---------------------

Веселин Георгиев оглави Изпълнителна агенция "Пътища" на 22 декември м.г. Има 21 години трудов стаж в пътното строителство, като над 10 от тях са в частния бизнес. Завършил е Минно-геоложкия университет в София. 39-годишен, семеен, с две деца.

-------------------------



- Г-н Георгиев, оглавявайки пътната агенция, обещахте да промените схемата, по която се извършват пътните ремонти и обновяването на шосетата. Започна ли това да се случва в практиката и какво точно променихте?

- Мисля, че да. Защото от началото на тази година Изпълнителна агенция "Пътища" (ИАП) чрез своите областни пътни управления провежда процедури за избор на изпълнители, за текущ ремонт и зимно поддържане на републиканската пътна мрежа за срок от три години. В договорите, които са изцяло променени, точно и ясно са регламентирани ангажиментите на възложител и изпълнител. Размерът на санкцията при некачествено изпълнена работа стига до 30% от стойността на съответната дейност. Освен това още при подписването на договорите се изисква двойна банкова гаранция.

Стараем се в тръжните условия да слагаме критерии, на които могат да отговорят финансово стабилни и опитни фирми. Променихме начина на заплащане за зимното поддържане, тъй като стигнахме до извода, че механизмът - плащане на дежурства на технологичен престой на техниката при зимни условия - не е най-добрият и дава възможност за субективно отношение. Още повече че се натъкнахме на случаи, когато при температура от плюс 16 градуса през декември се носеха сертификати за зимни дежурства, за технологичен престой на машините и т.н. Сметнахме, че е най-добре възложителят да възлага услугата на километър републикански път в зависимост от класа му, а всички ангажименти по почистването и поддържането на шосето да са изцяло на изпълнителя. Преди не беше така, защото ИАП беше доставчик на инертни материали, на сол, на луга и т.н. и не можехме да контролираме този процес.

Трябва да кажа, че през зимния период няма фирма, която да не е санкционирана. Наложили сме глоби за около 3 млн. лв., главно заради некачествено изпълнение, обеми по дежурства и т.н. И смятам, че с промяната на методиката през следващите три години ще се подобри качеството на услугата и тя ще излиза по-евтино на възложителя.

- Класическата схема, която се наложи през последните години при рехабилитацията на пътните участъци, е поръчките да се печелят с ниски цени, а след това, с подписване на поредица от анекси към първоначалния договор, строителните фирми да договарят допълнителни суми и срокове за изпълнение на обекта. Краят на този механизъм май не се вижда...

- Не бих казал, че не се вижда краят. Проблемът е, че ИАП е страна по стари сключени договори, които още действат. Това са поне около 300 договора. Но вече изцяло променихме методиката и начина на възлагане на обществените поръчки при сключването на новите договори. В тях например залегна клауза да могат да се прекратяват с едномесечно писмено предизвестие от двете страни. А при старите, ако едностранно решим да ги прекратим, има реална вероятност нашите решения да бъдат обжалвани в съда и да паднат. Което ще блокира изпълнението на обекта.

Иначе действително има традиция да печелят офертите с най-ниска цена. Но тя е създадена не толкова от ръководството на агенцията, а по-скоро от нашето и европейското законодателство и правилата, според които за определящ критерий се смята ниската цена. Нашето виждане е, че тази терминология трябва да се замени с икономически най-изгодното предложение, защото ниската цена не е гаранция за качество и срок. Опитът го доказва. През последните години има само един ЛОТ (обект - бел.ред.), който е завършен качествено и в срок.

По-трудно е, когато става въпрос за проекти, съфинансирани и от българското правителство, и от ЕС. При тях решаващата дума е на Делегацията на Европейската комисия. Пресяването става по техни стандарти и критерии, където определяща роля има ниската цена. Мен обаче ме успокоява фактът, че след като догодина влезем в Европейския съюз и започнем да усвояваме средствата от Кохезионния и от структурните фондове, възлагането на проектите ще става по българското законодателство.

Друго нещо, което се опитваме да променим, е сами да проучим пазарните цени и по някакъв начин да ги залагаме в тръжните условия като ориентировъчни. Тоест, да не може изпълнителят да оперира с по-висока цена за тон асфалт от тази, която ние сме посочили като препоръчителна. Защото има случаи, когато за един търг се явява само един участник и той може да предложи цена, която е много висока.

- Докога очаквате да продължи инерцията със старите договори?

- Проблемът са действащите пътни участъци, които трябва да доработим по програма "Транзитни пътища 3". Един от тях е обектът Видин-Монтана. Цените, по които е сключен договорът, са отпреди три години. Тогава тон асфалт е струвал 60 лв., а сега е над 100 лв. От тази гледна точка предпочитаме изпълнителят (фирма "Щрабаг" - бел.ред.) да завърши проекта, вместо да прекратим договора, да минем през съдебна процедура - която ще е задължителна и ще отнеме поне две години - и да възпроизведем нова процедура. Всичко това означава да се върнем три години назад. Чисто прагматично стигнахме до извода, че е по-добре да завършим договора със сегашния изпълнител. Освен това в последно време ме успокоява обстоятелството, че ги научихме да работят и отчитат напредък от около 2000 тона на ден.

- Сложните съдебни процедури ли са основната причина до момента да няма нито един развален договор?

- Прекратени договори има. От началото на годината например сме прекратили договори със съгласието на самите изпълнители, тъй като сме сметнали, че те не са способни да си изпълнят ангажиментите. Има около 100 такива прекратени договора. Още повече че в ИАП има действащи договори още от 1995 г., а тогава бяха други и законодателството, и методиката, по която са сключвани.

В договорите с чужди фирми поставяме изискване да се мобилизират в рамките на месец - месец и половина, за да може още в самото начало да спазват количествата за изпълнение. От фирмите ежеседмично се изисква отчет за изпълнените работи и ако закъсняват, ги санкционираме. Тоест, те също нямат интерес да протакат работата. Според мен проблемът се е получил главно с чуждите фирми, защото им е отнело доста време да се мобилизират.

- Прави впечатление, че чуждите фирми, които работят в България, не се стараят особено. Реномирани по света фирми изпращат слаби инженерни екипи, не внасят модерна техника, възлагат подизпълнителска дейност на местни компании със съмнителен капацитет. Като че ли ни третират като държава от третия свят...

- На този етап проблемът е на нашата държава. Но това несериозно отношение ще го калкулираме при следващите търгове. Не могат да разчитат на нашата симпатия в случай че са ни тровили живота няколко години. Още повече че в следващите три години България ще бъде доста актуална на тема инфраструктура, специално за пътностроителните фирми.

- Липсата на качество вероятно се дължи преди всичко на лошия контрол. Какви са причините за това?

- Наистина, това е основна причина. В строителството на един обект участват три страни - възложителят, изпълнителят и консултантът, който сме наели. И когато имаме забавяне, вината е на трите страни. Най-голяма вина обаче носи ИАП, защото като възложител, който плаща, трябва да следи как се изразходват тези пари. Не е без значение и качеството на проекта. В повечето случаи се бърза да се направи някакъв проект и той да бъде предоставен на банките или на Делегацията на Европейската комисия.

- Няма ли да се подобри ситуацията, ако се завишат изискванията към фирмите? Да се увеличат например гаранционните срокове?

- Навсякъде залагаме тригодишни гаранционни срокове. Друг е въпросът, че това е малко и ще гледаме да прецизираме сроковете съобразно Закона за устройство на територията. Защото когато рехабилитираме даден път, не би трябвало да се връщаме на него поне 10 години.

- Неотдавна регионалният министър Асен Гагаузов лансира идея да се създаде черен списък на фирмите, които не са изпълнили ангажиментите си по определени обекти, и да им се забрани по-нататъшното участие в проекти с държавно финансиране. Доколко една подобна мярка ще се окаже ефективна?

- Един подобен списък винаги ще бъде неофициален. Ние не можем, а и не е нормално в XXI век да забраним на някаква фирма да участва в тръжна процедура. В тръжните критерии обаче можем да заложим определени изисквания, като например в продължение на 5 години фирмата да не е компрометирана при изпълнението на проекти в България.