писти за бобслей нямаме. Остава ни да се развиваме в спортове като шаха, където индивидуализмът и способностите на личността могат да дадат плод дори и без сериозни инвестиции. Трябва да заложим значи не на стомилионни А-клас инвеститори, а на утрешния едноличен стопански гений. Целта трябва да е да отглеждаме хора със способности над средните в света. Но училищата - от основните до висшите - са (засега) доста назад след първите в света. Значи трябва да заложим на способността на всеки да се учи и успява предимно сам. Това значи: задължителен за всички английски език още от първи клас, задължителни два чужди езика за всеки, който завършва гимназия. Безплатен (!) достъп до интернет във всеки дом, безплатни учебници, безплатен компютър за всеки учащ. Държавна гаранция и субсидия за всеки, който разработи нов интелектуален продукт и докаже, че е годен за внедряване. Разходите не са толкова шокиращи, колкото изглеждат. А плодовете ще видим само след 15-20 години.